"...хората, които изпитват болката, са най-добрите експерти...". Интервю с Проф. д-р Стефан Иванов дмн - МУ Варна за болката и рака, за възможностите, които съвременната медицина дава на пациента, за да се справи успешно с нея. Публикация в Blitz.bg / 3 Февруари 2009г.

Едно от нещата, които най-много тревожи пациентите, болни от рак, е страхът от болката. Много хора погрешно смятат, че тя е постоянен спътник на рака. Наистина, онкологичната патология и болката често вървят ръка за ръка. Но сега лекарите имат знания, умения, средства и технологии, които позволяват да се овладее по-голямата част от видовете болка, включително и тази, причинена от злокачествените тумори.
По тези проблеми наш репортер разговаря с д-р Стефан Иванов, онколог-хирург.

- Д-р Иванов, колко вида ракови болки разграничават днес специалистите?

- Важно е да се отбележи, че не при всеки вид рак човек страда от болки. Но за пациентите, за които този проблем е актуален, болката може да се характеризира по различни критерии. Преди всичко ние разграничаваме остра и хронична болка. Острата болка не продължава дълго и отзвучава сама при отстраняването на причините. Тя сигнализира, че в определен орган има патологичен процес.

Когато болката стане хронична, симпатикусовата нервна система се адаптира и вече не отговаря на болката с промяна в жизнените функции. Ето защо хроничната болка трябва да се оценява по различни параметри от острата.

Освен това видовете болки в онкологията може да се разделят на две основни групи: ноцицептивна и невропатична.

Ноцицептивната болка е в резултат на увреждане или дразнене на костите, мускулите и други тъкани или органи. Невропатичната се предизвиква от повреждане или дразнене на периферната или централната нервна система. Ноцицептивната болка и всички нейни подвидове могат да се овладеят сприлагането на наркотични препарати и наркотични аналгетици. Невропатологичната болка може да се овладее със същите лекарствени препарати, но някои видове изискват добавяне към лечението на други лекарства като антидепресанти или препарати против конвулсии.

Причините за болката са различни.

Остраняването на факторите, причиняващи болка, ако това е възможно, е най-добрият начин да се елиминира синдромът, но понякога ние дори не можем да определим точната причина за страданието на пациента. Например болка, причинена от рак с метастази в костите, може да безпокои пациента в продължение на шест или повече месеца, преди метастазите да могат да се идентифицират чрез изследванията. Във всеки случай, независимо от това дали е установена или не причината, болката изисква агресивно лечение. При пациенти с онкологични заболявания болковият синдром може да се дължи насамия тумор, на последствията от противораковата терапия или на други причини,които не са пряко свързани с болестта (продължително обездвижване, артрит ит.н.). При задълбочен преглед на пациента може да се определи видът на болкатаи най-рационалната терапевтична стратегия.

- Какъв е най-добрият начин да се изучи болката?
- Най-добрият начин да се получи най-много информация за болката е колкото е възможно по-внимателно да се изслушват оплакванията на пациента. Всички национални и международни стандарти и препоръки за овладяване на болката подчертават, че най-важната част от информацията е тази, получена при комплексното изследване на пациенти с болка - това е всичко онова, което пациентът ни разказва за естеството на болката и обстоятелствата, при които тя намалява. С други думи - хората, които изпитват болката, са най-добрите експерти.
Поради това лекарите са длъжни да се отнасят с внимание и уважение към описанието на болката от пациента.

Получените данни трябва да се запишат, като след това се отразяват всички промени в хода на лечението, за да се направи оценка на ефикасността на прилаганите интервенции. Ако някоя интервенция (препарат, схема на лечение) не помага за намаляване на болката, е необходимо да се прибегне до друг вариант.

- Какви са лекарствата, използвани днес за овладяване на болката при пациенти, болни от рак?

- Тази болка се третира като другите видове. В основата на терапиите са лекарствените препарати, особено в случаите на силна болка. Ако тя е лека, се започва с ненаркотични аналгетици като парацетамол или нестероидни противовъзпалителни средства. Но използването на тези лекарства предполага налагането на своеобразен “таван” в количеството на предписаните препарати: прилагането на неопиди в дози по-високи от препоръчваните води до значително повишаване на
риска от странични ефекти.

Затова, ако болката е умерена или се намалява недостатъчно при използването на неопиди, трябва да се добавят в схемата към лечението ниски дози опиати, като се продължи приемът на нестероидни аналгетици. Неопидите действат на периферната нервна система, а опиатите - на централните механизми за възприемане на болката и съвместният ефект на тези лекарства осигурява по-добро обезболяващо действие.

Ако болката е силна или недостатъчно се повлиява от използваната схема, трябваедновременното приложение на опиати да постигне приемливо ниво на контрол наболката. За разлика от ненаркотичните аналгетици дозите на наркотичнитепрепарати може да се увеличават толкова, колкото е необходимо, в зависимост отиндивидуалната реакция на пациента към лечението. А тази реакция може да варира значително при всеки отделен пациент, затова е толкова важно да се оцени намаляването или засилването на болката със специалните въпросници за пациентите.

Правилната доза - това е дозата, която дава положителни резултати.

Целта на лечението е да се намали болката, при това с минимални странични ефекти. Тези странични ефекти като гадене, повръщане и др. трябва да бъдат наблюдавани предотвратявани от самото начало на терапията. При възникването на запек, което се среща често при прилагането на лекарствената терапия, трябва дасе включат и препарати за стимулиране перисталтиката на червата.

В повечето случаи болките, причинени от злокачествени образувания, могат да се контролират от перорални лекарства (приемани през устата). Но не трябва да се забравя, че при този начин на приемане на лекарствата те попадат в черния дроб, където при всички случаи частично се деактивизират. Затова пероралните доза на лекарствата винаги са по-високи.

В допълнение - не трябва да се забравя, че невропатичната болка невинаги достатъчно добре се поддава на използваните ненаркотични препарати. При някои пациенти болката се овладява само когато се добавят в лечението антидепресанти или препарати за овладяване на спазмите.

- Какво можете да кажете за другите немедикаментозни методи за контролиранена болката?

- Най-добрият начин за контролиране на болката в повечето случаи е комплексното, всестранно въздействие върху механизмите й, който включва както немедикаментозно, така и медикаментозно въздействие. Редица проучвания показаха ефективността на прилагането на топлина, студ, масаж, упражнения, акупунктура и други методи на лечение.

Сред най-добре проучените немедикаментозни методи за овладяване на болката са: релаксацията, ритмичните мускулни и дихателни упражнения - някои от тях са намерили място в съвременните препоръки за овладяване на болката и успешно се прилагат на практика при много пациенти. Тези техники като медитация, хипноза, масаж и други, могат лесно да бъдат интегрирани в програмата за контролиране на болката.

Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА