Спешни състояния с фатален край при малките деца
Клиника по детска хирургия
Клиника по детска хирургия
Лечебно заведение
Спешни състояния с фатален край при малките деца

Спешни състояния с фатален край при малките деца

​Много семейства по света преживяват драмата да загубят своето малко дете. Често това се случва при видимо пълно здраве, без предхождащи болестни прояви

Много семейства по света преживяват драмата да загубят своето малко дете. Често това се случва при видимо пълно здраве, без предхождащи болестни прояви. Още по- драматично е чувството за вина у родителите, които се укоряват, че са изпуснали детето си. Горчиви са и упреците към лекуващия лекар, че не е могъл да помогне или да предотврати нещастието. Дали наистина е така?

Става дума за едно спешно състояние с фатален край при малките деца, което в научната литература се нарича Синдром на внезапната детска смърт (СВДС).
Синдромът на внезапната детска смърт означава фаталният изход при дете във възрастта между 1 месец и 1 година, който възниква неочаквано, без предхождащи клинични прояви и без съмнителни находки, включващо резултата от аутопсията, огледа на обстановката и анализ на обстоятелствата, при които е възникнал фаталният изход.
Тази драматична ситуация е позната още от библейски времена.
Някои го считат за жертвоприношение, други – за божие наказание. Но и днес медицината няма логично научно обяснение.
Известно време се е считало, че внезапната смърт се дължи на гастро-езофагеален рефлукс (ГЕР), при който стомашните сокове се връщат в хранопровода и се аспирират в белия дроб. Това може да доведе до временно спиране на дишането и сърдечната дейност. Препоръчвало се е бебетата да се поставят по корем, или леглото да се повдига откъм главата, за да може при повръщане секретите да не попаднат в белите дробове.
При случаите на внезапна смърт спирането на сърцето и дишането са необратими. При аутопсията се открива лек оток на мозъка и на белия дроб, където са налице множество микроскопични кръвоизливи. Доказано е, че клетките на мозъчния ствол, откъдето се контролира дихателната и сърдечната дейност, са недоразвити или променени.
Извършвани са различни изследвания – запис на дишането (пневмограма), мониториране в домашни условия на сърдечната и дихателната дейност, но не са открити характерни белези на СВДС. Все пак е установено, че при такива деца няколко седмици преди внезапната смърт са се засилвали болестни прояви от страна на стомашно-чревния тракт и дихателните органи.
Трябва да се знае, че чести епизоди на апнея и цианоза говори за
незрялост или дефект на мозъчния ствол
Казано в най-общ аспект, трудно може да се определи индивидуалния рисков фактор, нито комбинацията от множество рискови състояние, предхождащи внезапна смърт. В рисковата група влизат недоносените деца при майки с лош социален статус, недохранването, вредни фактори в околната среда, невежество.
Нашите баби казват в тези случаи „детето се захласна”. Лечението
също е бабешко – пляскане по дупето или по бузите, подухване в устата на бебето.

Но това съвсем не е фаталния синдром.
Все пак, можем да вземем някакви мерки. При съмнение за такива захласвания, обърнете се към личния лекар. Погрижете се постелята и възглавницата да не са меки, а крайниците на бебето да са свободни за движение. Не повивайте плътно бебето и не го оставяйте да лежи по гръб или по очи. Най-добрата поза е страничната, като често се сменя лявата и дясната позиция, а при нужда тялото се подпира с възглавничка. За да се избегнат честите повръщания, не прехранвайте бебето и го дръжте достатъчно време изправено да оригне.
Следете за хигиената и свежия въздух в стаята. Не оставяйте дълго време бебето без контрол. Както се казва – помогни си сам, за да ти помогне и господ.

Реклама

Мнения