Публикация

Проф. Миланов: Пациенти постъпват в болница заради травма, а после пише, че са загинали от сърце

Проф. Миланов: Пациенти постъпват в болница заради травма, а после пише, че са загинали от сърце

Специалистите по спешна медицина настояват за по-добра организация на обслужването на тежките травма пациенти. Чуждият опит сочи, че това намалява с 60% смъртността.


Проф. Стоян Миланов е изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Пирогов" и председател на Българското дружество по спешна медицина. Преди дни в София се състоя Първи национален травма симпозиум. Проф. Миланов коментира кои са основните теми и акценти на форума.

Проф. Миланов, защо травмата е тема на симпозиум по спешна медицина?

Основното е, че травмата не се разбира като сериозен здравен и социален проблем. Това е заболяване на младата възраст. Потенциалната загуба на живот, на трудоспособност поради инвалидизация, е много голяма. Постоянно се изтъква, че българите умират от инсулт, инфаркт, но травмата е водеща причина за смъртност от 0 до 44 г. Само за един ден по света умират по 15 000 души заради травма, 70 млн. души получават травматични наранявания. 250 000 души се хоспитализират, около 5 млн. минават през спешни центрове заради травматични увреждания. Тези цифри са достатъчни, за да се види колко сериозен е проблемът.

Значимостта му не се осъзнава на управленско ниво в България. Затова апелът на специалистите по спешна медицина е да се организира нов подход за лечение на травмата, който да има различни компоненти. Настояваме да се организира травма регистър, защото статистиката у нас в тази насока е доста изкривена. Допълнително е необходимо да се сформират травма центрове на национално и регионално ниво. За съжаление не мога да кажа, че има изключително подготвени травма специалисти – те са основно в областните болници. За София това са „Пирогов“, ВМА и отчасти УМБАЛ „Света Анна“. Но подобни звена са рядкост и не функционират добре в различните градове на страната.

От голямо значение е къде човек ще пострада, колко бързо ще бъде транспортиран до съответната болница, която може да обслужи. „Пирогов“ и ВМА в момента обслужват тежкия травматизъм за Югозападна и Северозападна България, с изключение на района около Плевен, защото там има инфраструктура и специлисти.

Има ли изобщо реална статистика, надеждни данни колко хора претърпяват тежки травми?

Всъщност ние не знаем какво се случва реално, няма добра координация между службите. Да не говорим, че връзките между доболничното и болничното ниво, службите, които биха реагирали при масови бедствия и аварии, са на много ниско ниво. Ако системата бъде поставена на един истински стрес тест, като случая с подозренията за ебола в София преди дни, ще се види колко сме неподготвени.

В България липсва реална статистика – когато един пациент постъпи в болница заради травма, впоследствие статистическите резултати сочат, че той е загинал заради кардио-респираторна или друга недостатъчност, но не и заради травмата. Тоест, налице е грешно кодиране на причините за смъртта.

Отделно специалистите апелират и за профилактика на травмата. Оказва се, че до 60% от леталните случаи са предотвратими. Страни, които са въвели адекватни травма система, могат да намалят смъртността наполовина до 2-3 г.

Един от акцентите на този симпозиум е създаването на травма регистър. Какво представлява той?

Идеята за травма регистъра наистина е една от основните теми. Няма само един вид специалисти по травма. Лекарите, които се грижат за тези пациенти, са хирурзи, анестезиолози, спешни медици, специалисти по интензивни грижи, лаборатории или образна диагностика. Освен това в момента няма определен център, който да се занимава с това, нито пък има предвиден финансов ресурс.

Травма регистърът трябва да бъде имплементиран вътре в здравната система, тя не трябва да бъде нещо отделно. В никакъв случай не трябва да е под шапката на Министерството на здравеопазването.

А трябва ли да има няколко основни спешни центъра в страната, нещо акто „малките пироговчета“, за които говореше министър Таня Андреева?

До момента не съм разбрал какво точно имаше предвид тя. Вероятно искаше да разпространи добрата практика на „Пирогов“ за обслужването на спешните пациенти в цялата страна. Аз говоря по-скоро за организирането на логистиката на травмата, за обслужването на пациентите при сегашните условия. Това налага създаването на един травма комитет към хирургическите специалности. Това е изискване на ЕС и на съответните институции в САЩ, за да могат те да изпратят тук инструктори, които да обучават лекарите да се справят с подобни случаи.

За спасяването на пациенти с въздушни линейки у нас се говори отдавна, но нищо не се прави. Реално ли е да очакваме скоро и в България да тръгне подобна система? Наистина ли е толкова скъпо, че да не можем да си го позволим?

Когато говорим за скъпо, нека да е ясно, че най-скъпата система за поддръжка е тази, която не работи. Нашата система в момента не работи. Назрял е моментът за въвеждане на обособен въздушно-медицински транспорт. Как ще се случи това? Трябва да намерим начин, защото България е единствената в ЕС, която няма подобна организация за транспортиране на спешни пациенти по въздух. Да не говорим, че има страни, които не са в ЕС и имат такава система, като Сърбия например. Необходима е сериозна воля, включително и политическа. Парите са на заден план. Трябва да се върви към публично-частно партньорство, като се сондира какво очаква бизнесът от държавата. Тук не става само за обслужване на определени отдалечени райони, а за спазване на златния час при определени строги критерии за повикване на този вид транспорт.

Какви са критериите за повикване на въздушна линейка?

Те са строго медицински, общоприети в цял свят. Не е трудно да се формулират и за България. Да не се използва прекомерно. 

Коментари