Проф. Ива Христова е заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести по научната и диагностично-лечебната дейност.

С проф. Ива Христова разговаря Галина Спасова

Проф. Ива Христова е заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести по научната и диагностично-лечебната дейност. Завежда Лабораторията по предавани с вектор инфекции, от цяла България очакваше резултат покрай подозренията за вирус на ебола.

След обещаващ старт в математиката и успешно участие на ученически олимпиади родителите й очакват кариера именно в точните науки. Едно сериозно заболяване, бързо излекувано под грижите на лекарите, обаче преобръща идеята й за бъдещето – с типичния за юношеството идеализъм решава да учи медицина, за да може и тя да помага на хората. Всъщност идеализмът не я е напуснал и до днес, щом четвърт век работи в НЦЗПБ – не е тайна, че този сектор в българското здравеопазване е твърде пренебрегнат.

- Кои са предаваните с вектор инфекции, изследвани във вашата лаборатория, проф. Христова?

- Това са инфекции, предавани с кърлежи, комари и всякакви членестоноги. Голям дял от лабораторията се занимава с лаймска болест, която е бактериално заболяване, предавано с кърлежи, и е доста масово у нас. Освен тези бактерии обаче има и други, които се предават с кърлежи, като анаплазми например, които също са предмет на дейността на лабораторията. Вторият голям дял от лабораторията се занимава с вируси, така наречените арбовируси, които се предават от членестоноги. И тук водещи са разпространената у нас вирусна хеморагична треска, която е Кримска-Конго хеморагична треска. Наречена е така, защото през Втората световна война се описват случаи в Крим, след това се установява болно дете в Конго и се оказва, че вирусът е един и същ. И това е много сериозно заболяване, при което има около 30% смъртност, протича с много висока температура, кървене.

- Каква е заболеваемостта?

- Най-тежко болните, които са потърсили лекарска помощ, са до десет на година. Но това е върхът на айсберга, защото преболедувалите са доста повече. Има и хеморагична треска с бъбречен синдром, която се причинява от хантавирус. Той се предава с гризачи. Само че причинителите на двете инфекции са много близки, да кажем, първи братовчеди, два вида от едно семейство. Имат своята ендемичност, постоянни региони, където са разпространени през годините, вече от десетилетия насам. Това е и причината лабораторията ни да има опит с диагностика на вирусни хеморагични трески.

- Поради което върху вас паднаха тежките часове на страх от ебола.

- Да, въпросът беше, че месеци наред се говори за епидемията от ебола, знаех, че в страната няма готовност и ако нещо случайно се наложи, ще трябва ние като референтна лаборатория да сме подготвени. Така впрочем, както сме подготвени за още много други инфекции, които се предават с комари и от които има епидемии в света, като денга, чикунгуня и много други. И какво значи да си подготвен? Да имаш необходимите реактиви и най-вече да имаш съответната контрола от вируса на ебола, за да си сигурен, когато работиш. Това е РНК от вируса на ебола, разпространява се по каналите на Европейската мрежа за вносни вирусни инфекции. Да разполагаш с тази контрола е решаващо в случая, ние бяхме подготвени изнаехме, че ще се справим, ако се наложи. Това си е задължение на всяка референтна лаборатория, която трябва да си следи и да знае какво може да се очаква.

- Поуките от тази тревога за бъдещата организация при подобни случаи?

- Мога да кажа само в диагностичната част. Трябва максимално рано да се прати кръв - при първо съмнение, защото тестовете са предназначени именно за клинични случаи. Не за здрави, които си мислят, че може да имат нещо и трябва да изключат ебола, а именно за случай, преценен от инфекционист - с повишена температура, с общо неразположение, болки в стави и мускули, с кървене. Това е целевата група, подходяща за изследване. Така че без никакво бавене, максимално рано трябва да се прави изследването.

- Очевидната промяна на климата отразява ли се на динамиката при тропическите заболявания, пренасяни от комари, характерни и за България?

