Проф Васил Димитров: Имаме постижения на европейско и световно ниво
Животът днес
Животът днес
Компания
Проф Васил Димитров: Имаме постижения на европейско и световно ниво

Проф Васил Димитров: Имаме постижения на европейско и световно ниво

Проф. д-р Васил Димитров е началник на Клиниката по алергология и астма в УМБАЛ „Александровска“, ръководи Клиничния център по алергология, заместник-ректор е на Медицинския университет, председател на Българското дружество по алергология.

С проф. Васил Димитров разговаря Галина Спасова

Проф. д-р Васил Димитров е началник на Клиниката по алергология и астма в УМБАЛ „Александровска“, ръководи Клиничния център по алергология, заместник-ректор е на Медицинския университет, председател на Българското дружество по алергология. Участвал е в 38 многоцентрови международни проучвания, има над 180 публикации, съавтор е на 12 учебника и 8 монографии, автор на четири учебника – по клинична алергология и фамилна медицина. Още като студент е увлечен от съчетанието между клинична и експериментална работа и вижда мечтата си осъществена в Клиниката по алергология – и така е повече от 40 години. Връща се към най-важните уроци на своя учител проф. Костурков:

- Научил съм се от него на състрадателност към пациентите, на отношение, на професионален морал. До голяма степен това съм го научил и от баща ми, който беше известен лекар в провинцията, така че не е било нещо ново за мен, но е било затвърдено по-нататък.

- Има ли отстъпление от тези базисни за медика принципи?

- Не бих искал да издавам присъди. И преди е имало такива, които не ги спазват, и сега вероятно ги има. Причините са много, не на последно място е недофинансирането на системата. А и в медиите се изнася повече негативна информация. Неуспехи е имало винаги, защото медицината е много сложна наука – първо, и второ - тя изисква много пари.

- В абсолютно изражение по-скъпо ли е лечението във вашата област, отколкото преди 20 години?

- Не може да не е по-скъпо, защото навлизат нови технологии, нови изследвания, а и нови заболявания. Медикаментите стават все повече и повече. В България на практика разполагаме с всички медикаменти, които ги има в Европа и в САЩ. Това са модерни, скъпи препарати.

У нас повечето лекарства се компенсират от касата и пациентите са или минимално обременени, или ги получават безплатно. Необходимо е обаче да станат безплатни или компенсирани лекарствата за такива заболявания като алергичния ринит и уртикарията. На пръв поглед не звучат много страшно, рядко умират хора от тях, но не се отчита, че ако не се лекува, алергичният ринит става бронхиална астма. Хроничната уртикария толкова силно влошава качеството на живот, че според някои то е по-лошо, отколкото при триклоновата коронарна болест.

- Повечето хора обаче смятат, че алергията не е голяма беда – страдаш и търпиш.

- Да, преди 15-20 години се казваше точно това, защото от алергия се страда, но не се умира. Аз ще изброя няколко спешни състояния. Първото е тежкият и животозастрашаващ астматичен пристъп. Ако не се вземат мерки, болният може да умре. Другото е анафилактичният шок. Той може да се предизвика на практика от всички медикаменти, включително от ужилванията от пчели, оси, стършели. Може да се предизвика и от латексови изделия. В областта на медикаментозната алергия има още две спешни състояния. Това са синдромът на Стивън-Джонсън и синдромът на Лайл. Съвсем скоро бе съобщено, че в една от провинциалните болници пациентка със синдром на Лайл едва е оживяла. В САЩ двегодишно дете е получило тежък синдром на Стивън-Джонсън след употреба на ибупрофен. Има още едно състояние, известно като наследствен ангиоедем, при който, ако бъдат обхванати горните дихателни пътища, болният може да умре.

- Какви са важните постижения в алергологията днес?

