Ако клиничните пътеки в хирургията бъдат остойностени реално, пациентите може да не плащат сами консумативите
проф. Красимир Мурджев, дм
проф. Красимир Мурджев, дм
Лекар
Ако клиничните пътеки в хирургията бъдат остойностени реално, пациентите може да не плащат сами консумативите

Ако клиничните пътеки в хирургията бъдат остойностени реално, пациентите може да не плащат сами консумативите

Повишаване на здравните вноски не е панацея за здравеопазването у нас. Това становище изразих пред читателите на пловдивския всекидневник "Марица" и го споделям с CredoWeb.bg.

-Проф. Мурджев, бяхте избран за член на Българското хирургично дружество. Много ваши колеги се вълнуват от въпроса как са остойностени клиничните пътеки. Реални ли са или не според вас цените?

-Разбира се, че не. От десетина години цените на клиничните пътеки в областта на гръдната и коремната хирургия са почти константни величини. За да бъда обективен, трябва да кажа, че напоследък има тенденция за повишение, но тя е слабо изразена и крайната цена на медицинските услуги е доста под тяхната себестойност.

-Има и значителни диспропорции между цените на съответните операции в останалите страни от ЕС и у нас. При това в сравнение със страните от Западна Европа са в пъти по-ниски. Говоря за трудоемки интервенции в областта на гръдната и коремната хирургия, които по сложност не отстъпват на кардиохирургичните, като например, хирургия на хранопровода, на панкреаса, големите белодробни операции. Когато се заплащат от здравните каси в европейските страни, те струват 8-10 хиляди евро. В България най-скъпата е 1500 евро. Разликата е фрапираща, дори абсурдна.

-Правени ли са опити цените на пътеките да бъдат повишени?

-Да, преди 2-3 години експерти на Българското хирургично дружество направиха изчисления каква е реалната стойност на една операция за рак на стомаха с влагане на съвременни консумативи и медикаменти по време на интервенцията и след нея. Докладваха пред пленума на хирургичното дружество, че цената е между 12 и 15 хиляди лв., като в нея не е включен лекарският труд.

-Крайно време е Българското хирургично дружество, като национална съсловна организация, да бъде включено в преговорите между БЛС и НЗОК при определяне цените на пътеките или поне да му бъде поискано официално становище. Ние отчитаме, че финансовите възможности на НЗОК са ограничени, но смятаме, че има възможност да се регулират диспропорциите в цените на пътеките. Те могат да бъдат оптимизирани и с промяна в алгоритъма на клиничните пътеки, като някои излишни изследвания бъдат изхвърлени от него.

-Могат ли пациентите да очакват, че ако бъде повишена стойността на пътеките, тяхното лечение ще бъде подобрено? Изобщо една такава стъпка ще донесе ли някаква полза на болните и каква?

-Да, ще донесе, защото може да доведе до включване в стойността на пътеките и на консумативите, които сега болните са принудени да закупуват сами. В коремната хирургия това най-често е херниалното платно. В безкръвната хирургия почти всички консумативи се набавят за сметка на болницата или на пациента и неговите близки, защото НЗОК не поема разходите за тях. В голямата хирургия трябва да се включат в цената автоматичните съшиватели, с които работи целият цивилизован свят.

-Така реално ще се осигури по-качествено лечение на пациентите, без те да са принудени да заплащат сами. От друга страна наличието на всички съвременни консумативи съкращава оперативното време и намалява травматизма от интервенцията.

Изобщо от тези корекции ще бъдат доволни лекарите, но и пациентите, които ще бъдат обгрижвани по-добре. Ще се облекчи значително и финансовото състояние на лечебните заведения, които са търговски дружества.

-Отново се заговори да бъде повишена здравната вноска. Панацея ли е тази промяна?

-Все още няма яснота с колко ще се повиши здравната вноска, но не смятам, че този скок ще подобри качеството на здравеопазването. Ако се заложи по-голям бюджет на НЗОК, може да се стигне до намаляване събираемостта – при сегашната вноска от 8% има 2 млн. неосигурени. Издевателство е да товарим с още 4% изрядните платци.По-добре е да се намерят механизми, които да повишат събираемостта на вноските от Националната агенция по приходите. Законодателната и изпълнителната власт трябва да решат какви още промени да се направят в системата на здравеопазването, че парите да не потъват някъде. Не искам да спекулирам с изчезналия резерв на НЗОК, но в българското общество трябва да се разбере, че ако парите не се харчат само за здраве, здравеопазването ще е недофинансирано.

-Има много по-оптимистични варианти за стабилизиране на финансите чрез въвеждането на здравна карта, равномерното разпределение на болничните заведения съобразно нуждите, развитие на спешната помощ и изнасяне на част от дейността в доболничната помощ. Но на първо място е събираемостта на здравните вноски

Мнения