Изследвани са общо 165 пациенти, които са разделени на пет групи. Резюмето е на доклад, представен на Националната конференция по нефрология 2014 в Хисаря

Ат. Кундурджиев¹, Б. Богов¹, Р. Ганчева² и Т. Кундурджиев³

¹Клиника по нефрология, УМБАЛ ,,Александровска” – София
²Клиника по ревматология, УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” – София
³Катедра по социална медицина и здравен мениджмънт – София

Целта е да определим основните параметри на калциево-фосфорния метаболизъм и засягането на таргетните органи (калцификати и плаки) чрез сонографски метод при болни с различна степен на хронична бъбречна недостатъчност. 

Изследвани са общо 165 пациенти, които са разделени на пет групи: Група 1 – здрави контроли – 38 индивиди (20 жени и 18 мъже) на средна възраст 54,4 години; Група 2 – пациенти с бъбречно заболяване и нормална бъбречна функция (ХББ) – 35 болни, на средна възраст 52,5 години – 15 жени и 20 мъже, (CKD1 според класификацията на KDOQI); Група 3 – болни в предиализен стадий на бъбречна недостатъчност (ХБН) – 60 пациенти на средна възраст 57,3 години – 23 жени и 37 мъже, (CKD2-4 според класификацията на KDOQI); Група 4 – болни на диализно лечение (ХД) – 20 пациенти на средна възраст 50,6 години – 11 мъже и 9 жени, (CKD5 според същата класификация); Група 5 – трансплантирани болни, 12 трансплантирани пациенти на средна възраст 42,2 години (7 мъже и 5 жени). Изследвани са серумният калций и фосфор, а сонографски са проследени честотата на калцификатите в сърдечните структури и честотата на плаките в каротидните артерии.

Резултатите показват сигнификантна връзка на серумния калций (p < 0,001) и фосфор
(p < 0,0001) със степента на бъбречната увреда. Честотата на калцификатите по сърдечните структури (аорта, митрален клапен пръстен, митрални платна, подклапен апарат) показва сигнификантна разлика (p = 0,0327) и нараства с влошаване на бъбречната функция. Честотата на плаките на каротидните артерии не показва сигнификантна разлика (p = 0.372) с влошаване на бъбречната функция. При средните стойности на серумния калций и серумния фосфор няма сигнификантна разлика между групата след трансплантация и контролната група. И при контролната група, и при трансплантираните средните стойности за калция са 2,23 mmol/l, а за фосфора 0,96 mmol/l и 0,90 mmol/l (p = 0,0832). При изследваните от нас пациенти установяваме сигнификантно по-ниска честота на калцификатите в миокардните структури и на плаките по каротидните артерии при трансплантираните пациенти в сравнение с тези с ХБН и ХД (p < 0,0001).

Калциево-фосфорният метаболизъм се влошава с напредването на бъбречната недостатъчност и се подобрява след трансплантация. Честотата на калцификатите по миокардните структури става сигнификантно по-голяма с напредването на бъбречната недостатъчност и намалява след трансплантация. Няма разлика в честотата на плаките по каротидните артерии при различните групи пациенти, което се обяснява с предимно артеросклеротичния тип съдово засягане при напредването на бъбречната недостатъчност.