Проф. Вихра Миланова: Липсва дългосрочна грижа за психично болните
Животът днес
Животът днес
Компания
Проф. Вихра Миланова: Липсва дългосрочна грижа за психично болните

Проф. Вихра Миланова: Липсва дългосрочна грижа за психично болните

Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия на болница „Александровска“, ръководи Катедрата по психиатрия в Медицинския университет.

С проф. Вихра Миланова разговаря Галина Спасова

- Проф. Миланова, какво важно узнахте през годините за човешката природа, поведение, психика? Много се говори за детството като важен ключ към индивида.

- Научих, че няма само черно и бяло, добро и лошо. Човек не се ражда като бъдещ асоциален тип. Има добро и то трябва да се търси, да се насърчава. Психиатрията дава много. Докосваш се до един друг свят, получаваш познание и възможности да общуваш с хората. Първите години от живота са наистина много важни, определящо за бъдещото развитие е дали малкото дeте е получило достатъчно любов и подкрепа, увереност. Разбира се, има и други фактори, независещи от семейната среда, но често от тях няма как да се избяга.

- Изживява ли се допотопното възприемане на психичните болести като „различни“?

- Има изоставане по отношение приемането на тези пациенти и изобщо цялото отношение на държавата и на обществото. Това, което ние знаем за болестите и което реално можем да направим за болните, изпреварва това, което обществото е готово да приеме. Има голям напредък в науката, много нови лекарства, които правят възможно пациентите да живеят извън болници, да могат сами да се грижат за себе си - нещо, което преди години беше немислимо. Сега въпросът е, че няма грижа за тези хора, като излязат от болницата. Това трябва да е ангажимент на държавата с дългосрочна програма, която да се реализира стъпка по стъпка, да има професионалисти, които да поемат тази грижа. Преди години бяха създадени по програма ФАР дневни центрове и защитени жилища за хора с психични заболявания, общините трябваше да им осигурят устойчивост. Но на практика голяма част или са закрити, или не работят в този обем, в който бяха създадени. И има голям недостиг на дългосрочна грижа за хора с тежки психични заболявания.

- Нужна ли е промяна в законодателството по отношение на пътищата, по които човек с психична болест да бъде лекуван? Често той не осъзнава проблема.

- Има нужда това да стане по-безболезнено, защото сега пътят не е много лесен. За да настаниш човек за лечение, трябват допълнителни разрешения и то е редно, за да няма злоупотреба. В момента трябва да се сигнализират правораздавателните органи, че даден човек представлява риск. И след това се задвижва процедура за принудително настаняване, което става със съдебно решение. Самото настаняване е трудно, доста травмиращо и за близките, и за самия пациент. Но въпросът е, че дори и тези хора да бъдат настанени в болница, след като излязат, голяма част от тях имат нужда от грижа. Примерно след около 3 месеца принудително лечение пациентът би трябвало да попадне в друг вид програми - за проследяване, обучение и по-пълноценно интегриране.

- А в реалността как е?

- Човекът е лекуван, изписан с епикриза, насочва се към лекар, който амбулаторно да го проследява, и толкоз, приключва по-нататък връзката с него. Би трябвало тези хора да имат контакт със социален работник, психолог, медицинска сестра, да бъдат включени към психо-социална програма, в дневни центрове. Така се проследява дали си взимат лекарствата, може да се подпомогнат в социалната адаптация – в уреждане на пенсия, всекидневни битови проблеми и др. Нужна е подкрепа от социални служби, не само чисто медицинска. Има и постоянен процент пациенти, които се нуждаят или от болнично лечение, или от друг вид непосредствена грижа. Но като че ли това е оставено на близките. И друго, в по-отдалечените райони или нямат добри условия в болницата, или нямат специалисти. И е разбираемо защо всички търсят нашата клиника. Не само заради добрите битови условия, а и заради комплексната грижа. Хората с психични заболявания с 30% по-често боледуват от други тежки, телесни болести. А да се настанят в друга болница е сложно. Половината от нашите пациенти имат и други заболявания. Лекуваме ги тук.

