Публикация

Домашен любимец срещу стрес


Петър Галев разговаря с доц. Дора Левтерова, психолог, за ползата от домашните любимци при справянето със стреса.  

Доц. Левтерова, какво е влиянието на домашния любимец върху психологическия климат в едно семейство?

Ще отговоря с наименованието на книга от Марко Семов – „И те са като хората”. С това изречение сякаш се очертава коментарът за домашните любимци. Има добро, има и зло. По-често влиянието на домашния любимец върху психологическия климат е благоприятно. Грижите по неговото отглеждане и възпитание сплотяват членовете на семейството, създават условия за организация на семейните задължения. Естествено, преди да влезе домашен любимец в дома, всички членове на семейството трябва да са приели идеята, да са решили какво е участието на всеки в отглеждането му и да са преценили реалните последствия (финансови, организационни, пространствени, хигиенни и т.н.). Ако съществуват разногласия в тази насока, независимо от аргументацията и мотивите, те могат да провокират конфликти в семейството или изоставяне на домашното животно на улицата.

Може ли куче, котка или друго животно, което се отглежда в дома, да повлияе благоприятно при възпитанието на децата?

Децата се научават да полагат грижи, стимулира се формирането на отговорност, хуманност и просоциалност. Децата стават по-отзивчиви, ограничават се проявите на жестокост и насилие към хората. Детето научава урока – ако прояви жестокост, тя ще се прояви и към него, така както реагира едно коте, на което е дръпнало опашката. Домашните любимци са много толерантни към малките деца. Например кучетата често позволяват децата да ги “яздят” и т.н. Общуването с домашните любимци помага на най-малките да подобрят способностите си, за да използват енергията си целенасочено, да дадат израз на емоциите си, да намалят агресията, да развият въображението си, да подобрят комуникацията си.
Има ли опасност тесен контакт с животното при деца и млади хора да попречи на изграждането на нормални навици за общуване с връстниците?
Близките контакти с животни не пречат на изграждането на социални и комуникативни умения. Напротив, известни са няколко метода при терапия на аутизъм и умствена изостаналост, свързани с по-тесни контакти с животни – с коне, с делфини... Терапевтични и обучителни програми, които целят развитие на невербална и вербална комуникация, формиране на социалноадаптивно и социално компетентно поведение.

Възможно ли е домашните любимци да запълнят ежедневието на самотни хора?

Често домашните любимци са най-близкото същество на самотните хора, на възрастните. Грижите за животното помагат на човек да се чувства полезен, а това чувство често липсва на старите хора. Домашните любимци запълват тази празнина. Такова съжителство може да има и чисто практическа страна. При това не само при незрящи хора. В САЩ и Великобритания се обучават кучета, които могат да алармират по телефона при здравословна криза на стопанина си.

Къде минава границата между любовта и грижата към животните и болезненото вживяване в тяхното отглеждане?

Любовта към домашните любимци не бива да става мания, като се отглеждат прекалено много животни или от различни видове в дома. В тези случаи като че ли се експериментира психологическата съвместимост на отделните животни. В домашни условия би следвало да се отглеждат животни, за които е възможно да се осигурят всички условия за живот съобразно породата им. Безспорно, болезненото вживяване в отглеждането - от маниакалните прояви на “любов” към животните до комерсиалното им отглеждане, е неприемливо в контекста на отношението към живо същество. Живо същество, което изисква грижи и обич, а не дискриминация. Жестокостта към животните при определени условия може да бъде свързана с психологическа или с психиатрична диагноза.

Вярно ли е, че хората, които се грижат за домашни любимци, са по-щастливи? Може ли животното да помогне да се чувстваме по-млади и енергични?

Какво е щастие? Хората, които се грижат за домашни любимци, са по-хуманни, по-толерантни и по-алтруистични. Нали на Волтер принадлежеше фразата: “Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните.” Животните не са лицемерни, нямат комерсиални цели, благодарни са, но не забравят обиди и жестокост. И те искат внимание – топло, човешко внимание.

Споделяте ли тезата, че стопанин и домашен любимец с течение на времето започват да си приличат и по нрав, и по външен вид?

Има прилика в характера и навиците. Безспорно у домашния любимец се формират навици съобразно изискванията и възпитанието на стопанина или съобразно специалното обучение. Тези поведенчески актове създават еднаквост в действията, движенията, в реакциите при отделни ситуации. Тренираност, обученост или разбиране без думи – психологията има да търси още отговори. За приликите по външен вид, въпреки че се наблюдава известно визуално сходство между стопанина и домашния любимец, няма статистически достоверни данни, които извеждат подобно оприличаване. А дали тези прилики не се търсят и не се откриват поради създадените отношения на близост, които не остават незабелязани от околните? Също психологията ще има думата.
" }-->

Коментари