​Миглена Дамянова е на 20 г. от с. Реброво, община Своге. Учи педагогика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, когато нейна братовчедка й предлага да отидат за няколко месеца на работа в Англия през лятото

Миглена Дамянова е на 20 г. от с. Реброво, община Своге. Учи педагогика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, когато нейна братовчедка й предлага да отидат за няколко месеца на работа в Англия през лятото. Впоследствие братовчедката е възпрепятствана да замине, но Миглена не се отказва въпреки съветите на майка си. Подава всички необходими документи във фирма посредник в София и чака около три месеца за одобрение. Първоначално плаща 250 евро, в които са включени и медицински изследвания. Те не установяват проблеми със здравето й. Миглена си купува самолетен билет и пристига във Великобритания на 26 май 2014 г. Работата е да бере ягоди срещу 6 паунда на час. По-късно се оказва, че заплащането е на ден и е 50 паунда. А тъй като младите хора работят повече от 12 часа дневно, надницата е много по-ниска в сравнение с обещаното. Първоначалната информация е, че работният ден ще е 8 часа. Но реалността е съвсем различна. Закарват ги на полето буквално през нощта - към 3:30 ч., и работят до 17–18 ч. Това, че не им заплащат индивидуално за набрано количество плодове, а на ден, мотивира собствениците да въведат железни и нечовешки условия за работа. Почивен ден е само събота, а през работните дни няма регламентирана почивка за храна. Не се гледа с добро око дори на посещенията в тоалетната или прекъсване на работата, за да пиеш вода. Всички са с ботуши, защото краката им са по цял ден във вода заради специфичната технология за отглеждане на ягодите. Работят по цял ден наведени, без ръкавици, за да не нараняват продукцията.

Един ден съквартирантката на Миглена я намира сутринта отпусната, без никакви сили, почти в безсъзнание. Оказва се, че има много висока температура и няма как да отиде на работа. Тъй като няма регламентирана възможност да посещават лекар (а там работят над 300 души!), момичетата намират останал от предишна работничка антибиотик и Миглена започва да го пие. Никой от отговорните лица на място не я търси и не се интересува случило ли се е нещо с нея. На следващия ден е малко по-добре и отива на работа. Вдигат й скандал защо предишния ден не е била на полето. Тя все още е болна, но така и никой не й предлага да я заведе на лекар. Пие антибиотика пет дни, подобрява се и отново влиза в нечовешкия работен ритъм. В крайна сметка вместо три изкарва в Англия два месеца и половина. Когато се прибира в София, родната й майка не я познава – толкова е отслабнала и променена. Отказва да се храни, чувства се уморена, но няма остри оплаквания. След седмица Миглена отново започва да вдига температура, силно я боли глава, повдига й се. Личната лекарка я праща на невролог, а специалистката веднага я насочва към Инфекциозна болница. Приемат я и буквално започва битка за живота й. Оказва се, че Миглена е с туберкулозен менингит. Два месеца по-късно вече е добре, но никога няма да забрави през какво е минала. Съветва всички млади хора много да внимават по какъв начин заминават на бригади в чужбина, какви договори подписват, в подробности да проучват условията и да не се съгласяват на всяка цена. Днес вече си дава сметка, че животът и здравето й са по-важни от възможността да изкара малко повече пари. Очаква с нетърпение да се върне в университета, но със сигурност ще прекъсне за 1 година по медицински показания.

Проф. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести, ръководител на клиниката, в която е лекувана Миглена:

Миглена потърси помощ в нашата клиника на 26 август 2014 г. по повод висока температура – до 39-40 градуса, упорито, много силно главоболие, повръщане, тежко общо неразположение. Нейното заболяване е започнало по време на престоя й във Великобритания, където не са били взети адекватни мерки за диагностика и лечение. Миглена там не е имала достъп до лекар. Приемала е антибиотик, но той не е бил назначен след преглед и изследвания, а й е предоставен от приятелка. При постъпването в Инфекциозна болница тя беше с качествени и количествени промени в съзнанието, с изразен менинго-радикулерен синдром, което ни насочи към диагнозата менингит. През следващите дни състоянието й се влоши и се стигна до кома. Разви и парези на лицевия и на очедвигателния нерв. Тъй като наблюдавахме и някои нетипични за вирусните менингити прояви, разширихме изследванията, като в крайна сметка се доказа туберкулозен менингит. Това е относително рядко заболяване, което, ако не се диагностицира и лекува навреме, завършва летално. При Миглена става дума за първична туберкулозна инфекция на централната нервна система, тъй като тя нямаше никакви прояви от страна на белия дроб. Не можем да сме сигурни дали инфекцията е започнала по време на бригадата във Великобритания, но със сигурност преумората, некачественото хранене, неблагоприятните трудови условия са допринесли за развитие на заболяването. Важното е, че момичето попадна на правилното място, където точната диагноза и активното лечение доведоха постепенно първо до преодоляване на опасността за живота й, след което до значително подобрение и изписване. Туберкулозният менингит изисква поне 6 месеца терапия и сега Миглена е преведена в Болницата за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания. С колегите там сме в постоянен контакт и се радвам да науча, че тя продължава да се подобрява. Все още трябва да преодолее остатъчните парези по лицето. Но прогнозата ми е, че Миглена ще се възстанови напълно и ще може да продължи следването си.

Камен Здравков