Публикация

40 години от създаването си отбеляза Клиника по нефрология и диализа на УМБАЛ „Д-р Георги Странски”

През следващите месеци Клиниката ще получи пет нови хемодиализни апарата


През ноември се навършват 40 години от създаването на Клиниката по нефрология и диализа в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” в Плевен. През този период Клиниката е претърпяла позитивно, прогресивно развитие.

Първите наченки на нефрологична здравеопазна дейност в онова, вече далечно време са в периода 1966-1967 г., когато д-р Георги Георгиев и д-р Ангел Монов извършват ретроспективно проучване на бъбречната заболеваемост за периода 1962-1966 г. /5 години/ по документация от Окръжната болница. През 1968 г. е изработена и приета от Окръжния медицински съвет първата Програма за борба с неурологичните бъбречни заболявания и развитие на нефрологичната помощ до 1970 г. През същата година са обособени щатен кабинет по нефрология с диспансер, работещ ежедневно по 2 часа и нефрологичен сектор с 15 легла в тогавашното Първо вътрешно отделение /ревмокардиологично/. През 1972 г. структурно и щатно се обособява сектор по нефрология с 15 легла. За завеждащ сектор и нефрологичен кабинет е определен д-р Ангел Монов. Назначен е втори лекар – д-р Цветан Георгиев. През 1973 г. секторът по нефрология е пребазиран на шестия етаж на големия стационарен корпус, където има вече 20 легла в 3 болнични стаи. Ежегодно се лекуват около 300 болни, от които около ¼ са с хронична бъбречна недостатъчност. По тази причина започва подготовка за разкриване на хемодиализен център в Плевен.И така на 12 ноември 1974 г., се осъществява първата хемодиализна процедура в Плевенската болница в създадения броени дни преди това Хемодиализен център с 2 апарата, 2-ма лекари – д-р Ангел Монов, д-р Цветан Георгиев и 5 медицински сестри. В тогавашния центъра се започва лечение на пациенти от Плевенски, Ловешки, Русенски, Великотърновски и Разградски окръг. За сравнение – една година по-късно, към 1 ноември1975 г., у нас има само още няколко центъра по хемодиализа: два в София и по един в Пловдив, Варна, Габрово и Враца. На 1 октомври 1975 г. Отделение по нефрология с Център по хемодиализа се включва в състава на новосъздадената Катедра по вътрешни болести и терапия на ВМИ-Плевен.

Назначен е още един лекар – д-р Б. Георгиев, който е и първият асистент нефролог. За първата година на работа на центъра по хемодиализа са извършени 650 хемодиализни сеанса на болни с хронична бъбречна недостатъчност. През 1977 г. са доставени още 4 хемодиализни апарата “Фрезениус” (втора употреба) - ЦХД има вече 8 апарата. На следващата, 1978 г., персоналът включва 3-ма лекари, 6 медицински сестри, 2-ма технолози, 2-ма санитари. Поради постепенно нарастващия обем на диагностично-лечебната и на учебната работа през периода 1977-1980 г. в отделението постъпват на работа нови лекари- д-р Рени Йорданова, д-р Любен Дечев, д-р Евдокия Ангелова и д-р Иван Бочуков – ординатори, и д-р Диана Йонова, д-р Румяна Бонева, д-р Светла Пенкова и д-р Васил Тодоров – асистенти. Към 1982 г. екипът на Клиниката има вече голям опит в лечението с екстракорпорални методи за очистване на кръвта. Налице са обаче редица неудобства и технологични трудности. Апаратурата е стара и силно амортизирана,апаратното мониториране е примитивно.Поради това през 1982 г. с активната намеса и финансова помощ от тогавашния градоначалник инж. Стефан Нинов се създава нова база на Хемодиализния център на първия етаж с две диализни зали.

