За откритията си проф. Лебедев е носител на държавна награда в Русия, а през 2008 г. е номиниран за Нобелова награда.

С проф. Василий Лебедев разговаря Петър Галев.

Руският проф. Василий Лебедев е роден в Москва, а предшествениците му са успешни предприемачи. Революцията през 1917 г. преобръща живота на фамилията, но новаторският дух на Лебедеви се запазва. Бащата на Василий е известен неврохирург, по чиито учебници студентите учат и до днес. Но още от млад специалист проф. Лебедев се увлича по експерименталната медицина. Започва да създава препарати на основата на аминокиселинни съединения и открива нов клас биологично активно вещество – синтетичен хексапептид. Оказва се, че той има уникални и необичайни свойства, а действието върху човешкия организъм е ефективно и безопасно. На основата на това вещество е създаден уникалният имуномодулатор „Имунофан”, до който достъп имат и хората в България. Първоначално препаратът е бил използван от специалните части в Русия.

За откритията си проф. Лебедев е носител на държавна награда в Русия, а през 2008 г. е номиниран за Нобелова награда. 

- Проф. Лебедев, към какво са насочени усилията Ви в момента?

- Създаваме нови биологично активни съединения, които впоследствие превръщаме в лекарствени препарати. До момента най-голям успех постигнахме с „Имунофан”. Той получи признание както от медицинските специалисти, така и от многобройните пациенти, които са го приемали. Дори и без заболяване, ако преди и по време на дадена ваксина се приложи „Имунофан”, действието на ваксината е много по-активно, а се избягват потенциалните странични ефекти.

- Това важи ли за ваксинациите при децата?

- Това е особено важно при децата, които подлежат на задължителни имунизации. Нашият препарат помага на организма да създаде ефективен имунен отговор срещу причинителите на заболявания, срещу които децата се ваксинират. Днес много родители изпитват колебания дали да ваксинират децата си, но отказът от ваксини може да бъде пагубен. На всички е ясно от какви жестоки заболявания човечеството е спасено чрез ваксините. Затова те трябва да се прилагат стриктно, но организмът може да бъде подкрепен в този процес. Това се стремим да постигнем с „Имунофан”.

- Това е профилактичното действие на открития от Вас препарат, а при какви заболявания може да се прилага?

- В основата на действието на „Имунофан” стои новооткритото съединение регулаторен хексапептид, което проявява оригинални свойства. То нито усилва, нито потиска метаболизма в клетките, а просто го нормализира. Това го прави показан за приложение при широк спектър от заболявания, защото всяко заболяване се характеризира с нарушения в метаболитните процеси в клетката и нарушаване на регулаторните връзки в организма.

- И все пак при кои диагнози има най-добър ефект?

- На първо място при специфични инфекциозни процеси като хепатит B, цитомегаловирусна инфекция и други опортюнистични инфекции, които трудно се поддават на лечение. Другото основно направление е приложението на „Имунофан” при онкологично болни. В момента около 50 на сто от тези пациенти загиват не от самия туморен процес, а от усложненията на химио- и лъчетерапията. А в някои случаи курсът на лечение не може да бъде завършен заради тежките странични ефекти. Често лечението започва успешно, но с напредването на химио- или лъчетерапията все повече се проявяват техните токсични ефекти върху организма. Когато лечението не се довърши според предписанията, ефективността му драстично се намалява. Всъщност в течение на терапията раковите клетки си изграждат своеобразна защита и отхвърлят лечебните субстанции в междуклетъчното пространство. Така активните вещества не действат практически срещу тумора, а само проявяват токсичното си действие върху организма. Този процес получи наименованието множествена лекарствена устойчивост.

- Не може ли при това положение да се премине на друг тип химиотерапия, която отново да действа върху тумора?

- Ако устойчивостта на злокачествената клетка е проявена срещу един препарат, тя непременно ще се прояви и спрямо другите. Просто раковата клетка отхвърля всичко, което не й е нужно. Засега „Имунофан” е единственият препарат, който може да преодолее множествената лекарствена устойчивост. На фона на неговото приложение основната терапия срещу злокачествените процеси отново става ефективна. Клетките на тумора отново стават достъпни за действието на химиотерапията. Това има и своето клинично проявление, защото лекуващите лекари наблюдават рязко намаляване на токсикозата от антираковото лечение. Така се осигуряват нормални условия за завършване на пълния курс химиотерапия и достигане на продължителна ремисия. Неслучайно в руските онкологични клиники „Имунофан” се прилага много широко.

- По какъв начин се прилага препаратът?

-Разработили сме три лекарствени форми – инжекционна, ректални супозитории и дозировъчен спрей за нос. Изследванията на биоеквивалентността показаха, че и трите начина на приложение дават напълно идентични резултати върху организма. Но някак исторически се е наложило при тежки заболявания да се прилагат подкожните инжекции, при децата – свещичките, а при активните хора – дозировъчният спрей. Независимо по какъв начин, препаратът се прилага веднъж дневно.

- Известно е, че първоначално лекарството е било използвано от руските специални служби. За какво са го предписвали?

- Основно за преодоляване на синдрома на посттравматичното стресово разстройство. Както и за синдрома на хроничната умора, който понякога е свързан с първия. При извънредни психоемоционални натоварвания често се стига до нарушение на компенсационните възможности на организма. В тези случаи „Имунофан” има много добро въздействие. Той е своеобразен адаптоген, без да е допинг или имуностимулатор. Затова и няма странични действия. Става въпрос за имуномодулаторно действие, което връща имунитета и самия организъм „в релсите”.

- Колко продължава един курс на лечение?

- Зависи от конкретния проблем, за който се изписва. При по-сериозните заболявания – около един месец, при по-леки – до две седмици, а за преодоляване на стресови периоди и силна умора – например 5-10 дози през ден. Курсовете могат да се повтарят през определено време.