Публикация

Д-р Борислава Чакърова: 16-дневно бебе е заразено с чревната инфекция гиардиаза!

От гиардиаза боледуват най-често децата до 4 години и младите хора между 25 и 39 г. Най-ранно опаразитяване е регистрирано при дете на 16-дневна възраст. В селските райони на някои изостанали в социално-икономическо отношение страни 40% от децата се заразяват още в първите си шест месеца.


Болестта е най-разпространената чревна паразитоза при човека.

Заболяемостта от гиардиаза е по-висока сред мъжете и сред жителите на селските райони в сравнение с тези в урбанизираните. Причината за това е кумулиране на няколко фактора, като основните са: професионална ангажираност, работа със селскостопански животни, използване на оборски тор, напояване с високи подпочвени и нетретирани води, отдалеченост на хората от медицински центрове и обременен достъп до медицинска помощ. Ето какво още сподели за в. “Доктор” специалистът по медицинска паразитология и преподавател по медицинска паразитология и тропически болести в Медицинския факултет при Тракийския университет в Стара Загора д-р Борислава Чакърова.

Д-р Чакърова, от какво се причинява тази паразитоза и как протича?
- Гиардиазата, наричана още ламблиоза и жиардиаза, е най-разпространената чревна паразитоза при човека. Причинява се от едноклетъчния паразит Giаrdia intestinalis. Протича често като безсимптомно носителство или с диария, т.нар. малабсорбционен синдром, и нерядко се придружава от алергични и невровегетативни симптоми.

Всяка година в света се регистрират около 280 млн. души с гиардиаза. В развитите индустриални страни носителството на този паразит при хората варира между 2 и 5%, докато в изоставащите в социално-икономическо отношение този показател надвишава 50%. По-често боледуват децата и младите хора. В България за периода 1999-2008 г. средният екстензитет на паразитозата сред хората е около и под един процент - за някои региони обаче достига над 10%.

- Причините за това какви са?

- Различни - както вече казах, преобладава безсимптомното носителство. Освен това в естествени условия инкубационният период е неопределено дълъг, клиничната картина е нехарактерна. Често се отбелязва и резистентност към медикаментозното лечение. По принцип са необходими няколко паразитологични изследвания, за да се постави диагнозата, тъй като клиничната насоченост към тази паразитоза е недостатъчна.

- Лошата хигиена ли е основната причина за възникване на болестта?
- Гиардиазата винаги се е асоциирала с лоша хигиена, социално-икономически кризи, миграция на големи групи бедстващи хора - все фактори за неконтролируемо разпространяване на заразата и нарушаване качеството на живот при клинично проявените случаи за продължителен период от време. Рискови в епидемиологично отношение са хората в контакт с болните от гиардиаза;

лицата, имащи пряк контакт с животни;


тези с ниска лична хигиена и хомосексуално поведение; живеещите и работещи при лоши условия на бит и труд. А също така екскурзианти, пътешественици, както и емигранти от рискови региони, лица с хронични заболявания, недохранване и имунен дефицит. При тези хора имунитетът след преболедуване е неустойчив. През 2004 г. СЗО я постави в групата на “пренебрегваните заболявания”, но от 2006 г. е включена в Европейската програма за превенция и контрол на болестите, предавани по воден и хранителен път, и на зоонозите.

- Това лято е характерно с големи наводнения. Какви са рисковете в това отношение?

- От началото на миналия век са документирани над 100 водни епидемии с причинител паразитът на гиардиазата. В България досега няма регистрирана епидемия от гиардиаза с воден произход, но с големите наводнения през това лято съществува реална опасност от възникване на такава.

- Хранителните епидемии от гиардиаза от какво се предизвикват?

- Те избухват най-често след консумация на замърсена с цисти на паразита храна в заведения за обществено хранене, в детски социални заведения или пък при консумация на плодове и зеленчуци,

поливани с фекално замърсени води

Досега у нас няма регистриран епидемичен взрив от хранителен произход, но се установяват спорадични случаи и най-често - цистоносителство. Заболяванията са по-чести през летния сезон.

- Посочете, моля, основните симптоми, както и клиничната картина на заболяването.

- Паразитът на гиардиазата се диагностицира както у здрави хора, така и при лица с клинични изяви на заболяването. Нарушава се пристенното храносмилане и се потиска ензимната секреция; повишава се чревната пропускливост и се стига до неусвояване на масти и мастно разтворимите витамини. Развива се дисбактериоза, а при хронична гиардиаза се стига до изменения в чревната лигавица и нарушен имунитет.

Клиничната картина на гиардиазата е разнообразна и най-характерно при нея е нейното нехарактерно протичане. Най-често протича безсимптомно - между 13 и 80 на сто от случаите. В клинично изявените случаи инкубационният период е от 1 до 45 дни.
Най-често съобщаваните симптоми са

диария, подуване на корема, куркане на червата и повишено газоотделяне


Следват коремна болка, безапетитие, лесна умора, разнообразни алергични прояви, ставни болки и др. Честотата на изхожданията при гиардиазата е 4-5 за 24 часа. Изпражненията са по-светли, неоформени, кашовидни или воднисти, мазни и пенести, със специфична миризма на сяра. Патологични примеси като кръв, слуз и гной се откриват по-рядко.

В 30 на сто от случаите се развива и непоносимост към прясното мляко с обостряне на диарията.

- Има ли извънчревни проблеми?
- Възрастните най-често се оплакват от болки в дясното подребрие, усилващи се след прием на мазни храни, парене или сухота в устата, гадене, неустойчиви изпражнения, болки в епигастриума, по-рядко около пъпа.

" }-->

Коментари

14 окт 2014 18:51
Соня Митева
14 окт 2014 18:51

полезна статия