Статистика в Германия сочи, че дисковите хернии са най-честата, но и най-малко рисковата операция в цялата неврохирургична практика

Проф. Николай Райнов е българин, който работи в Клиника в Аугсбург, Германия и в частна клиника в Линдберг, Швейцария. Специалистът неврохирург често гостува и в чуждестранни клиники, в които оперира. Проф. Райнов е роден в града на люляците – Ловеч. Завършва немската езикова гимназия, а обучението в нея му дава солиден фундамент – възпитание и начин на мислене, след което завършва медицина в Германия. Неврохирургът е преминал редица специализации в Германия, Швейцария и САЩ. Във Великобритания шест години е бил началник на отделение по неврохирургия. През последните осем години работи в Германия, Бавария и Швейцария.

Проф. Райнов е гост на „МБАЛ Св. Панталеймон-Плевен”. В болницата се въвежда микрохирургия на гръбначен стълб, а проф. Райнов, ще обучава екип от специалисти – лекари и медицински сестри. Неврохирургът казва, че от дълги години има контакти с клиники в страната, предимно във Варна и София. Но Плевен е изборът му, тъй като „МБАЛ Св. Панталеймон” през последните години има собствена динамика на развитие, което липсва в други клиники. Стремежът да се работи на ниво национална и световна медицина, което е рядко, но важно за пациентите, също е важен фактор за това проф. Райнов да съдейства за обучение на екип в Плевен.

Сред причините да се връща все по-често в България са още носталгията по родния край и фактът, че родителите на специалиста живеят в Ловеч. „Така свързвам служебните си пътувания с посещението и грижата за родителите ми, които са сами”, казва проф. Райнов. С Плевен проф. Райнов е свързван и с приятелските отношения, които има със семейство Георгиеви, които създават и управляват Плевенската болница „МБАЛ Св. Панталеймон”. Но най-важният мотив на неврохирургът, е че винаги е искал да даде нещо обратно на родната си страна.
„В Плевен е закупена най-модерната апаратура за микрохирургия на гръбначен стълб и нервна система – микроскоп за спинална хирургия на Карл Цайс. Тъй като не само в България, а и на запад гръбначните заболявания са много чести и изключително разпространени, а с възрастта и остаряването на хората, те все повече нарастват”, казва проф. Райнов. Тези заболяванията минават на преден план в здравните системи на развитите страни, за това и целта е да се предложи на пациентите качествена микрохирургия на гръбначен стълб. „Микрохирургията включва операции на дискови хернии на гръбначния стълб, особено на шийния отдел, на гръбначен мозък. Цялата микроневрохирургия на гръбнака може да се приложи в Плевен. Освен това и колегите, които работят тук ще участват в тях и ще се обучават. Ние ще помогнем на пациентите, ще обучим и самостоятелен екип, тъй като аз с удоволствие идвам и помагам, но нямам възможност да го правя толкова често, колкото ми се иска”, казва проф. Райнов. Основната цел е да се сформира екип, който самостоятелно да може да прилага микрохирургия на гръбнак, а посещенията на професора неврохирург да са по повод на по-тежки пациентски случаи.

Проф. Райнов направи и съпоставка с минималноинвазивните и стандартните интервенции. „При миниинвазивните операции тъканата цялост се нарушава по-малко отколкото при по-травматичните операции, което е един от показателите, които решават колко бързо болният ще се върне към социалния си живот. Не е необичайно в Германия пациенти да започват работа на следващия ден от дома си, а след седмица да се върнат и в офиса. За това и целта ни е да отстраним дисковата херния, да отстраним притискането на нервното коренче и това да се случи с най-малко възможна травма. Това е основната разлика при обичайната открита хирургия и минималноинвазивната. И най-висшата степен на миниинвазивната хирургия, при която разрезите са още по-малки е ендоскопската. За съжаление не всички пациенти с дискова херния могат за бъдат оперирани с ендоскопски метод. Но тук трябва да уточним, че като световен стандарт в дисковата хирургия за сега е микрохирургията. Може би в бъдеще ендоскопската техника ще бъде усъвършенствана и ще се приеме за стандарт, но за сега не е така”, пояснява проф. Райнов. Той допълва, че микрохирургията в световен мащаб е известна от 70-те години на 20 век.

„В гръбначната хирургия тя се прилага от края на 20 век, но за това пък много бързо се е превърнала в стандарт за гръбначни операции в областта на дисковете и на гръбначния мозък. В развитите страни в ЕС и света микрохирургията е приета като стандарт. Не мога да дам еднозначна оценка това прието ли е в България, но при мен в Германия идват български пациенти, които лекуваме. В София има няколко големи университетски клиники, които разполагат с оборудване, но що се отнася до останалата част от страната –този тип хирургия не е стандарт за лечение на дискови хернии и други заболявания на гръбначния мозък. За това целта е в Плевен да се оформи център за спинална хирургия, който да е извън струпването в столицата и да се предлага лечение на световно ниво. Също така и възможности за консултации с други специалисти, ако се окаже, че моята експертиза не е достатъчна. Такива случаи са рядкост. Предимно пациентите, които ни търсят са хора с гръбначни заболявания. Има и други българи със съдови заболявания, които не могат да се лекуват в България в момента, а тях ги насочваме към необходимите специалисти за препоръка”, обяснява проф. д-р Райнов. Според него хирургията е индивидуално занимание, което зависи от квалификацията, опита и знанията на специалиста. Относно митът, който битува сред населението, че по-добре болката от дискова херния да се търпи проф. Райнов, коментира, че с напредването на модерната медицина дисковите хернии не се смятат за рискови операции. „Има статистика в Германия, в която е упоменато, че дисковите хернии са най-честата, но и най-малко рисковата операция в цялата неврохирургична практика. Това важи както за шийните, така и за дисковите хернии, които са в областта на лумбалните прешлени. Основното е,че всичко трябва да се стандартизира”, каза неврохирургът. И навлезе в областта на здравната политика, но и на управлението на държавата, която трябва да създаде бюджети, планове, но и да се заложи този стандарт, като задължително обучение на специалистите по неврохирургия.

Проф. Райнов не скрива, че стойността на интервенция в Германия по отстраняване на дискова херния е от 4 до 10 хил. евро, но всичко се покрива от здравната каса. И допълни, че за по-комплексни случаи, при които се налага поставяне на импланти, винтове или спондилодеза – цените нарастват многократно. „Това е грижата на немското здравеопазване, в което новите технологии все повече и повече навлизат. Да, те изискват повече инвестиции, но пък резултатът за пациента е много по-добър и той се връща към ежедневието си скоро след интервенцията. За да се получи в България подобна система са нужни инвестиции, както и добра система за контрола на качеството”, коментира проф. Райнов. И изтъква, че е нужно да се работи добре, но и да има доказателства за работата и качеството й, а това са пациентите. „Предполагам, че засега проблемът в България е финансов, тъй като доколкото зная, импланти не се поемат от здравната каса, а комплексните операции не се заплащат напълно. Очевидно е, че всяка клиника, която желае да се развива, инвестира и купува нови технологии, а не може да се задоволи само с минималните суми, които идват от здравната каса”, казва още неврохирургът.