Рискове за бременността, които крият амниоцентезата и хорионната биопсия
д-р Начко Чалманов - АГ Кабинет
д-р Начко Чалманов - АГ Кабинет
Лечебно заведение
Рискове за бременността, които крият амниоцентезата и хорионната биопсия

Рискове за бременността, които крият амниоцентезата и хорионната биопсия

Поради характера на изследванията, всички жени, подлагащи се на процедурите трябва да бъдат наясно с рисковете, които всяка една от тях носи след себе си.

През последните две десетилетия акушер-гинеколозите все повече насочват своето внимание върху диагностицирането на вродените детски малформации и начините за превенция. Проследяването на всяка една бременност задължително включва в себе си и оценка на риска за вродена патология. Всяка жена получила завишени резултати, следва да бъде подложена на един от инвазивните методи на пренаталната диагностика – амниоцентеза или хорион биопсия

Хорионната биопсия е била въведена за първи път през 1966 г.. Днес, времето за извършването ѝ е в диапазона между 9 и 12 гестационна седмица. В основата на изследването стои вземане на трофобластни клетки и използването им за фетален ДНК анализ. Амниоцентезата, от своя страна, е била представена за първи път през 1955 г. като метод за определяне пола на плода. През 1966 г. е била внедрена в клиничната практика за ДНК типизиране. Материалът се взема от околоплодната течност, в която се откриват отпаднали клетки от кожата, пикочния мехур и гастроинтестиналния тракт на плода. Времето за осъществяването на процедурата е от 12-та до 14-та гестационна седмица при ранната и от 16 до 20 седмица от бременността при късната амниоцентеза.

Двете процедури не се прилагат така широко, както останалите методи за пренатална диагностика, които са неинвазивни, като биохимичен скрининг, УЗ и генетичните ДНК тестове. Причината за това е, че те са инвазивни и като такива, крият след себе си различни рискове както за майката, така и за плода.

Някои от най-често срещаните усложнения са кървене, инфекция на околоплодния мехур, болки ниско в корема, опасност от загуба на плода и други.

Вагиналното кървене след хорионбиопсия може да се отрази доста негативно върху емоционалното и психическо състояние на бременната. Възможно е то да е по типа на т.нар. „спотинг” или кървене на капки (проявява се при почти една трета от пациентките), но понякога може да е и по-обилно. Много рядко, но все пак възможно е развитието на хематом в плацентата веднага след процедурата. Кръвоизливът обикновено се самоограничава и резорбира за няколко седмици, но понякога може да доведе и до по-неблагоприятен изход.

Рискът от инфекция съществува и при двете процедури. Тя може да се развие вследствие на преноса на микроорганизми от външната среда или влагалищна флора към матката чрез инструмента. По този начин може да се развие възпаление на околоплодния мехур и плацентата (хориоамнионит), водещо след себе си и други усложения, като може да се стигне дори и до аборт.

По време на процедурите, макар и рядко, при навлизането на инструмента през майчините тъкани последователно до околоплодния мехур, е възможно да се осъществи смесване на майчината с феталната кръв (по принцип тези два кръвотока никога не се смесват). При резус положителни жени това не би създало проблем, но при Резус отрицателните пациентки, носещи резус положителен плод, може да се стигне до Rh-изоимунизация. При следваща бременност, това би създало редица усложнения.

Някои от пациентките съобщават за възникването на спастични болки и усещане за „втвърдяване на матката” след процедурите. Контракциите на матката обикновенно са преходни и не водят след себе си до нарушения в кръвоснабдяването на плода.

При въвеждането на иглата, едновременно и при хорионната биопсия, и при амниоцентезата, съществува риск от увреда на плода. Тя може да бъде както механична, така и индиректна. Последната се характеризира в нарушаване в различна степен на нормалното развитие на различни плодни части, като най-често страдат крайниците. Чрез засягане на кръвоносните съдове, изхранващи фетуса, става възможно образуването на тромбоемолии или възникването на рефлекторен съдов спазъм. По този начин се създават условия за по-слабо кръвооросяване в засегнатите области и понижаване на кислородното им изхранване. Последствията от всичко това се свеждат до развитие на различни аномалии – срастнали пръсти, липса на пръсти, липса на цял крайник и др.

Един от най-сериозните рискове при осъществяване на инвазивните методи за пренатална диагностика е загубата на плода. Доказано е същесвуване на около 1% риск от аборт при извършване на амниоцентеза и от 3 до 5% риск при хорионбиопсия. Механизмите, поради които възниква абортът, все още не са напълно изяснени.

Поради редицата усложнения, възникващи след амниоцентеза и хорионбиопсия, е необходимо извършването на един комплексен и в максимална степен точен пренатален скрининг. С това се цели свеждането до минимум на извършваните инвазивни диагностики. Затова неинвазивните методи, като Пренатест, остават едни от най-добрите методи за пренатален скрининг. Материалът за осъществяването му е единствено венозна кръв от пациентката, а точността на метода стига до над 99%. Не на последно място,сами по себе си не носят никакъв риск както за плода, така и за жената.

Мнения