Нуждата от травма регистър и по-добрата организация на спешната помощ са част от акцентите на Първия национален травма симпозиум у нас.

Първият национален травма симпозиум се открива в София на 20 ноември 2014 г. Темите са свързани предимно с организационните проблеми пред Спешната медицина у нас. Целта е да се формулират насоки и възможни решения, които да се предоставят на отговорните държавни институции и органи, да се подскаже как по-добре да се организира мениджмънтът на травмата.

В България спешната помощ не работи и това не е по вина на заетите там, а защото организацията е сбъркана. Само 10 % от хората, които са контингент на спешната помощ, са наистина спешни случаи, останалите дейности са транспорт на пациенти между болници, от болници до вкъщи, бърз и сигурен достъп до лекар за здравно неосигурени, смесване на спешни и неотложни случаи и т.н.

Една четвърт от всички пациенти загиват вследствие на тежки наранявания. По-важното е, че това е „болест“ на младата възраст. От травма страдат хора в активна възраст, които работят и създават национален продукт. Това автоматично превръща проблема с тези пациенти в икономически, социален и обществен. Затова на симпозиума са поканени чужди лектори, които да покажат колко важен е проблемът от икономическа и социална гледна точка.

Парите за системата са обидно малко: 80 млн. лв. годишно се дават за спешна помощ в България. Това е абсурдно и смешно! Основната част от тези средства отива във фонд работна заплата.

Важна е и квалификацията на работещите в спешната медицина. Миналата година се проведе програма ПУЛСС, която обхвана над 6500 спешни медици. Следващият месец – декември 2014 г., започва нова програма за работещите в спешните центрове.

Дали у нас загиват повече хора заради тежки травми? Вероятно това е така заради лошата и слаба организация. България е единствената държава в ЕС, която няма спасяване по въздуха – въздушна линейка. Доказано е, че те спасяват живот. Водил съм много разговори по този проблем с политици на високо ниво и отговорът винаги е, че струва много скъпо. Тогава задавам въпроса: А колко всъщност струва човешкият живот? Ако някой отговори на този въпрос, тогава бихме могли да кажем дали спасяването дори на един единствен живот струва скъпо.

Истинска медицинска статистика у нас за загиналите няма. Съществуват данни по линия на КАТ за пострадалите от катастрофи, спешните центрове отделно си водят статистика колко от пациентите са от катастрофи. Има числа, които МЗ праща на СЗО всяка година, но не е ясно на каква база са формирани. Травмата обаче не е само ПТП. Липсва единен медицински травма регистър, какъвто трябва да има от научна гледна точка. Това е една от темите, които ще се разискват на симпозиума. За лектор е поканен проф. Румен Стефанов от Пловдив, който е водещ специалист по темата.