- Те са много и са свързани с напредъка на имунологията и на клиничната алергология. Търси се на генно ниво дали не могат да се профилактират тези заболявания, тъй като атопията, която е свръхпроизводство на имуноглобулин, е наследствена, само че генът не е един. Това е мултифакторно унаследяване. Същото важи и за наследствения ангиоедем. Очакват се големи постижения в създаването на моноклонални антитела срещу възпалителните фактори. Това са т.нар. биологични препарати. В момента с доказан ефект е само едно моноклонално антитяло и то се използва широко в алергологията, като се постигат значителни успехи при тежката бронхиална астма. В напреднал стадий са клинични проучвания за още три или четири моноклонални антитела. Но нещата са сложни. Ако бъде блокирана, една и съща възпалителна молекула може да има успех примерно в ревматологията или в гастроентерологията, но няма успех при бронхиалната астма, макар че там тя също играе съществена роля. Всичко се постига с клинични изследвания, без които не могат да се създадат нови лекарства. А нашата страна все още не ги прави така широко както останалите европейски държави и това до голяма степен се дължи на медийно влияние върху общественото мнение – „да спрем експериментите с пациенти”. Това не са експерименти, а строго контролирани от етични комисии, от водещи специалисти процедури. Няма прогрес без такива изследвания.

- Как се развива вече широко прилаганата имунотерапия?

- Алергенспецифичната имунотерапия е единственият метод, чрез който се постига модифициране на естествения ход на болестта. Например ако се проведе успешна имунотерапия при алергичен ринит, болният няма оплаквания пет до седем години. Същото с голям успех се постига с имунотерапията при инсект алергията с отрова от пчела. Успехът е почти стопроцентов.

- Има ли недостиг на специалисти алерголози на фона на увеличената заболеваемост?

- Има 120 сертифицирани специалисти – смятам, че за населението на България е на границата на достатъчното. В момента в клиниката специализират девет млади хора. Това, което наблюдавам, обаче е доста изненадващо. Тази година за първи път местата бяха два пъти повече от желаещите и не бяха заети. Отдавам го на това, че много новозавършили лекари искат да специализират навън, защото възнаграждението им за специализация, например в Германия, е десет пъти повече. Липсата на средства е причината. А има търсене, защото алергично болните са много. В момента всеки трети е алергичен от нещо. Говори се, че след 20-25 години ще бъде всеки втори. Само бронхиалната астма засяга около 500-600 хиляди души у нас. От алергичен ринит страдат 20 на сто от населението. И тъй като е предшественик на астмата, ако съберем алергичния ринит плюс късната проява на астмата, става милион и половина, към два милиона. Да не говорим за хранителната алергия, за медикаментозната алергия, за уртикариите.

- Близко ли е времето, когато ще може да се каже еднозначно - алергията е лечима?

- То и сега може да се каже, защото ние постигаме със съвременното лечение болните да се чувстват като здрави. Но условието е да си спазват предписаното. Стремежът е лекарствата да не вредят, да нямат странични действия, да са ефикасни и болният да се чувства добре. Тоест и сега може да се каже, че алергията е лечима. Но трябва да се прави разлика между лечение и изкореняване на болестта. И това, което казвам, важи за почти всички болести. Нима от едно от най-честите заболявания, артериалната хипертония, някой може да каже, че е излекуван? Не, той я лекува и близо два милиона и половина българи имат това заболяване и ако си изпълняват съответното лечение, живеят и са трудоспособни.

- Колко важно е за практикуващия лекар да се занимава и с научна работа?

- Много е важно, защото иначе той ще остане на нивото на следването си. Неслучайно по-старите лекари казваха, че трябва непрекъснато самообразование, четене. Но това не е научната работа. Тя се практикува главно в университетските болници. И тук стигаме до сериозен проблем - защо те са наравно с другите и са търговски дружества? Повечето колеги смятат, че университетските болници не трябва да са търговски дружества и е редно да получават финансиране и от МОН поради функцията си и на образователни и научни центрове. Нашата клиника е един от примерите за това, че научната работа не е секнала. Звучи гръмко, но имаме някои постижения, които са на европейско и световно ниво. Едно от тях е неинвазивен метод за изследване на степента на възпалението на дихателните пътища. Друго постижение е лечението на хроничната уртикария с повишени дози антихистаминови препарати без странично действие и сме цитирани широко в литературата, публикувано беше в американско списание. Съвсем скоро получих съобщение за цитиране дори от Китай. Така че при нас има съчетание на лечение, преподаване и научни изследвания. 

Мнения