.

ВЛИЯНИЕ НА CINNAMOMUM ZEYLANICUM

ВЪРХУ ГЛИКЕМИЯТА ПРИ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 2

д-р Красимир Кулински

Председател на сдружението на общопрактикуващите лекари в област Пазарджик.

Асистент към катедра „ Обща медицина“ - МУ гр. Пловдив

Застрашителното разпространение на захарния диабет (ЗД) и високата смъртност от неговите усложнения налагат интензивно търсене на нови терапевтични подходи. Патофизиологията на ЗД тип 2 (ЗД т2) е комплексна с множество предпоставки за неговото отключване (1). Напоследък се засилва интересът към приложението на природни продукти и микроелементи в предотвратяването и лечението на диабет тип 2. В редица съобщения се посочва, че билкови продукти имат благоприятен ефект при пациенти с диабет чрез подобряване на глюкозния и липидния метаболизъм, антиоксидантния статус и капилярната функция. Cinnamomum (канела) е един такъв хранителен компонент с биологична активност и инсулиноподобни свойства (4,9). In vitro и in vivo проучвания разкриват, че канелата подобрява усвояването на глюкоза чрез активиране на инсулин-рецепторната киназа, гликоген-синтазата и автофосфорилирането на инсулиновия рецептор (7,8,13). Въпреки това, налице е относителната липса на познания относно въздействието на канелата върху кръвната захар.

Канелата е ароматна подправка, която се добива от вътрешната кора на тропическо вечнозелено лаврово дърво. Съществуват няколко разновидности: Цейлонска канела ( Cinnamomum zeylanicum, синоним Cinnamomum verum), китайска (Cinnamomum cassia, синоним Cinnamomum aromaticum), виетнамска (Cinnamomum loureirii) и индонезийска (Cinnamomum burmannii). Една важна разлика между отделните видове е тяхното съдържание на антикоагуланта кумарин – в цейлонската ("истинска") канела е много ниско (0.04%) и не може да предизвика риск за здравето, докато в останалите е много по-високо и би могло да допринесе повече вреда, отколкото полза (2). В допълнение, при редовна консумация в по-голямо количество кумаринът има също потенциално токсични ефекти върху черния дроб.

През последните години в научната литература се появяват съобщения за ролята на някои микроелементи в строго определени етапи на въглехидратния метаболизъм. Продължава да се изучава тяхната връзка с оскидативния стрес като съществен патогенетичен фактор в прогресията и хроничните увреждания при ЗД.

ЦЕЛ на настоящата работа е да се изучи ефектът на цейлонска канела (Cinnamomum zeylanicum) в съчетание с хром и цинк върху гликемичния контрол при болни от ЗД тип 2.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

Обхванати лица – диабетици с втори тип ЗД

Давност на ЗД – 8-10 години

Брой (n) 23 ((13 жени (ж), 10 мъже (м))

Възраст 40 – 70 г.

Хипогликемизираща терапия:

монотерапия с метформин – n=3

монотерапия със сулфанилуреен препарат (СУП) – n=6

комбинация метформин+СУП - n=5

комбинация метформин+ДРР-4-инхибитор – n=5

инсулиново лечение - n=4

Изключени са пациенти с остри заболявания или хронични чернодробни, бъбречни увреждания или анемичен синдром.

Добавка на канела: В продължение на 2 месеца пациентите приемат комбинираната хранителна добавка Diasan, която съдържа 200 mg цейлонска канела, 50 mcg хром и 3,5 mg цинк в една капсула. По времето на проучването редовната хипогликемизираща терапия не е преустановена.

Лабораторни изследвания:

► кръвна захар (КЗ) на гладно и 2 часа след нахранване (постпрандиално) – през 3-седмичен интервал

► гликиран хемоглобин (HbA_1с) - в началото и в края на периода на проучване

► пълна кръвна картина и трансаминази (ASAT, ALAT) - в началото и в края на наблюдението

► телесно тегло – изходно и в края на 2-месечния период е изчислен Индексът на Телесна Маса (BMI kg/m²)

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

Сравнително най-рано - още на 20-я ден, се наблюдава достоверно понижение на постпрандиалната гликемия (P<0.05). Едва в края на проучването се отчита сигнификантно повлияване и на КЗ на гладно (P<0.05)(табл.1).

