Засяга предимно коленните, тазобедрените стави, последните поясни прешлени на гръбнака и по-рядко раменните стави

Смяната на сезоните - пролет и есен, са времето, когато мно­го хронични заболявания се обострят. А едни от най- неприятни­те са болките по ставите, дължащи се на остеоартроза.

Остеоартрозата е дегенеративно ставно заболяване, което попада в групата на заболяванията, които нямат възпалително естество. При тях първичното място на увреждане е ставния хрущял. Различни са причините, които водят до уврежданията му. Хрущялът започва да губи от еластичните си свойства, започва леко да се напуква, разнищва, да губи част от хидратацията си, а това води до намаляване на еластичните - амортисьорни свойства на хрущяла. Успоредно с това се променя и ставната течност, която изолира двете ставни повърхнини. Тази течност облекчава триенето на ставата, която се движи непрекъснато и трябва да има смазващо вещество, което да облекчава процеса на триене. При заболяването ставната течност също се променя и губи свойствата, които са и присъщи. Тъй като съществуват пукнатини в хрущяла налягането, което се оказва вътре в ставата започва да се предава директно на подлежащата кост, защото липсва изолацията на хрущяла, или тя е много малка. Съответно подлежащата кост страда, защото изпитва голямо напрежение от натоварването. По ръбовете на ставата започват да се образуват костни нарастъци, които общоприето хората наричат шипове. Те имат такава форма и представляват костна реакция, която е по ръбовете на ставната повърхнина. Промяната в структурата и функцията на хрущяла, промяната в ставната течност, наличието на ръбовите нарастъци, които се казват остеофити водят до дразнене и възпаление на ставата, капсулата и вътре лежащия слой ставна синовия. Те се възпаляват, но това възпаление не е от естеството на ревматоидния артрит, или инфекциозните артрити. То е асептично възпаление, получило се от дразненето на тези промени, които са настъпили. Болката в ставата е предопределена от това, че хрущялът е променен, но и от това, че са се образували костни израстъци, които механично дразнят ставата. Това е характерната картина на остеоратрозата, която започнала веднъж засяга няколко стави. Най-честа локализация е в коленните, тазобедрените стави, последните поясни прешлени на гръбнака, по-рядко в раменните стави, на пръстите на ръцете и краката. На практика, където има става там може да се получи дегенеративен процес. Интересно е, че процесът е системен, но не винаги болят всички стави. Понякога боли една става, или няколко. Има случаи, когато боли една става, а след време болката отшумява,а болката се е пренесла върху друга става. Така с течение на времето могат да се засегнат няколко стави последователно или едновременно. Дегенеративният процес може да обхване и гръбнака с подобни изменения. Тогава измененията в прешлените водят до засягане на нервните снопчета, които излизат от гръбначния стълб. Дразнейки тези нерви се появява болка. Някой от измененията могат да бъдат доста сериозни, да притиснат нервните снопчета, и да се получи нарушение в движението на крайниците, тъй като няма команда /инервация/ от централната нервна система.

Клиничните прояви на остеоартрозата

Те са сходни с тези на ревматоидния артрит. Има болка и сковаване, като чувството на сковаване е много кратко от порядъка на 2-3 минути. След раздвижване болните са в състояние да изпълняват ежедневните си задачи. За разлика от артрита, при остеоартрозата болката се появява при натоварване на ставата. Когато тя е двигателно активна, натоварена през деня, болката постепенно се засилва. Това се случва най-често в късния следобед и вечерта, когато болката става интензивна. Когато си отпочине ставата - болката отшумява. С течение на времето, тези промени, които настъпват могат да доведат до деформиране на ставата. Тогава причина за болката освен споменатото, е и механична травма и промяната на ставата. До менопаузата и около 55 - 60 годишна възраст, жените страдат по-често от остеоартроза. След 60 - 65 години честотата при мъжете и жените по отношение на заболяването се изравнява. При жените има тенденция остеортрозата да протича по-тежко, отколкото при мъжете. Това се дължи на по-високата чувствителност на жените по отношение на болката. Впечатлението е, че при жените оплакванията са повече. За съжаление няма дефинитивно лечение на артрозата, няма медикамент, който да спре процеса, а да не говорим за възстановяване на ставата, тъй като хрущял не се възстановява. Износи ли се, или възпали няма как той да се възстанови.

Лечението

Първоначално е добре механично да се отбремени ставата, за да не се натоварва. Ако пациентът професионално или житейски натоварва определен тип стави, а те са болни, трябва да промени начина си на живот. Ако това са носещите стави - коляно или тазобедрена става, е редно да се използват помощни средства при ходене, като бастуни, патерици, канадки, с които ставата да се облекчава при движение. Важно е прилагането на рехабилитация и физиотерапия. Пациентите е добре два пъти в годината да провеждат курсове физиотерапия, както и един път да ходят на балнеолечение. Това подпомага възстановяването на възпалените структури, действа облекчаващо и противовъзпалително. Когато ставата е възпалена и има излив, оток, използваме противовъзпалителните медикаменти, за да се копира възпалителният процес. Тук курсовете на лечение не са толкова дълги, колкото при ревматоидния артрит. Прилага се лечение в рамките на 15-20 дни, след което се продължава с обезболяващи медикаменти. Когато има изразена възпалителна реакция вътре в ставата се слага обикновено кортикостероиден препарат. Той образно казано „подсушава ставата” и премахва възпалителната реакция, обезболява и спестява бързото разрушаване на ставата. Също изчиства тези възпалителни клетки, които са в ставата и рушат хрущяла. През последните 7-8 години се появиха и т.нар. лубриканти, които представляват инжекции с хиалуроновакиселина, която е нормална съставка на ставната течност, но липсва при остеоартрозата. Поставяйки я вътре в самата става, тя облекчава триенето. Инжекциите имат противовъзпалителен ефект, респективно обезболяващ ефект и до известна степен могат да подхранят страдащия хрущял. Имаме пациенти, които по 6 месеца, а понякога и за по-дълъг период, след такъв курс на лечение се чувстват добре. Самите те, когато имат проблем с друга става идват и искат да им се постави тази инжекция, защото им е помогнала. Но няма медикамент, които дефинитивно да лекува остеоартрозата. В крайна сметка, когато ние ревматолозите изчерпим този медикаментозен арсенал и износването на ставата е напреднало, че е безсмислено прилагането на лекарствените средства на преден план идва оперативното лечение. Интервенцията може да е на самата става, или подмяна на ставата с изкуствена. Така се решава проблема на пациентите, премахва се болката, а движението им се възстановява.

Доц. д-р Кирил Яблански, д.м., ревматолог и началник на Клиника по ревматология в „МБАЛ Св. Панталеймон-Плевен”