Анализ на д-р Румяна Тодорова за факторите, които оказват влияние върху работата на НЗОК

Цялостната законодателна и нормотворческа дейност през последните години се отрази върху дейността, ефективността в управлението на ресурсите и стабилността на НЗОК.

ПРЕДИ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕДВИДИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ И ЕФЕКТИВНОСТТА НА РАБОТАТА НА НЗОК

Това сочи анализ, изготвен от управителя на финансовата институция. Д-р Румяна Тодорова посочва факторите, които оказват въздействие върху цялостната работа на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Анализът е изпратен до председателя на Народното събрание – г-жа Цецка Цачева, до министър - председателя на Република България - г-н Бойко Борисов, както и до министъра на здравеопазването - д-р Петър Москов. Тук публикуваме само първите страници, целият документ можете да прочетете, като кликнете върху прикачения файл по-долу.

Относно: Вземането на решения и промени в нормативната уредба и тяхното въздействие върху дейността и стабилността на НЗОК

С приемането на Закона за здравното осигуряване през м. юни 1998 г. бе въведено здравното осигуряване в Р България, като дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.

Задължителното здравно осигуряване като дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, бе възложено да се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Чрез задължителното здравно осигуряване се гарантира основен пакет от здравни дейности, които да се заплащат от бюджета на НЗОК.

В периода от създаването на закона до момента бяха направени 91 изменения и допълнения към него. Тези изменения и допълнения се отразиха и върху промени в Националния рамков договор, Наредбите приемани от Министерство на здравеопазването, както и върху приеманите от МЗ медицински стандарти по отделните специалности.

Цялостната законодателна и нормотворческа дейност се отрази върху дейността, ефективността в управлението на ресурсите и стабилността на НЗОК.

Основните въздействия върху НЗОК оказаха влияние върху:

Възможността й да осъществява реална контролна дейност по разходването на средствата по заплащане на здравните дейности, услуги и стоки
Възможността на правилно планиране на средствата на базата на реалните потребности от населението от здравни услуги и стоки
Възможността за провеждане на политики за ефективен контрол и разходване на предоставените за управление средства на гражданите и публичните средства
Възможността за участие при вземането на решения от страна на МЗ относно видовете, количеството и качеството на здравните услуги и стоки, които да се заплащат от бюджета на НЗОК
Възможността на осъществяване на реално договаряне със съсловните организации по отношение на вида, количеството, качеството и цената на услугите, които НЗОК закупува от тях.

Вземането на решения и осъществяването им чрез нови нормативни актове или тяхната промяна превърна НЗОК в обикновена разплащателна агенция, която е орган за изпълнение на решения приети извън нея и без нейното активно участие и съгласуване.

Често вземаните и налагани решения от политиците са в противоречие на Закона за бюджета на НЗОК, както и на Закона за публичните финанси, което допълнително затруднява дейността на НЗОК и поставя под заплаха нейната стабилност.

Трябва да се отбележи и силното влияние върху дейността на НЗОК, което оказват множеството групи с разнопосочни интереси, които с лекота прокарват решения без да се направи анализ на тяхното въздействие върху ефективното разходване на средствата на НЗОК, а именно съсловните и пациентски организации, организациите като тези на научните медицински дружества, на работодателите, синдикатите и на корпоративни и фармацевтични компании, различни обединения като тези на болниците на различни нива и т.н. Особено отчетлива роля в този процес имат множеството национални консултанти, които предлагат техните становища, често несъобразени с възможностите на бюджета на НЗОК.

Това изисква да се направи анализ на въздействието и отчитане на съответните рискове върху дейността и стабилността на НЗОК като публична институция задължена да защитава интересите на гражданите и да изпълнява стриктно българското законодателство.

Основните нормативни актове оказващи въздействие върху дейността и стабилността на НЗОК могат да бъдат класифицирани в три основни групи, както следва:

Въздействие върху видовете здравни дейности, стоки и услуги

Нормативни документи определящи основния пакет на дейности, а именно

Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично
Наредба № 39 от 16 ноември 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията
Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
закон за медицинските изделия и наредба за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат

Въздействие върху цените и обемите на дейностите, стоките и услугите, закупувани от НЗОК

Нормативни документи определящи обемите и цените на видовете здравни дейности, стоки и услуги

Национален рамков договор
Постановление № 94 на МС от 24.04.2014 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване
Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
Наредба № 3 от 24.08.2012 г. за реда за предписване, отпускане и контрол на лекарствени продукти и дентална помощ на ветераните от войните
Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели
Наредба за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на комисията по позитивния лекарствен списък
Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти
Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти
Наредба № 25 от 10.11.2008 г. за условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 от закона за медицинските изделия
Наредба № 34 от 25 ноември 2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване
наредба № 26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени
Наредба № 22 от 9 декември 1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента
Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. за условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденците, които не се ползват с правата на българските граждани.