Табл.1. Промени в изследваните показатели за период от 2 месеца

Подобряването на глюкозния метаболизъм след продължителен прием на Cinnamomum zeylanicum вероятно е проява на подобрена ранна фаза на инсулиновата секреция и потенциране инсулиновото действие в периферията. Редица автори изучават активиране на инсулиновите рецептори и улеснено клетъчно усвояване на глюкоза под въздействие на канела(5,11,14). Изследванията показват, че този ефект на канелата води до зависимо от дозата намаляване на концентрацията на серумния инсулин (3). Намаляването на кръвната захар и изискването за инсулин може да предотврати изтощаването на панкреасните β-клетки.

Заслужава да се отбележи, че по време на проучването не са отбелязани епизоди на хипогликемия. Тези данни са в унисон с редица съобщения, в които хипогликемизиращ ефект на Cinnamomum zeylanicum не се наблюдава при нормална кръвна захар, респ. при недиабетици. Фактът, че канелата понижава кръвната захар обикновено в рамките на физиологични нива, придружено от увеличена ситост и по-физиологична инсулинова секреция, насочват към хипотезата, че тази добавка може би действа чрез усилване на инкретиновите ефекти.

Гликираният хемоглобин се редуцира статистически незначимо, което се свързва с краткия период на наблюдение за този показател. По-продължителното комплексно поддържане на подобрен гликемичен контрол се очаква да доведе до благоприятен ефект върху дългосрочните усложнения на диабета.

Микроелементът хром, наречен "глюкозотолерансен фактор", упражнява влияние върху инсулиновото действие на рецепторно и следрецепторно ниво, покачвайки цитоплазменото ниво на Ca²⁺. Има съобщения за съществено редуциране на инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията след прием на Cr (1).

Доказано е, че цинкът има основна роля в синтеза, съхраняването и секрецията на инсулина. Йоните на цинка, подобно тези на хрома, подобряват клетъчното калциево съдържание. С основание се допуска и индиректен положителен ефект по пътя на противодействие на оксидативния стрес и създаване на по-благоприятна ситуация за функцията на β-клетките (1).

Между хром и цинк съществува адитивно взаимодействие спрямо антиоксидантната защита на организма. С установяване ролята на окислителния стрес за развитие на усложненията при ЗД се обсъжда възможността да се приложат терапевтично и дори профилактично субстанции, които възстановяват равновесието между про- и антиоксидантните системи в човешкия организъм (1). Наблюденията на редица автори относно благоприятния ефект на цинка и хром върху тоталния антиоксидантен статус и инсулиновите концентрации кореспондират с благоприятните промени, наблюдавани от нас и ни аргументират да препоръчаме тези два микроелемента като добавка към терапията на ЗД т 2.

Задоволство предизвиква фактът, че по време на прием на Diasan, пациентите споделят за чувство на ситост и намаляване обема на храната, въпреки несигнификантното редуциране на телесното тегло. Това е от особено значение за ЗД т2, който по-често се характеризира с полифагия, а на този етап не разполагаме с малко възможности за медикаментозно повлияване на теглото. В съобщения с експериментален диабет при животни се регистрира намален хранителен прием, което се отдава на влияние върху хипоталамичния център на ситостта (10,15).

Не се регистрират промени в останалите кръвни показатели, както и нежелани реакции, което отхвърля вероятността за токсичен ефект на Cinnamomum zeylanicum.

Фармацевтични изследвания доказват, че канелата укрепва имунната система, притежава антивъзпалителни и антимикробни свойства, възбужда апетита, спомага за храносмилането и има тонизиращо действие, за което се препоръчва на хора, страдащи от диабет (6,8,12).

