Акад. Григор Велев: Стремете се към 125 г. живот - възможно е
Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика
Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика
Организация
Акад. Григор Велев: Стремете се към 125 г. живот - възможно е

Акад. Григор Велев: Стремете се към 125 г. живот - възможно е

Учени лансираха нови версии защо жената живее по-дълго от мъжа

Научно доказано е, че тъканите и органите в човешкия организъм могат да функционират 125 г., заяви акад. проф. Григор Велев, председател на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ) на IX среща на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика. Той припомни, че темата за безсмъртието е открита и че учените продължават да изследват механизмите, които маркират и повдигат границата на живота. Така стартира дискусията за тайните на стареенето, провокирана от едноименната лекция на акад. проф. Екатерина Титянова.

Акад. проф. Велев подчерта, че изследването на дълголетниците в България на акад. Ташев от 60-те г. на XX в. още не е загубило актуалност. Според него към този момент в България е имало 365 дълголетници, от които 95 са били от село – предимно овчари. Предпоставка за дългия им живот били както 3-те важни компоненти на храненето им – мляко, лук и чесън, така и активното движение. Противно на традиционното схващане , че те имат статичен живот, подпрени на гегата, било изчислено, че един овчар навърта 25 км средно на ден.

Грузия се очертавала като най-сериозният конкурент 

на България по отношение на дълголетието 

Продължителността на живот в нея отдавна минала 80 г. Жителите й над 105 г. отбелязвали внушителната бройка от 480 души.

„Диета, движение и положително мислене – това са ключовете към дълголетието, придължайте се към тях и непременно ще станете дълголетници”, заяви акад. Велев.

Известният ендокринолог проф. Боян Лозанов изтъкна, че всеки орган и система старее различно, а акад. проф. Титянова допълни, че не старее само този орган, който се упражнява . Затова хората на науката и изкуствата имали по-малко атеросклероза, а един спортист, който спре активната си състезателна дейност, автоматично рухвал. 

Учените спориха дълго и по въпроса защо жените живеят с 10-15% по-дълго от мъжете. Според проф. Христо Чучков 

тайната е в тяхното хормонално богатство

което ги правело по-реални и по-приспособили към околната среда. Проф. Боян Лозанов застъпи тезата, че при жената има най-много стволови клетки. Част от тези, с които била наситена пъпната връв при раждане не имплантирали в организма на майката и затова жените живеели по-дълго. Акад. проф. Титянова пък цитира теорията, че теломерите – част от хронозомите, които от 2009 г. са открити като официален маркер на продължителността на живота, при жените са по-дълги.

Учените се обедиха около идеята БАНИ да иницира комплексен симпозиум по проблемите на активното стареене и 

да стане инициатор за училище за пенсионери

Невросонологията е една от най-бързо развиващите се направления в медицината, отбелява д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. 

Той илюстрира капацитета на родните специалисти с факта, че от 926 български лекари във Великобритания 487 са на водещи позиции.

Лиляна Филипова

Мнения