Националната конференция по нефрология прие декларация в подкрепа на инициативата на БЛС за нормативни промени. Целта е лекарите, позитивни за хепатит В и С да продължат да работят нормално

Държавата да осигури на нефролозите безплатни изследвания за вирусни хепатити всяка година, а също приоритетно лечение и ранен достъп до иновативни лекарствени продукти. Това поискаха в декларация специалистите по време на Националната конференция по нефрология, която се проведе в Хисаря от 10 до 12 октомври 2014 г. Така те на практика подкрепиха инициатива на БЛС, която предвижда всички медицински специалисти, работещи с рискови пациенти на места, където може да стане заразяване с хепатит, да се проверяват редовно за вирусното заболяване. Идеята бе представена на Конференцията от д-р Кирил Еленски, зам. председател на БЛС.

Рискът е много висок, става дума не само за нефролозите, а и за широк кръг специалности в цяла България, посочи проф. Емил Паскалев, председател на нефрологичното дружество. Инициативата на БЛС включва и разработване на предложения за нормативни промени в законодателството. Сега някои от разпоредбите са неясни и създават проблеми на лекарите, които са позитивни за хепатит В или С да работят пълноценно. В същото време има недостиг на специалисти по регионите. Ограниченията ще го задълбочат още повече. „Предлагаме да отпаднат нормативните ограничения заразените да не могат да упражняват пълноценно професията си. Сега хирурзите не могат да влизат да оперират, остават само в кабинет”, каза проф. Паскалев.

Настояваме медицинският персонал да бъде лекуван с иновативни препарати и мерки, които покриват рисковете на професията, заяви д-р Еленски. По думите му БЛС ще се опита да ангажира с тази кауза и останалите съсловни организации – БЗС и Съюза на българските медицински специалисти, които споделят същия риск. Целта е да бъде запазено и възстановено здравето на лекарите.

В България проблемът е сериозен, още повече, че засегнатите лекари не говорят открито за него поради опасения от последствия. Рискът съществува както за пациенти, така и за работещите в диализата, каза пред лекарите на Конференцията проф. Евгений Възелов, началник на Клиниката по диализа в Александровска болница. Още през 1984 г. Европейската нефрологична организация събира данни за заразените лекари. Най-новото проучване за България е от 2004 г. Съобщава се за общо 46 души, позитивни за хепатит В и С, работещи в диализните центрове в страната. Според тези данни честотата при персонала не е по-различна отколкото при пациентите. Затова са уместни мерки за резовно изследване и лечение на работещите в диализните центрове, каза проф. Възелов.

Всяка година редовно се изследвам за хепатит заради рисковете на работното място, заяви открито проф. Паскалев. Прави го заради рисковете на работното място, където немалко от пациентите му са вирусоносители. Анонимна анкета, която лекарите попълниха на Конференцията, разкрива, че те не подценяват проблема, но въпреки това не ходят редовно да се изследват. Попълнили са я 89 лекари. От отговорите става ясно, че едва 30 души се изследват редовно за хепатит С, но 50 – не. 68 души признават, че във всекидневната им работа съществува висок риск от заразяване с хепатит С. Само 21 души са отговорили с „не”. На четвъртия въпрос „Ако има успешно лечение на хепатит С (напълно излекуване), бихте ли го приложили върху себе си?” 84 души отговарят с „да”.

Клинични проучвания сочат, че вече има ново лечение, което гарантира 98% излекуване. До месеци те ще бъдат регистрирани в ЕС и вероятно от януари 2015 г. ще бъдат достъпни, съобщи проф. Паскалев. Идеята е с инициативата на БЛС дасе осигурят средства за провеждане на това лечение на медицински специалисти при нужда.