- Дали са само климатичните фактори се съмнявам, тъй като те не са толкова силно изразени, но има някакъв подем в тези инфекции и най-вече разширяване на ареала им. Тоест инфекции, които са били типични за по-южната част на Европа, достигат нашите граници. И съответно векторите, които ги пренасят - кърлежи, комари. Причините са комплексни, но е тенденция, която трябва да се знае и да сме готови за тропическите болести.

- Вписва ли се тя във визиите и приоритетите в здравната сфера?

- Единственото, което бих искала да кажа, е, че инфекциозните болести са неглижирани. Трябва да се знае - не сме ги ликвидирали, не сме се справили, те взимат човешки животи и трябва да им се обърне сериозно внимание. Наистина има огромни успехи през последните десетилетия в борбата с инфекциите, но и този случай със съмнения за ебола, и други, на които не е обърнато медийно внимание, показват, че инфекциозните болести като цяло са си проблем все още, понякога с летален край. Хроничните заболявания са важни, инвалидизиращи, но да не ги фаворизираме за сметка на инфекциозните.

- Ако продължим в тази посока, оценен ли е трудът на хората тук, в НЦЗПЗ - като признание, но и като финансиране?

- За първата част отговорът е да, за втората - не. Имаме авторитет в обществото. Ние сме най-високата инстанция, която поставя диагнозата, когато тя е под въпрос. Уважение имаме на колегите си, от пациентите, огромно, бих казала. Мисля, че това се гради с години, не е въпрос само на институция, а на възможности. Това е лична отговорност на всеки завеждащ лаборатория. И съответните специализации да има, да бъде обучен и така да си ръководи лабораторията, че хората да са сплотени и добре да си вършат работата.

- Как се поддържа сплотен колектив с оскъдно заплащане?

- Факт, в последните години бюджетът ни непрекъснато се намалява. И това, което всъщност засегна много хората, е, че с промяната в Закона за здравето се премахна допълнителното материално стимулиране - тоест процент от изработеното да се връща за стимулиране на работещите. А това би било много голям стимул. Отговорността тук е голяма, ние сме последната инстанция. Въпреки всичко има млади хора, мотивирани, идеалистични натури, ако са материалисти, няма да дойдат тук. Защото работата е интересна, тя е новаторска. Въпрос на лична убеденост на човека е какво и заради какво ще жертва. Дали идеалите си за сметка на материалното си състояние или обратно, материалното благосъстояние е за сметка на това, което ще му достави удоволствие. Имаме в лабораторията и двама докторанти. Идват с желание, и то много класни хора. Въпросът е докога.

- Информират ли се при вас тръгващите по работа или за почивка към далечни региони?

- Пътуващите е добре да знаят, че към Националния център по заразни и паразитни болести функционира кабинет, който се занимава с консултиране и ваксиниране. Там те получават първо информация какви инфекции представляват опасност в мястото, където отиват; кои ваксини са задължителни, кои са препоръчителни; каква профилактика да предприемат. Но си зависи от човека. Има хора, които ще изчетат всичко, ще проверят, ще се консултират навсякъде… И други, които тръгват на риск, без да се замислят къде отиват. Хората трябва да разберат, че тяхното здраве зависи от тях самите, от тяхното разумно поведение. За мен здравето е функция на разума.

- Върху какво най-интензивно се работи във вашата област?

- В много направления. Работи се по нови ваксини, нови антибиотици, въобще средства за химиотерапия, върху подобрена диагностика, има много европейски проекти и тук, за по-чувствителни методи - при по-малко количество от микроба да може да бъде доказан; да се разшири полето на тези, които могат да се доказват с генетични методи, каквито са вирусите, защото там няма друг вариант. Работи се, но това е в световен мащаб, в България сме малко… ден за ден, разчитаме някак си Господ да ни пази. Разчитаме, че ще ни се размине. В болниците инфекциозните отделения в общия случай са на опашката като материално подсигуряване. Те са вечно най-бедните отделения. А там отиват тежки пациенти, които се борят за живота си.

- Когато не сте над микроскопите, сред реактиви и химикали, какво обичате да правите?

- Обичам да чета нещо смислено, истински книги, които обогатяват. Обичам и всичко, свързано с движение. Намирам време да се движа, защото така най-добре си събирам мислите.