Когато не пушат, пушачите изпитват раздразнителност, тревожност и потиснато настроение.

В глобален план тютюнопушенето е една от водещите причини за смърт, която може да бъде предотвратена. Вредният навик е причина за повече от 5 милиона смъртни случая годишно, а тенденцията е броят им да се увеличава. Пушенето е основен рисков фактор за развитието на онкологични, кардио-васкуларни и дихателни заболявания. Спирането на тютюнопушенето значително намалява заболяемостта.

Въпреки че основно внимание се обръща на вредите за здравето, една по-слабо изследвана, но съществена тема в тази област е взаимовръзката между пушенето и психическото здраве. Макар че голяма част от пушачите твърдят, че искат да откажат цигарите много от тях продължават да пушат - те вярват, че това влияе благоприятно на емоционалното им състояние. Пушачите смятат, че пушенето облекчава емоционалните им проблеми, тушира чувствата на депресия и тревожност, стабилизира настроението и помага да се справят със стреса.
Изследванията показват обратното - съществува силна връзка между пушенето и лошото психическо здраве. Как можем да си обясним това?
Когато не пушат, пушачите изпитват раздразнителност, тревожност и потиснато настроение. Те облекчават тези чувства в момента, в който запалят следващата цигара. Така се формира погрешното убеждение, че пушенето подобрява емоциите. В действителност пушенето само по себе си причинява тези емоционални проблеми. Пушачите объркват способността на цигарите да премахнат никотиновия глад с убеждението, че цигарите ги правят по-щастливи и спокойни.

Във връзка с тези открития учени от Центъра за здраве и обществени науки - Великобритания, правят обзор на научните изследвания в тази област. Основна цел е да се проучи промяната в психическото здраве при пушачи, отказали се от вредния навик и резултатите да се сравнят с тези при участниците, които продължават да пушат.
Обзорът на 26 световни изследвания, проследяващи настроението на бивши пушачи в диапазона от 2 месеца до 9 години след отказване от вредния навик, показва, че както субективното качество на живот, така и стабилността в емоционалното състояние значително се повишават при бившите пушачи в сравнение с актуалните такива – т.е..
За оценка на емоционалните характеристики са използвани стандартизирани психологически въпросници и предвид се взимат само статистически значимите различия. В сравнение с пушачите, отказалите се от пушенето участници демонстрират значително по-ниски стойности по следните скали:
- тревожност
- смесена тревожност и депресия
- депресия
- ниво на дистрес.
Освен това бившите пушачи показват значително по-висока степен на удовлетвореност от живота и преобладаващо е позитивното настроение.

В заключение – световните научни изследвания установяват, че отказването от цигарите подобрява психическото здраве.