Публикация

Проф. Данаил Петров: При ранно откриване и белодробният карцином е лечим

​Проф. Данаил Петров е началник на Клиниката по гръдна хирургия в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести “Св. София”. Интересна подробност е, че той поема ръководството й, когато е само на 39 години.


С проф. Данаил Петров разговаря Галина Спасова

Проф. Данаил Петров е началник на Клиниката по гръдна хирургия в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести “Св. София”. Интересна подробност е, че той поема ръководството й, когато е само на 39 години. Признание за приноса му в развитието на гръдната хирургия в България са присъдените му многобройни награди и почетни звания. Член е на редица европейски и световни научни дружества. Канен е за преподавател и гост-професор в чуждестранни медицински учебни заведения. Автор е на повече от 50 публикации в престижни световни научни списания в областта на гръдната хирургия. С половин дузина медици в семейството, той е класически пример на наследственост в професията въпреки златния медал от математическа паралелка и очакванията да се насочи към точните науки. Записва медицина, за да стане именно хирург – заради усещането и голямата отговорност, че държиш живота на човек в ръцете си и го спасяваш в момента. Дълбоко благодарен е не само на първите си преподаватели - в училище, в професията, - но и на всички, с които е работил или работи, защото всеки ден се учи от тях. Намира за неуместно самоизтъкване постоянното определяне като „уникални” на рутинни интервенции, макар и наистина трудни.

- Уникалността зависи от нивото на познанието. Уникална е първата трансплантация на сърце, на черен дроб, на бял дроб. През 50-те години на миналия век извършването на белодробна резекция е било уникална операция. Малко по-рано отстраняването на бял дроб също е било уникално за Европа. Колкото по-малко знаеш, толкова по-„уникално” е всичко, което правиш. Новото през последните две десетилетия са минимално инвазивните операции, което е тенденция в цялата хирургия. Постепенно те се развиват и наскоро испанският ни колега д-р Диего Гонсалес Ривас показа тук еволюция на тази техника, еднопорталния достъп.

- Вниманието се насочва към все по-малък разрез?

- Някога се казваше – голям хирург, голям разрез, а сега непрекъснатото фиксиране към все по-малък разрез не е най-доброто. Освен това в САЩ, с високоразвитата им технология, този вид миниинвазивни операции при белодробен рак се извършват при по-малко от 10% от пациентите. Когато има тежки сраствания, голяма формация, интервенцията през този малък отвор е невъзможна. Д-р Гонсалес е един от малкото, които разшириха показанията на този достъп в полза на по-доброто качество на живот на пациента. Той го използва и при доста напреднали стадии. Освен всички предимства за пациента миниинвазивните операции спестяват средства – от престой в болницата, в реанимацията. Разбира се, това не означава да има компромис с безопасността. Миниинвазивната хирургия при рак на белия дроб първоначално не се възприемаше от повечето хирурзи – не бяха сигурни във възможностите за адекватно почистване на лимфните възли в пространството между двата бели дроба. Доказано е, че видеоасистираната торакоскопска хирургия може да осигури адекватен контрол при почистване на средностението, което е изключително важно. Не се потиска имунният отговор, което е много съществено за по-ранно започване – ако е нужно – на химио- и лъчетерапия.

- Какви са предпоставките за разширяващите се възможности в гръдната хирургия?

- Много са. Първо - разви се анестезиологията, усъвършенстваха се технологично инструментите. У нас все още нямаме програма за белодробна трансплантация, защото е изключително скъпа, въпреки че сме в състояние да я правим. Хирургията не е само технологии и умения на лекаря. В последните години мултидисциплинарният подход е изключително важен. Особено впечатляваща е трансплантацията на трахея, която беше направена от проф. Макиарини преди няколко години. И работата не е само хирургична – от трупен донор се взима трахея или парче от бронх, от носната лигавица на пациента се взима генетичен материал, в специална лаборатория той се „отглежда” и се изгражда трансплантат. Това беше наистина уникално. Резултат от ангажирането на много различни специалисти. Подходът е мултидисциплинарен и при лечението на белодробния рак. При него хирургията в миналото е била единственият метод. Сега тя е част от комплексното лечение, като е водещ метод в групата на недребноклетъчния белодробен рак.

