Как и защо ракът причинява болката, разказва Чл. кор. проф. д-р Владимир Овчаров, Академик на БАН на V-ия международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум, Македония 2014 г. Blitz.bg/2 Октомври 2014 г.

Болката е един от най-неприятните спътници на кошмарната диагноза "рак". Между 65 и 70% от нея предизвиква самият тумор, а между 15 и 25% - лечението чрез химиотерапия, лъчелечение, самата операция. Как и защо ракът причинява болката, разказа пред "Стандарт" акад. Владимир Овчаров на Петия международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум в Македония. Коктейл от над 30 химични вещества е в основата на болката при рака. В него има ендотелини, простагландини, протони, киселини, субстанция Р, обяснява акад.Владимир Овчаров. Тези вещества се отделят в организма ни и когато сме здрави, но в много по-малки количества. Някои от тях въздействат върху кръвоносните съдове, като ги карат да се свиват. Когато човек се разболее от рак обаче и той напредне, те започват да се синтезират в много по-голямо количество.

Химичните съединения се отделят от три места. Единият им производител са самите ракови клетки, обяснява специалистът. В туморната маса обаче освен ракови клетки има и т.нар. тумор-асоциирани клетки, които принадлежат на имунната система. Те са вторият източник на тези химични съединения, разказва акад.Овчаров. Третият генератор на болката е нервната система. Процесът се нарича сензитизация. При него някои части от нервната система стават свръхчувствителни и болката се усилва, обяснява ученият. Тогава дори минимални дразнения - като натиск на съседен орган, се възприемат като страховита болка.

Значение за проявлението и силата й има и видът на рака, добавя акад. Овчаров.Той определя пропорцията на "коктейла". Болката пряко зависи и от това дали има метастази, къде са те, кои са увредените органи. Ако ракът е близодо нерви, болката е по-силна. Лекарите я овладяват с различни лекарства, които се опитват да блокират рецепторите, за да не се предава, обяснява акад.Овчаров. За съжаление настъпва и моментът, в който тя може да бъде прекъсната само с морфин.

"Когато пациентът знае диагнозата, в него се появяват въпроси за живота, семейството, той не може да не мисли, че губи пътя си за развитие", добавя акад. Овчаров. Според него в тези моменти е изключително важно присъствието на близките до болния. Ако няма такива обаче, трябва да има на разположение психотерапевт. Така се разрешава проблемът в много други страни - психологът говори с болните, помага им дори в разрешаването на някои по-битови проблеми, добавя специалистът. За съжаление у нас този тип подкрепа все още е лукс.