Днес, със своя многопрофилен спектър, Университетска болница „Александровска” е най-голямата база за разработване, клинично изпитване и прилагане на съвременни високоефективни методи и технологии за диагностика и лечение

Вчера най-старата българска болница - Александровска, отбелязва 135-години от създаването си и 130-години от именуването си. По този повод, в зала 1 на НДК, от 19 часа, се състоя официално юбилейно тържество, на което присъстваха ключови фигури на държавния, обществения и културен елит на страната, дипломатически лица, партньори и приятели на болницата. По време на церемонията бяха наградени най-добрите професионалисти на лечебното заведение, анонимно номинирани от своите колеги. В артистичната програма участват световноизвестни класически изпълнители, както и звезди на родния фолклор и на българската естрадна сцена.

Още от създаването си през 1879 г., Александровска болница получава статут, задачи и функции на национална медицинска институция. Предложението на тогавашния петчленен Висш медицински съвет болницата да се именува „Александровска”, е написано и внесено за одобрение отКняз Александър Батенберг лично от тогавашния министър на вътрешните дела - П. Р. Славейков.

В своята история, болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за Отечеството събития, каквито са сръбско-българската (1885), Балканските (1912-1915) Първата (1915-1918) и Втората (1939 – 1945) световни войни. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1917 г. Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.

Днес, със своя многопрофилен спектър, Университетска болница „Александровска” е най-голямата база за разработване, клинично изпитване и прилагане на съвременни високоефективни методи и технологии за диагностика и лечение. Мнозинството от ръководителите на катедри към Медицински университет - София, както и основната част от националните и републиканските консултанти по отделните клинични дисциплини са лекари и преподаватели от Александровска болница. Голяма част от тези специалисти оглавяват и националните медицински научни дружества и асоциации. В клиничната база на Болницата се осъществява следдипломна квалификация и специализация на повечето лекари в България. Единствено в УМБАЛ „Александровска” се провеждат държавните изпити за придобиване на основните клинични специалности.

Към настоящия момент в лечебното заведение работят 1495 души. От тях 425 са лекарите, 90 от които са хабилитирани лица - 39 професори и 51 доценти, 303 са едновременно и научно-преподавателски кадри към Медицински университет – София, 161 имат научна степен „Доктор” и „Доктор на медицинските науки”. Медицинските специалисти са общо 595. Всички тези служители са помогнали за лечението на 34 558 пациенти, преминали лечение в болницата през 2013 г. Заедно с консултираните в Спешно отделение и Консултативно-диагностично-приемния център, броят на преминалите болни надхвърля 200000.

Съвременната структура на Александровска болница се състои от 26 самостоятелни клиники, 3 лаборатории, отделения, центрове и консултативни кабинети, някои от които уникални по функции и значение за страната: Клиника по клинична алергология, Клиника по детска психиатрия, Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, Клиника по нефрология и трансплантация за подготовка на двойки за жива родствена трансплантация и наблюдение и лечение на бъбречнотрансплантирани, Клиника по съдебна медицина и деонтология, Лаборатория по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология. Клиниката по нервни болести разполага с най-голямата у нас лаборатория за ултразвукови изследвания на нервната система и на мозъчните съдове, снабдена с доплерова сонография и цветен доплер. Към клиниката е създаден и Консултативен кабинет по невропсихология и дементология, в който годишно преминават между 2500 и 3000 болни от цялата страна, отскоро работи и Център за редки неврологични болести с кабинет за инфузионно лечение. През последните 5 години към болницата са разкрити три дъщерни дружества: Диагностично-консултативен център, Служба по трудова медицина и Дом за възрастни хора и дневен център в гр. Банкя.

Измежду най-модерните направления в лечебно-диагностичната работа са невронавигация, трансплантация на органи и клетки, екстракорпорална литотрипсия, лекарствен мониторинг, инвазивна кардиология, лапароскопска и ендоскопска хирургия, имунология на туморите, неврогенетика, редки заболявания в неврологията, невроофталмология, невроофталмогенетика и много други.

В края на 2006 г. и началото на 2007 г., с финансовата подкрепа на Министерството на здравеопазването се откриват 17 нови операционни, 6 от които в Урологичната клиника, 6 в Клиника по очни болести и 5 в Първа хирургия. Освен това е обновен и Стационарният блок на Втора хирургия.

