Какво поиска инициативата Млади лекари за ново здравеопазване?
03.11
Гражданска инициатива Млади лекари за ново здравеопазване
Гражданска инициатива Млади лекари за ново здравеопазване
Организация
Какво поиска инициативата Млади лекари за ново здравеопазване?

Какво поиска инициативата Млади лекари за ново здравеопазване?

​Предлагаме Ви становището, което гражданската инициатива Млади лекари за ново здравеопазване разпространи относно Наредба 34, която регулира всичко около специализацията на лекарите:

Гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване”

Относно: Проекто-наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

Във връзка с Проекто-наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, публикуван на електронната страница на Министерство на здравеопазването (МЗ) на 22. 10. 2014 г., „Млади лекари за ново здравеопазване” – най-голямото обединение на бъдещи медици и млади лекари в България, в което участват Асоциация на студентите медици в България; Асоциация на студентите медици в България – София; Български лекари за европейски стандарт на специализация; Асоциация за развитие на медицинската общност; и Фондация „Остани“, се обединяват около становището, че така предложената проекто-наредба не само не решава основните проблеми на младите лекари, а напротив – ги задълбочава.

Считаме, че с направените „козметични” промени в Наредба № 34 и с прогнозата за провал на проекта ,,Нови възможности за лекарите в България“ МЗ затвърждава своето нехайство за съдбата на младите лекари и на здравеопазването като цяло.

По актуални данни около 80% от завършилите медицина в България имат намерение да търсят реализация в чужбина. При запазване на тази тенденция, както и предвид възрастовото разпределение в съсловието, рисковете страната ни да остане без лекари до 2020 г. са напълно реални.

Факторите, принуждаващи абсолвентите да напуснат България са добре известни – липса на възможност за обучение в желаната специализация; отсъствие на регламент, гарантиращ адекватни трудово-правни отношения между специализантите и болничните заведения; слаба преподавателска ангажираност и лошо качество на обучението; технологично оборудване, което не покрива необходимите стандарти; провокирани обществени нагласи, поставящи цялото съсловие в незаслужена и обидна позиция.

Запазеният модел на разделяне на местата за специализация на: места, които са „държавна поръчка”, места „срещу заплащане”, места, финансирани „от друг източник”, „места за чужденци” и др. създава предпоставка за влошаване на условията за специализация на младите лекари, тъй като чрез използване на този модел няма ясен критерий за определяне на процента на отпусканите позиции.

Това създава възможност за обявяване на по-голям брой не атрактивни места за специализация, каквито са на първо място места, финансирани „от друг източник” и места „срещу заплащане”, при които младите лекари трябва сами да заплащат разходите за обучението си или да намерят „някой”, който да ги спонсорира.

Считаме, че за да бъдат запазени младите лекари в България, Министерство на здравеопазването трябва да поеме ясен ангажимент към тях, а не както е понастоящем – да прехвърля отговорността за финансиране на специализацията им към „друг източник“ или към тях самите.

Въз основа на изложеното по-горе отправяме следните искания:

  1. Отпадане на посочената по-горе класификация на отпусканите места.
  2. Създаване на нова класификация, в която местата за специализация да се разпределят само в две основни групи - места за специализация на български и места за специализация на чуждестранни граждани.
  3. Осигуряване на достатъчен брой места за специализация на български лекари.
  4. Отпадане на таксите за обучение за специализанти, обучаващи се на места за специализация на български граждани.
  5. Договорът за специализация да бъде регламентиран като трудов договор по смисъла на Кодекса на труда, с всички произлизащи от това права и задължения на страните по договора.
  6. Увеличаване на минималното възнаграждение на специализантите до средната работна запалата в сектора „Здравеопазване и социална работа”.
  7. Добавяне на длъжността „лекар-специализант” към персонала на лечебните заведения чрез промени в чл. 80 т.1 от Закона за лечебните заведения.
  8. Създаване на ясни критерии за възможните медицински дейности, които специализантът може да извършва, в зависимост от срока на обучението си и придобитите знания и умения.
  9. Признаване на труда на специализанта като лекарски труд.
  10. Създаване на обективни правила за кариерно развитие.

Надяваме се нашите искания да бъдат взети под внимание, за да бъде осигурена реална възможност за реализация на младите лекари в България, така както всяка европейска страна подсигурява и насърчава развитието и непрестанното усъвършенстване на своите медицински кадри, като по този начин ще създадем предпоставки за имплементиране на добрите европейски практики и в България и ще поставим основите на работещия модел на съвременното здравеопазване.

Считаме, че прилагането на изброените по-горе мерки в най-кратки срокове е единственият шанс за прекъсване на тенденцията за загуба на квалифицирани медицински кадри, като по този начин ще бъде гарантирано бъдещото адекватно обслужване на медицинските нужди на цялата българска общественост.

Изказваме готовност за пълно сътрудничество, като си запазваме правото да реагираме остро при възникване на ситуации, застрашаващи интересите на младите лекари и техните пациенти.

Прикачени файлове

Мнения

3 ное 2014 13:58

Определено трябва да се осигурят по-добри условия на бъдещите лекари! То и на всички лекари трябва. нашият живот е в техните ръце и не мога да разбера защо политиците отказват да го разберат това!