Новият постоянен представител на Световната банка за България Тони Томпсън е от месец в страната. Роден и израсъл в Белфаст, досега не е идвал в тази част на Европа. Казва, че от доброволческите си мисии преди години в Индия и Ливан, както и от работата с в болница в Танзания, преди да започне работа за Световната банка се е научил да намира решения на всякакви проблеми. Още със самото му идване стана известно, че България ще поиска експертна помощ за новосъздадения Енергиен борд. В кои други сфери предстоят нови проекти на банката, как върви изпълнението на вече започнатите, какви предизвикателства вижда пред страната - по тези и други въпроси разговаряме с Тони Томпсън.

На фона на предишната ви работа какво предизвикателство е постът в България?

- Когато започнах работа в банката - преди 22 години, бях назначен в представителството в една държава. Там се научих да работя в тясно сътрудничество с хората на място. Работил съм в различни отрасли, бил съм в различни роли – занимавал съм се с въпроси на данъчната администрация, на икономическото развитие, с финансирането на проекти. Научил съм се как работи банката, за да подпомогне най-добре клиентите си. Много се радвам, че съм в България. Назначението ми тук дойде след конкурс - както всяка позиция в банката. Аз наистина безкрайно се зарадвах, че съм получил това назначение, и идването на този пост е много вълнуващо.

Специално за България какво наследство заварвате в изпълнението на програмите на Световната банка и взаимоотношението й с управляващите?

- Тук заварих страхотен екип и славата им се носи далеч извън границите на България. Огромно впечатление ми направи искреното и силно желание на всички от администрацията да постигнат нещо положително за България. Много окуражаващо е това, че много бързо реагират, обръщат се към нас и с комплименти за направеното от Световната банка досега. В момента водим разговори в областта на енергетиката и заедно с други международни финансови институции да помогнем с консултации на новосъздадения енергиен борд.

Когато се срещнахме с вицепремиера Екатерина Захариева, тя конкретно се позова на изготвения преди година доклад от екипа на банката за ситуацията в енергетиката и каза, че и сега го ползват непрекъснато. Това за нас е много важно, защото банката може да предостави много качествена техническа помощ. Вече сме доказали, че работим с високо качество, и е много приятно, когато можем да откликнем на молбата за помощ от страна на българското правителство.

Освен това работим с Министерството на здравеопазването по проблемите на финансирането на тази сфера. Трябва да поставим диагноза на ситуацията и да дадем препоръки за решаването на тези въпроси.

Вече 22 години Световната банка присъства в България. И за този период взаимоотношенията й с България са преминали през, да ги наречем, различни сезони.

Има ли изоставащи проекти или програми, по които трябва да се ускори работата? Какво е състоянието на изпълняваните в момента съвместни проекти?

- В момента имаме два действащи проекта. За единия от тях се наложи преструктуриране заради натрупано забавяне. Става въпрос за проекта за развитие на общинската инфраструктура. Преструктурирането ще даде възможност екипът да изпълни целите си.

Редовно се срещаме с представители на Министерството на финансите, правим преглед на портфейлите, на резултатите, които се постигат, и така се определят областите, в които има проблеми.

След демократичните промени в България неколкократно Световната банка оказваше помощ на България в сферата на здравеопазването, но всъщност и до днес там няма направена значима реформа. При този безспорно обезкуражителен резултат за банката ще продължи ли тя с тази подкрепа и под каква форма?

- В сферата на здравеопазването предизвикателствата са големи навсякъде по света. Дори тези дни видях, че в моя роден град Белфаст прекалено дълго се чака Бърза помощ. Така че за България предизвикателствата са същите както и за много други страни. Развитието в това отношение е изключително трудно. Затова важното е човек да е заел позиция, така че когато възникне възможност, да използва тези свои позиции, за да върви напред.

Както вече споменах за енергетиката – това, с което се занимавахме преди година като че ли не даде резултат, но ето че сега постигнатото тогава се използва като изходна позиция.

Така че се надявам подобно нещо да се случи и в здравеопазването. В момента има екип, който се занимава с проучване на предизвикателствата при финансирането на здравната система. Работата на екипа ще е на два етапа – да се постави диагнозата на база на данни, събрани от НСИ, Министерството на здравеопазването и след това тя ще се използва, за да се разбере положението. Обобщението ще бъде предоставено на всички заинтересувани страни, за да могат те да постигнат консенсус. Той показва, че всички разбират ситуацията по един и същ начин.

Важно е да се знае, че решаването на тези въпроси в една държава става бързо, в други отнема повече време. Така че трябва да се види колко време за такова решение е приемливо за България и да се направят политически препоръки по политиките. Надяваме се, че диалогът в здравеопазването ще върви по този начин.