Според изследване направено в Швеция, ваксината срещу HPV не е достатъчна в превенцията срещу рака на маточната шийка.

Ракът на маточната шийка е вторият най-разпространен тип рак сред жените в световен мащаб. Според данни на Световната здравна организация всяка година средно 530 000 жени в света са идентифицирани с рак на маточната шийка, като смъртните случай са 275 000. През последните няколко десетилетия се предприемат различни действия за намаляване на разпространението на заболяването чрез приложението на различни стратегии за скрининг и превенция.

Наскоро проведено мащабно проучване анализира резултатите от кампанията на Швеция за ваксинация срещу човешки папиломен вирус (HPV) – основен причинител на рака на маточната шийка. За периода 2006 – 2011 г. ваксинацията там е била само по желание, а от 2012 се предприемат и действия за организирана ваксинация.

Осем години след въвеждането на ваксините срещу вируса в експлоатация водещи шведски учени си поставят за цел да оценят тяхната ефективност. Резултатите показват съществен спад (близо 40%) в разпространението на три от типовете на вируса, срещу които действат ваксините (HPV6, HPV16 и HPV18) при жени между 13 и 22 години, които са основната целева група на ваксинационните кампании. При възрастовата група от 23 до 40 години спадът в разпространението на тези типове е несъществен, което подкрепя тезата, че ваксините имат пренебрежима ефективност при жени водещи активен полов живот. Интересна находка е фактът, че за два високо рискови типа - HPV52 и HPV56 - които не попадат в обхвата на ваксините, се наблюдава повишена честотата и при двете изследвани кохорти. Това явление съответства на опасенията на някои учени, че масовата ваксинация срещу най-често разпространените HPV 16 и 18 може да освободи ниша за някой от другите високо рискови типове.

Изводите, които могат да се направят от шведския опит потвърждават, че на този етап ваксинацията сама по себе си не може да предотврати напълно инфекцията с човешки папиломен вирус. Тя може да намали частично разпространението на най-честите вирусни типове, съответно заболеваемостта от рак. На този етап, ефективната превенция срещу цервикален рак не би могла да се ограничи само до ваксинация – необходимо е обществото да предприема все по-решителни действия за скрининг и ранна диагностика на заболяването.

В световен мащаб се прилагат два основни похвата за ранното откриване на предракови и ракови увреждания в маточната шийка – цитонамазката и HPV тестът. Последният се отличава със значителна обективност, поради което успява да открие множество лезии, пропуснати при цитонамазката поради неточности при вземането на пробата, обработката на материала или субективната й интерпретация. Прилагането на комбинация от двата метода може да открие почти 100% от случаите на тежки предракови и ракови увреждания.

В момента за златен стандарт на диагностикасе смята тестът HC2 за HPV на QIAGEN. Открива само клинично значими инфекции с високо рискови HPV типове. Основан е на Hybrid Capture 2 технологията, чрез която открива 13 високо рискови вирусни типа и дава обективна оценка за наличие на висок или нисък риск от развитие на рак. Digene HPV тестът е СЕ-маркиран, клинично валидиран при над 800 хиляди жени и е първият HPV тест разрешен за употреба в САЩ. Прилагането на комбинация отdigene HPV тест и цитонамазка може да увеличи скрининговия интервал при жени с отрицателни резултати от двата теста до 5 години. Такъв комбиниран подход е одобрен в САЩ от Агенцията по храните и лекарстватапрез 2003 г. за първичен скрининг при жени над 30 години.

На територията на България HPV HC2 тестът се препоръчва за превенция на рака на маточната шийка от Българското дружество по акушерство и гинекология и Българската асоциация по онкогинекология.

От медицинска гледна точка HC2 изследването има редица предимства. Като най-важното е, че посочва само онези пациенти, които имат клинично значима хронична HPV инфекция.