През последните девет години /2005 - 2014/, със средства осигурени от Световната банка /12 млн. лв./, МЗ /16 млн. лв/ и собствено участие на болницата /1.573 млн. лв/, са осъществени преустройство и реконструкция на Клиниката по неврология /2008/, на блок „Клинични лаборатории” /2008/, преустройство и реконструкция на Клиниката по психиатрия /2009/, изграждане на Дневен център и защитено жилище /2009/, преустройство и смяна предназначението на съществуваща сграда /топла кухня/ за Центъра по позитронна, емисионна и компютърна томография /2010—2011/, преустройство на четвърти и надстройка на пети етаж за нуждите на Клиниката по очни болести /2009-2011/, пристройка на два етажа на Детска психиатрична клиника /2008-2012/, ремонт на Клиниката по ендокринология /2013/, /2013/ ремонт на покриви на сградата на вътрешната пропедевтична клиника и аулата на Клиника по неврология /2013/, изграждане на асансьор за хора с увреждания в Клиниката по ендокринология /2014/, ремонт на болнични стаи в клиниките по вътрешна пропедевтика, урология и нефрология /2014/, преустройство и частична надстройка на етаж за Клиниката по урология в Първи хирургичен блок /2014/. По проект, финансиран по програма „Красива България” /стойност 512 хил. лв./ е осъществен ремонт на аудитория „Проф. Янко Добрев” във Втори хирургичен болк /2009/.

Само за 2014 г. в Александровската болница е постъпила нова апаратура за научни цели със средства от Медицински университет – София за 4,33 млн. лева. Предстои въвеждането на още 14 позиции нова техника и апаратура от проекта за изграждане на Центъра за ранна диагностика и лечение на онкологични заболявания в УМБАЛ "Александровска". Проектът на обща стойност 12 828 796 лв. е финансиран по ОП „Регионално развитие” 2007-2013. С придобиването на предвидените по проекта 26 апарата и функциониращият на територията на Клиника по нуклеарна медицинависокотехнологичен Център по Позитронна емисионна томография - Компютърна томография /РЕТ/СТ/), УМБАЛ ”Александровска” е на път да се превърне в най-модерния национален технологичен център за диагностика и онколечение. Със собствено участие са извършени строително-ремонтни дейности по изграждане на медико-диагностична лаборатория – компютърна томография и магнитно резонансна диагностика, на зала за ангиография и прилежащите й помещения към Клиника по кардиология и на платформа за достъп на хора с увреждания към Клиника поендокринология.

До края на 2014 г. предстои осъществяването на мерки за енергийна ефективност по програмата „Енергийна ефективност и обществени сгради” в клиниките по хирургия, детски и кожно-венерически болести. Проектът е на стойност 580 846 евро, осигурени от Международен фонд "Козлодуй". Благодарение на подмяната на дограми, изолационните дейности и оптимизацията на отоплителните инсталации, енергийното потребление ще се намали с 30%.

В процес на изпълнение е проектът „Подобряване на безопасните условия на труд в УМБАЛ ”Александровска” ЕАД”, на стойност 199 346,58 лв. Той е одобрен за финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси”. При успешно реализиране на проекта ще се подобри работната среда на служителите на лечебното заведение.

До края на 2014 г. в УМБАЛ „Александровска” ще стартират два нови центъра: Център за профилактика на захарен диабет тип 2 към Клиниката по ендокринология (проектът е на стойност 120 хил. евро, финансиран по 7-ма рамкова програма) и първият в България Функционален експертен център за обучение, развитие и подобряване на диагностиката, лечението и обгрижването на пациенти с първични имунни дефицити към Клиника по имунология. Експертната структура ще бъде изградена с дарени средства и ще бъде част от световната мрежа на Центровете „Джефри Модел”.

Сред успешните инициативи на болницата през последните 2 години е социалният проект „Направи добро”, реализиран съвместно с Организацията на евреите в България „Шалом”. Основната му цел е да подпомага хора в трудно положение с особено внимание към уязвимите групи и социално слабите. По време на благотворителни акции, лекари от болницата и еврейската организация прегледаха близо 6000 социално слаби деца от Северозападна България (общините Лом, Кула, Видин, Кюстендил, Монтана, Враца), от бежански центрове, домовете за сираци и районите, пострадали от наводненията. Също така бяха раздадени над 600 чифта очила.

Със своя научен и практически, високообразован и тясно профилиран персонал, с модерната медицинска апаратура и леглова база, Александровска болница е била и си остава лидер в развитието на българската медицинска наука и практика. За това, че следва световните тенденции и отговаря адекватно на високите международни стандарти на лечение, през 2012 г. УМБАЛ “Александровска” с прилежащите й структури получи “отлична” акредитационна оценка за цялостна медицинска дейност, за срок от пет години. За същия период болницата е акредитирана с отлична оценка за обучение на студенти, специализанти и докторанти на Медицински университет, София.