Тази претенциозно звучаща на български дума означава всъщност нещо доста просто в медицината – съпричастност на пациента към собственото му лечение, стриктно спазване на предписанията на лекаря, изпълнение на препоръките му.

Тази претенциозно звучаща на български дума означава всъщност нещо доста просто в медицината – съпричастност на пациента към собственото му лечение, стриктно спазване на предписанията на лекаря, изпълнение на препоръките му. Оказва се обаче, че съвсем не е просто болните да бъдат мотивирани да приемат всичките си лекарства в дозите и в сроковете, в които са им предписани. А това води до сериозни проблеми с контрола на заболяванията. При това не става въпрос основно за български, а за европейски и световен феномен. Оказва се, че дори в държавите, където по принцип хората са доста по-дисциплинирани, далеч не всички лекарски предписания се изпълняват стриктно. Дори в Германия едва около 60–70 на сто от пациентите с хипертония приемат терапията си така, както е изписана. Макар че няма стриктни проучвания, в България този процент сигурно е около 30–40.

Какви са причините за това?

Липса на разбиране за същността на най-често разпространените хронични заболявания. Много от хората не искат да приемат, че хипертонията и диабетът например все още не могат да се излекуват дефинитивно. Тук не става въпрос за вирусна инфекция, която трае една седмица и отминава. Целта на прилаганата терапия е състоянието да се контролира в максимална степен, така че да не настъпят сериозните усложнения. Освен това назначените лекарства трябва да се взимат, независимо дали в конкретен момент артериалното налягане или кръвната захар са високи. Приемът на таблетките от време на време понякога е по-лош дори и от пълната липса на лечение.

Мнението, че ако нищо не те боли, значи си здрав. Жалко, но не е така. Много са примерите за коварно протичащи процеси, които дълго време не дават каквито и да е оплаквания, докато не доведат до остър срив в организма. Нито високият холестерол боли, нито остеопорозата (преди да настъпят фрактури), нито началните и дори умерените форми на бъбречна и чернодробна недостатъчност. Добрата новина е, че всичко това може да бъде установено при лабораторни изследвания. А лошата - че дори и след доказване на патологичен процес много от хората не приемат, че имат проблем, за който трябва да взимат лекарства. А когато се стигне до тежките фази, често виновни се оказват здравната система, лекарите и всеки друг...

Разсеяност и липса на самодисциплина. В крайна сметка постоянното забравяне да си вземеш хапчетата след това ще отнеме много повече време, пари и усилия за справяне с изостреното заболяване. А понякога няма връщане назад...

Опасения от претоварване на организма с „химия”. Интересна теза! Тогава не би трябвало да го натоварваме и с алкохол (С₂Н₅ОН) – чиста химия... Ако говорим сериозно, опасността от лекарствени увреждания, когато терапията е предписана от професионалист, е несравнимо по-малка, отколкото опасността оставеното без контрол заболяване да ви инвалидизира или убие. Какво от това, че сте си предпазили например черния дроб от някакво странично лекарствено действие, ако заради високия холестерол сте развили тежка атеросклероза и сте получили инсулт? Вярно е, че и другата крайност е неблагоприятна за тялото – прием на всякакви лекарства за щяло и нещяло. Но това се оказва много по-рядък феномен в България. А и хипохондриците обикновено много внимават как живеят, поради което обикновено си остават подвластни основно на психическо напрежение, а не на реални заболявания.

Недоверие в медицината. Конспиративните теории могат да се приложат успешно във всяка житейска сфера – здравеопазване, хранителна индустрия, енергетика, правосъдие. Особено в България това е добре познато. Но отричането на световно признати подходи в справянето със заболяванията на ХХІ в. не е довело никого до нищо добро. Както ни се струва неприемливо, че представители на някои религии са готови да жертват деца, но да не им се прелее кръв при инцидент, така е недопустимо да зарежеш здравето си заради мантрата, че всъщност всичко в медицината се прави само и единствено за пари.