Доставят се 8 нови апарати “Унимат”, които индивидуално приготвят диализатния разтвор, като контролират неговите параметри. За първи път става възможно индивидуалното определяне на кондюктивитет, температура, вид на диализатния разтвор. Също за първи път се осигурява автоматична апаратна защита при перфорация и хемолиза.Възходящото развитие продължава и през следващите години. През 1983 г. функционират вече общо 10 апарата. Внедрява се и нова методика за лечение на болните с хронична бъбречна недостатъчност /ХБН/ – хемофилтрация. През 1985 година се монтират първите йонообменни колони – омекотители. Като резултат – значително подобрение на качеството на диализното лечение и изкореняване завинаги на синдрома на “твърдата вода”. 1987 г. – поредното нововъведение. Внедрява се плазмаферезата след доставяне на апарат от МА-София, работещ на центрофужен принцип, като се обособява зала за афереза и хемофилтрация. През 1989 г. се доставят още два нови апарата “Унимат”, като окончателно се заменят и последните, отдавна амортизирани диализни кръвни помпи. През 1990 г. се започват първите изследвания, касаещи ензимно-рестрикционен ДНК-анализ на пациенти с АДБПБ. Благодарение на кооперацията с Института по генетика в Мюнстер, Германия, Отделението по нефрология и диализа е включено в проучванията на Европейския консорциум по бъбречната поликистозна болест.Апаратното окомплектоване бележи своя пореден чувствителен успех през 1992 г., когато благодарение на отзивчивостта и разбирането на Община Плевен се отпуснаха 2 млн. лева – по тогавашния курс около 160 хил. ДМ, с които се закупиха 5 нови апарата “Фрезениус 2008 Е”. Тук е мястото да се отбележи, че това стана благодарение на тогавашния кмет д-р Александър Александров и на председателя на Общинската комисия по здравеопазване доц. Иван Стоянов. Диализните постове са вече 12.