В нашето проучване приемът на балансирана комбинация от 200 mg цейлонска канела, 50 mcg хром и 3,5 mg цинк благоприятства гликемичния контрол чрез комплексно повлияване на инсулиновата секреция и чувствителност, хранителния прием и периферното глюкозно усвояване. Резултатите обосновават препоръката за ежедневна добавка на Cinnamomum zeylanicum, хром и цинк в комбинацията Diasan.

В заключение, ежедневният прием на Cinnamomum zeylanicum, хром и цинк благоприятства цялостния гликемичен контрол. Нашите резултати дават основание за препоръчване продължителен прием на балансираната хранителната добавка Diasan към терапията на захарен диабет тип 2.

Книгопис:

• Владева С. Захарен диабет и микроелементи – експериментални и клинични проучвания. Дисерт, 2004.
• Abraham K, Wöhrlin F, Lindtner O, Heinemeyer G, Lampen A: Toxicology and risk assessment of coumarin: focus on human data. Mol Nutr Food Res 2010, 54:228–39.
• Bundesinstitut für Risikobewertung: High daily intakes of cinnamon: health risk cannot be ruled out, Book high daily intakes of cinnamon: health risk cannot be ruled out. Germany: Bundesinstitut für Risikobewertung; 2006.
• Carmo ES, Lima EDO, De Souza EL, De Sousa FB: Effect of cinnamomum zeylanicum blume essential oil on the growth and morphogenesis of some potentially pathogenic aspergillus species. Braz J of Microbiol 2008, 39:91–97.
• Chericoni S, Prieto JM, Iacopini P, Cioni P, Morelli I: In vitro activity of the essential oil of cinnamomum zeylanicum and eugenol in peroxynitriteinduced oxidative processes. Journal Agric Food Chem 2005, 53:4762–4765.
• Elumalai S, Kesavan R, Ramganesh S, Prakasam V, Murugasen R: Comparative study on anti-microbial activities of bark oil extract from cinnamomum cassia and cinnamomum zeylanicum. Biosci Biotechnol Res Asia 2010, 7:251–258.
• European Food Safety Association: Coumarin in flavourings and other food ingredients with flavouring properties. EFSA J 2008, 793:1–15.

• Gruenwald J, Freder J, Armbruester N: Cinnamon and health. Crit Rev Food Sci Nutr 2010, 50:822–834.
• Jayaprakasha GK, Rao LJ: Chemistry, biogenesis, and biological activities of cinnamomum zeylanicum. Crit Rev Food Sci Nutr 2011, 51:547–562.
• Meades G Jr, Henken RL, Waldrop GL, Rahman MM, Gilman SD, Kamatou GP, Viljoen AM, Gibbons S: Constituents of cinnamon inhibit bacterial acetyl CoA carboxylase. Planta Med 2010, 76:1570–1575.
• Ranasinghe P, Pigera S, Premakumara GA, Galappaththy P, Constantine G, Katulanda P. Medicinal properties of ‘true’ cinnamon (Cinnamomum zeylanicum): a systematic review. Complementary and Alternative Medicine 2013, 13:275
• Shen Q, Chen F, Luo J: Comparison studies on chemical constituents of essential oil from ramulus cinnamomi and cortex cinnamomi by GC-MS. Zhong Yao Cai 2002, 25:257–258.
• Singh G, Maurya S, DeLampasona MP, Catalan CA: A comparison of chemical, antioxidant and antimicrobial studies of cinnamon leaf and bark volatile oils, oleoresins and their constituents. Food Chem Toxicol 2007, 45:1650–1661.
• Unlu M, Ergene E, Unlu GV, Zeytinoglu HS, Vural N: Composition, antimicrobial activity and in vitro cytotoxicity of essential oil from cinnamomum zeylanicum blume (lauraceae). Food Chem Toxicol 2010, 48:3274–3280.
• Usta J, Kreydiyyeh S, Barnabe P, Bou-Moughlabay Y, Nakkash-Chmaisse H: Comparative study on the effect of cinnamon and clove extracts and their main components on different types of ATPases. Hum Exp Toxicol 2003, 22:355–362.