- Знае се, че белодробният рак е от най-тежките за преборване онкозаболявания.

- Да, при мъжете този рак е на първо място, както и свързаната със заболяването смъртност. При жените е на 5-6 място. Доказана е категорично причинно-следствената връзка с тютюнопушенето. Наистина то е само част от хилядите други предпоставки, но е нещо, което може човек сам да контролира. Пушенето има пряка връзка с увеличената заболеваемост при жените от рак на белия дроб, както и с намалената възраст на пациентите. Скоро оперирах младеж на 23 години. Трябва да се обърне внимание и на друг доказан факт – пасивното пушене също може да доведе до заболяване, което е още по-плашещо.

- Какво се прави сега в света в областта на белодробния рак?

- Първото са скрининг програмите, които могат да се провеждат с нискодозови компютърни томографии. Прави се в рискови групи – пушачи, хора на възраст след 50-70 години, работещите във вредни производства. Целта е откриването на заболяването в ранен стадий, което повишава възможностите за лечение и подобрява прогнозата. Другото е ранната диагностика. У нас господства убеждението, че някой друг е отговорен за здравето на индивида, но не и той самият. Хората не си правят профилактични изследвания.

Особено важно е пациентът да бъде стадиран по най-добрия начин. Защото има много случаи – има рентгенография, бронхоскопия и следва операция. Без да е установено, че лимфните възли са ангажирани от заболяването, има метастази, без да са изследвани коремните органи. Тогава тази операция не само няма да помогне, а влошава състоянието на болния и е безсмислена. Затова точното стадиране определя как ще се започне лечението. Дали с хирургия, дали с медикаменти, за да се снижи стадият на заболяването и тогава да се обсъди хирургия, която да бъде последвана от адювантна химиотерапия и евентуално лъчетерапия. Такъв е съвременният подход при рака на белия дроб. Това е валидно за голямата група на недребноклетъчния белодробен рак. В 20-25% се наблюдава дребноклетъчният белодробен рак, който е по-агресивен, по-рано метастазира, прогнозата е по-лоша. При него априори в миналото се приемаше като лечение само химио- и лъчетерапия. В последните години бе показано, че при пациенти в първи, втори стадий, без разсейки в лимфните възли, може да се тръгне с хирургия. При условие че е направено абсолютно пълно стадиране.

- Може ли да се каже, че белодробното онкозаболяване не е присъда?

- Ще ми се точно така да го кажа. Изключително сериозно заболяване с лоша прогноза, но в ранни стадии има реална възможност за дефинитивно излекуване. Скоро ми се обади пациент, когото съм оперирал преди повече от 30 години, той беше на 33. Много приятно ми стана.

С напредването на съвременната анестезиология и реанимация и технологиите се създаде възможност за предприемане на по-агресивни операции, при които може да се резецира част от гръдната стена (това се прави от години), част от гръбначния стълб, аортата и т.н.

- Споделяте ли тревогите за утрешния ден в здравеопазването?

- Един от мотивите на лекарите да емигрират е отношението към тях, липсата на уважение. Не заплатата е водещото. Вероятно вината е в съсловието, но същевременно най-лесно е да пишеш (без да обвинявам медиите) за здраве. Навсякъде по света това е една изключително чувствителна тема и хората имат претенции към здравната система. Напоследък имаме доста пациенти от Англия, здравноосигурени там, но са записани за операция след 6-9 месеца. Ако лекарите се явяват големите виновници за всичко, те остават все по-малко, а системата рухва. Средната възраст на хирурзите у нас е 57 години! Когато аз станах ръководител на клиниката, средната ни възраст беше малко над 40 години. Тревожни са фактите и за специализациите. От 720 места за специализация в МУ кандидатите са 128. 

Коментари