Сърдечносъдовите заболявания представляват основен дял от заболяванията на възрастното население във всички страни на света и са основна причина за смъртността през последните десетилетия. В България те предизвикват 62-65% от общата смъртност на населението.

Сърдечносъдовите заболявания представляват основен дял от заболяванията на възрастното население във всички страни на света и са основна причина за смъртността през последните десетилетия. В България те предизвикват 62-65% от общата смъртност на населението. В основата на сърдечносъдовите болести е атеросклерозата, характеризираща се със съдовото стареене, увеличаване на артериалната ригидност и развитие на атеросклеротични плаки, водещи до обтурация на съдовете. Атеросклерозата е хронично, прогресиращо заболяване, което засяга вътрешния слой на големите и средните артерии на организма.

За по-ранната й изява и прогресия допринасят редица рискови фактори, компоненти на метаболитния синдром. По-ранната изява (в по-млада възраст) на метаболитния синдром в съвременната популация води и до по- ранна изява на усложненията от ранното стареене на съдовете, а съчетаването на няколко рискови фактори води до ускоряване на процеса.

Основният механизъм за избягване усложненията на атеросклеротичния процес е профилактиката на рисковите фактори, с което се понижава рискът от развитие на фатални и други сърдечносъдови инциденти. Причина за неадекватна профилактика е асимптомното протичане на процеса, водещо до неглижиране на проблема и неправилна стратификация на рисковия профил на индивидите.

Едно от най тежките и инвалидизиращи усложнения на атеросклеротичния процес е исхемичната болест на сърцето и в частност острият коронарен синдром. Това е процес, при който в резултат на редица биохимични процеси върху ерозирала или руптурирала плака се образува тромб, който остро прекъсва кръвотока в засегнатия атеросклеротичен съд, водещо в най-лошя случай до миокарден инфаркт. Основното лечение на миокардния инфаркт е своевременна реваскуларизация, по възможност в инвазивен център, където да се осъществи перкутанна интервенция/ стентиране/ и бързо да се възстанови коронарният кръвоток.

Ключов момент в този процес е времето. Колкото по-рано се осъществи интервенцията, толкова по-ограничена ще е инфарктната зона. Най- добре е да се осъществи в рамките на първия час, но ползи има до шестия, дори и до дванадесетия час.

Перкутанната интервенция не е панацея, подчертава д-р Мекенян. Всеки минал през това изпитание е длъжен след интервенцията да вземе мерки, като промени начина си на живот и следва назначената му медикаментозна терапия.

Ние българите сме на едно от първите места по инсулти и инфаркти. Всички предпоставки са налице за този тъжен рекорд: тютюнопушене от ранна юношеска възраст, неправилен начин на хранене, като преобладават животинските мазнини, повишен дял на така наречените „бързи храни”, абдоминалното затлъстяване. Късно се диагностицира артериалната хипертония, както и захарният диабет. Като прибавим и стресовият начин на живот и негативното мислене- картината се изяснява защо сме първенци в тази срамна класация.

Атеросклеротичния процес засяга няколко басейна, като таргетният орган който е увреден, зависи от засегнатия басейн. Миокардият инфаркт, инсултът, ХАНК, това са заболявания с различна локализация – но охарктеризиращи и провокирани от един и същ патологичен процес – атеросклеротичния. По тази причина лечението и профилактиката са сходни: контрол на артериалното налягане, контрол на повишените нива на холестерол и триглицериди,стабилизиране на атеросклеротичната плака, на повишената склонност на тромбообразуване, контрол и на диабета- казва кардиологът.

Тези пациенти често се прехвърлят от кардиолога към ендокринолога, невролога, съдовия хирург, а те изискват мултидисциплинарен подход, защото най-често става въпрос за засягане на цялата съдова система, която предизвиква заболяване на различен орган - крайници, мозък или сърце. Трябва да се лекуват комплексно, адекватно, обхващайки цялата им патология, а не на парче.

Много важно е също личните лекари да следят за профилактиката и ранната диагностика на хроничните заболявания. Вярвам, че голяма част от колегите са добросъвестни и намират необходимото време за своите пациенти. Въпреки това според мен е задължително всеки човек да положи усилия за повишаване на личната си здравна култура. Всички хора на възраст около 30 години е добре да знаят, че е препоръчително да си правят профилактични изследвания, които да дадат базови данни за основните рискови фактори, ускоряващи атеросклерозата, както и да се търси фамилна обремененост по отношение на сърдечно-съдови заболявания.Важно е да се знае, че неправилната диета с мазна, солена храна увеличава с до 30% риска от сърдечни заболявания.

Друг проблем е тютюнопушенето. Основното токсично вещество в цигарите е никотинът. Той има силен оксидативен ефект върху съдовата стена, водещо до увеличаване на стифнеса и ускорява атеросклеротичния процес. В допълнение задължително е спортуването, особено за хората, които водят по-застоял начин на живот, а също и за подрастващите.

В заключение искам да добавя, че здравословният начин на живот не е превземка, или мода , а инвестиция в собственото ни здраве, която би могла да предотврати едно инвалидизиращо заболяване.