- Как да се разпознае навреме примерно настъпваща депресия?

- Депресията е сравнително нерядка болест, два пъти по-честа при жените, обикновено в активна възраст. Освен потиснатото настроение, особено сутрин, липсва желание за всякаква активност, имаш усещането, че всичко те затруднява и си неспособен да се справиш с най-обикновени неща. Нарушава се сънят, желанието за общуване с хора. Трябва да се лекува рано, защото има опасност депресията да стане по-тежка, с временна неработоспособност. Второ, може болестта да стане хронична, трудно да се повлиява от лекарства. Това вече влошава качеството на живот. И не на последно място, рискът от самоубийство е много висок при депресията.

- Психоактивните вещества имат ли връзка със зачестилите самоубийства, особено на млади хора?

- Няма абсолютни доказателства за непосредствена връзка между психично разстройство и употреба на психоактивни вещества, но пък и няма съмнение, че много зачестяват случаите, в които млади хора след продължителна употреба на психоактивни вещества развиват психоза или депресия и попадат при нас. Особено мъже. Преди години ние го срещахме в научните публикации, сега обаче е факт и при нас. Рядко напоследък млад мъж попада в психиатрия, без да е опитвал такива вещества. Даже става рутинно, когато дойде за първи път страдащ от психично разстройство, да му правим тест за психоактивни вещества. Това не е случайно, опитът го налага.

- Отдавна е забелязана наследственост при някои психични болести. Какво казва генетиката днес?

- През последните две години има много голям скок в разбирането на тези генетични механизми, особено за тежката болест шизофрения. И мога да кажа с голяма гордост, че български учени също са допринесли за откриването на тези 108 нови места, свързани с тази болест. Установено е, че има четири групи механизми, които са включени в тези гени. Разбира се, ще мине много време всичко да се разгадае, но това е голям успех за психиатрията. В тези четири групи механизми е включена и имунната система. И оттук нататък ще се работи не само за разкриване на причините, но и за създаването на нови медикаменти. И ако досега медикаментите се използват за корекция на симптомите, а не за самото лечение на причините, оттук нататък се търсят лекарства, които да се преборят с причините. Ние участваме с 1000 семейства в тези големи изследвания, за които споменах и които обхващат 36 хиляди болни в целия свят. Изследването се прави в САЩ, те отделят много пари за наука и специално за тази болест. Всички са вперили очи в генетичните изследвания и това е заради разгадаването на механизмите на болестта и, разбира се, терапията, което е много голямо нещо в перспектива.

- Големите открития в генетиката ще преборят ли стигмата към психическите болести, негативната тайнственост около тях?

- Затова се борим, затова са усилията и на генетиката, и на останалите дисциплини - да осветлят тези болести, да докажат, че са като всички останали, имат причини, ход, лечение. Това е една от големите битки на психиатрите. И искаме да кажем: да, те са като всички останали болести. С напредъка на медицината все повече се доказва, че по-голяма част от тези заболявания имат обяснение. То не е само психологично обяснение, имат субстрат, имат измерение. Това, че ние не ги знаем, не значи, че ги няма. Искам да идват и да видят клиниката повече политици, хора, от които сме зависими, а не само когато имат нужда. Това е много важно. Да се види, че клиниката няма нищо общо със старите представи - че пациентите са зачитани, уважавани, както всички останали. Даже по-добре ги лекуваме, защото нямаме пътеки. При нас финансирането е през Министерството на здравеопазването, на преминал болен. Комплексни са нещата. Да сте чували нова психиатрия да е изградена? Повечето болници са ремонтирани. Но философията, подходът трябва да се ремонтира. В психиатрията трябва да има достатъчно и сестри, и санитари, помощен персонал, психолози, социални работници и трудотерапевти.Да има повече пари за персонала, но и да се инвестира в млади хора, в обучение. В нашата клиника се работи по много изследователски проекти, статии се подготвят, има стимул, възможности, перспектива за младите - докторанти, асистенти. 

Мнения