През 1991 г. завеждащият Отделението по нефрология и диализа д-р Ангел Монов се хабилитира и отделението става Клиника. През 1994 г. доц. Монов се пенсионира и ръководител на Клиниката става доц. Васил Тодоров, к. м. н., Благодарение на подобреното качество на диализното лечение постепенно се увеличава броят на пациентите, което налага да се създава Втори сектор на ЦХД с 4 апарата във Втора клинична база на ВМИ. Общият брой на апаратите става 16.Трябва да бъде отдадена заслужената почит на доц. Кунчо Игнатов, ректор на ВМИ, който проявяваше нужното разбиране за значението на диализното лечение, гордееше се с развитието постиженията на Клиниката и направи необходимото този Втори диализен сектор да бъде разкрит и обезпечен щатно. Именно през тази година броят на лекарите стана 12, а на медицинските сестри само в Сектора по хемодиализа – 18, на технолозите – 7 и на санитарите – също 7.През следващата, 1998 г. бе изкачено следващото стъпало в развитието на дейностите. След двуседмична специализация в Диализния център на Александровска болница на главния асистент д-р Румяна Бонева се въведе продължителната амбулаторна перитонеална диализа като метод за лечение на болни с терминална ХБН. През периодаа 1998-2003 г. са лекувани общо 33 болни с перитонеална диализа. През този период от време окончателно се утвърди започнатото около пет години преди това лечение на реналната анемия с еритропоетин.През 1998 г. МЗ разпределя шест апарата “Fresenius 4008 S” с бикарбонатен модул за Плевенската университетска болница и след двуседмична специализация на д-р Бисерка Димитрова в София започва рутинно прилагане на бикарбонатния метод за хемодиализно лечение. Броят на тези апарати пак благодарение на МЗ до 2002 г. достигна 12. През същата година МЗ закупи и оборудва с апаратура за модерна водоподготовка всички диализни центрове в България и в т. ч., и двата сектора на Плевенския. През 1999 г., бе осъществено оборудване с ехографски апарат и компютър. Наличието на ехограф значително улесни диагностичната работа в Клиниката и позволи рутинно прилагане на пункционната бъбречна биопсия под ехографски контрол и пункция на кисти с източване на съдържимото и склерозиране на същите. През периода 1996-2000 година, съответно на нарасналия обем на работа се увеличи и щатът на Клиниката по нефрология и диализа. Назначени са д-р Бисер Борисов и д-р Милена Янкова – асистенти и д-р Борислав Игнатов и д-р Калина Алексиева – ординатори. През 2001 г. постъпва на работа д-р Емил Шимбов, а през 2005 г. – д-р Петя Войкова. Към 2002 г. броят на постоянно лекуваните пациенти с хронична бъбречна недостатъчност надминава 90, което налага и разширяване на Диализното отделение с още два поста, така общият им брой става 18. Година по-късно – средата на 2003-а, броят на пациентите вече е 100. След обсъждане на мотивиран доклад на началника на Клиниката и на становище на националния консултант по хемодиализа доц. Стефан Кривошиев, Съветът на директорите на УМБАЛ, оглавяван от тогавашния зам.-министър д-р Любомир Куманов, взема решение за това разширение, съчетано с преместване на хемодиализната структура от Втора в Първа клинична база. След необходимия ремонт пребазиренто се извърши през ноември 2004 г.,точно на 30-годишнината от създаването на Клиниката. Броят на диализните постове стана 21. През 2008 г. Клиниката получава две сериозни придобивки –направи се основен ремонт на Първия сектор на Отделението по диализа и се направи разширение на Отделението по нефрология. За първи път отделението се сдоби с нормален служебен сектор – достатъчно голям лекарски кабинет, сестринска стая, манипулационна, кухненски офис, учебна зала и гардеробно помещение. В Първия сектор по диализа се обособи още една диализна зала с три поста, която се обзаведе с нови диализни кресла. През 2009 г. доц. Тодоров защити дисертация за научна степен „доктор на науките” и през 2010 г.получава от ВАК научното звание „професор”. В момента се разработва една дисертация за научната и образователна степен „доктор” от д-р Борисов. През последното десетилетие Клиниката е обзаведена постепенно с общо 10 персонални компютъра, използвани както за ежедневната работа, така и за достъп до Интернет и за други дейности. И най-новото – след обосновано искане на началника на Клиниката, УМБАЛ проведе търг за пет нови хемодиализни апарата, чиято доставка ще стане през следващите месеци.В момента Клиниката по нефрология и диализа разполага с Нефрологично отделение – стационар с 25 легла, в които се включва и стационар за диализни пациенти. Диализно отделение с 21 поста + 3 резервни, Кабинет по нефрология в Диагностично консултативния блок, персонала е от 13 лекари – 8 ординатори, 4 асистенти и 1 професор, медицински сестри – 33 /9 в Нефрологичното и 24 в Диализното звено/, 13 санитари и 7 технолози. Една модерна клиника, отговаряща на съвременните изисквания за диализна дейност. Освен диагностично-лечебната, гордост на КНД са още учебната и научната дейност. През 40-те години на съществуване на ВМИ, сега вече МУ, всички завършили студенти са обучавани в КНД от преподавателския състав – 1 доцент/професор и 4-ма асистенти. От 2000-та година се провежда и обучение на английски език на чуждестранни студенти. Провежданое обучение и по на лекари-специализанти по вътрешни болести, по нефрология и по обща медицина. През немалък период от време проф. Тодоров и д-р Борисов преподаваха вътрешни болести на медицинските сестри в Медицинския колеж. В обучението на медицинските сестри от колежа участват сега ст. м. сестри Любомирова и Банчева. Научната продукция включва участия с доклади на всички национални конгреси по нефрология, на Национални и регионални конференции и на няколко от световните конгреси по нефрология и диализа на ЕДТА. Броят на публикациите в наши и чужди списания е над 100, имаме издадени две монографии и участие в шест учебника. Особено важно е участието на Клиниката в две мероприятия организирани от Българската бъбречна асоциация – ежегодната научна конференция „Диализата в ХХIвек” и ежегодната конференция за медицински сестри в диализата. Проф. Тодоров, д-р Борисов и м. с. Ваня Василева са редовни участници с лекции и презентации.

Налице е непрекъснато нарастване както на количествените, така и на качествените показатели, характеризиращи заместващата бъбречна терапия в Университетската клиника по нефрология и диализа в Плевен.

Налице е пълно съответствие между най-важните показатели, характеризиращи диализното лечение, изчислени за Клиниката по нефрология и диализа и съответните от водещи чужди източници. Особено значение и огромна социална важност има фактът, че Университетската клиника по нефрология и диализа е осигурявала винаги безотказно лечение с екстракорпорални методи на очистване на кръвта на всички пациенти с бъбречна недостатъчност. Клиниката по нефрология и диализа има колектив от добри професионалисти – лекари, сестри, санитари и технолози.

Те заслужават благодарност за самоотвержения денонощен труд. Специална благодарност заслужават тези членове на колектива, които останаха лоялни към Болницата и към Клиниката и продължават да работят в нея, независимо от недостатъчно доброто заплащане. Екипът на Клиниката получи и поздравителен адрес от изпълнителният директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“д-р Наташа Манева.

Коментари