Колко вида болка има, по какво се различават различните видове, колко важно е да ги познаваме, за да се справим по-успешно с болката, как лекуващият лекар може да определи силата на болката, която изпитваме?

„Болката е онзи симптом, който има най-голямо влияние върху качеството на живот“.

Проф. Д-р Ръсел Портной (Chairmanof the Department of Pain Medicine and Palliative Careat Beth Israel Medical Center in New York).

Всяко човешко същество изпитва болка. Независимо от нейната интензивност, продължителност и причинител, болката се възприема с притеснение и страх от пациента. Нерядко тя е придружена от гадене, повръщане, виене на свят, промени в кръвното налягане и много други. 

Повече от 75% от онкологично болните пациенти определят болката като най-важното им оплакване.

Болката е силен защитен механизъм за човешкия организъм. За да бъде преодоляна, трябва да бъде открита причината, да бъде отстранена и не на последно място – да се определи вида на болката. Съвременната наука ни предоставя непрекъснато нови и ефективни възможности за лечение на болката. За да бъде приложен правилният медикамент, с максимален обезболяващ ефект и добра поносимост, болката следва да бъде правилно класифицирана.

Видове болка в зависимост от продължителността:

Остра болка – най-често се дължи на внезапно настъпило външно нараняване или патологична проява в организма. Има ясно определено начало във времето. Може да продължи няколко минути, часове или няколко дни. Често може да бъде придружена от изпотяване, високо кръвно налягане (хипертония), разширени зеници, пребледняване на кожата, увеличена дихателна честота (тахипнея) и др. Нейното овладяване е доста лесно и облекчаването настъпва бързо. Острата болка обикновено не изисква употребата на силни обезболяващи средства (аналгетици). При определени случаи нелекуваната навреме остра болка, може да се превърне в хронична.

Една от най-честите прояви на остра болка е главоболието - 11% от мъжете и 22% от жените се оплакват от главоболие, протичащо чрез остра болка. Когато острите пристъпи на главоболие се повтарят периодично за последните 4 - 72 часа и са придружение от фотофобия (нетърпимост към светлина), фонофобия (нетърпимост към звуци), запушване на носа, невъзможност да се определи точното място на болката и др., лекуващият лекар може да се съмнява за мигрена. Остра болка се наблюдава в след оперативния период, при почти всички видове ставно - мускулни травми, по време на менструация и др.

Хронична болка – най-често не може да бъде определен началният момент. Характеризира се с постепенно развитие и нарастваща във времето интензивност.

Обикновено е израз на прогресия на заболяването, влошена прогноза за изхода от него или намалена продължителност на живот. Понякога е придружена от безсъние, отказ от храна, депресивни състояния, апатия и др. Овладяването на хроничната болка изисква не само определяне на причините и по възможност отстраняването им, но и внимателен избор на обезболяващо лекарствено средство, прецизна дозировка и точно фиксиран интервал от време на приемане. Нерядко се налага употребата на по-силни обезболяващи лекарствени средства, които дозирани правилно и приемани според предписанията на лекуващия лекар, осигуряват много добро обезболяване. За онкологично болните пациенти правилното определяне на обезболяваща терапия и използването на съвременни методи за обезболяване е от изключителна важност – пациентите запазват нормален ритъм на живот, по-лесно се справят с назначеното лечение, запазват стабилно психологическо състояние.

Типични патологични състояния, които се придружават от умерена до силна хронична болка са онкологичните заболявания - над 4 млн. онкологично болни в света страдат от хронични болки с различна сила.

Някои заболявания / инциденти, които поразяват централната или периферната нервна система също се придружават от хронична болка - мултиплетна склероза, след инциденти с електрически ток или радиация, при някои метаболитни заболявания като диабет и др.

Инцидентна „пробивна“ болка (Breakthrough pain) – този вид болка се появява при пациенти с хронична болка и предписана схема за приемане на обезболяващи лекарствени средства. Тя представлява остър пристъп на епизодична, инцидентна болка, която „пробива“ добре балансираното обезболяване на хроничната болка. За възможност от проява на "пробивна" болка говорим при пациенти, приемащи редовно по точно определена дозова схема опиоидни обезболяващи средства (Оксикодон, Морфин, Фентанил и др.). „Пробивната“ болка е тази, която се появява между редовно приеманите дози опиоидно обезболяващо средство. Възможна причина за нея е влошаване показателите на пациента, което изисква увеличаване на дозата. Най-често този тип болка се среща при пациенти с някои видове неврологични заболявания и при голяма част от онкологично болни пациенти, които страдат от хронични болки.

Видове болка в зависимост от източника:

Повърхностна болка - причинява се от нараняване на кожата или покривните тъкани (порязване, одраскване, изгаряне). Кожните рецептори за болка са разположени точно под кожата. Дразненето им води до точно локализирана и краткотрайна болка.

Соматична болка – идва от сухожилията, ставите, костите, кръвоносните съдове, самите нерви. Поради оскъдния брой рецептори за болка по тези места, тя не е точно локализирана. Този тип болка е притъпена и продължава по-дълго от повърхностната. Причинява се най-често от навяхвания, изкълчвания и счупвания.

Висцерална болка - от вътрешните органи. Болковите рецептори са разположени в самите органи или в телесните празнини. Те са с много ниска концентрация и болката обикновено е продължителна и по-силна от соматичната. Определянето на източника ѝ е изключително трудно. Може да се усети на място от човешкото тяло, доста отдалечено от нараняването. Напр. при миокардна исхемия (запушване на един / повече кръвоносни съдове на сърцето) усещането може да възникне под формата на болка в лявото рамо, ръка и дори длан.

Невропатична болка - резултат от заболяване или нараняване на самата нервна тъкан. Болката може да възникне и в отсъствието на конкретно нараняване, ако самите болкови рецептори и сетивните пътища не работят правилно. Мозъкът разпознава импулс за болка, за който няма очевидна причина. Разновидност на невропатичната болка е т.н. фантомна болка в крайниците - усещане за болка от ампутиран крайник или от крайник, чиято чувствителност е прекъсната.

Видове болка в зависимост от интензивността й

– силата на болката се определя субективно от пациента – слаба, силна, много силна, нетърпима и т.н. Колкото по-слаба е болката, толкова по-лесно поносима е, понякога не изисква употребата на медикаменти, не пречи на нормалния ежедневен ритъм. Силните болки имат сериозно въздействие върху човека и в различна степен могат да нарушат изпълняването на ежедневните му задължения.

За да може лекуващият лекар да определи правилно състоянието на пациента и силата на болката, той може да използва различни „болкови“ скали:

     1. Визуално Вербално Аналогова Скала – скалата е поредица от стилизирани лица от усмихнато до разплакано. Използва се за определя силата на болка при деца на възраст от 3 до 7 г. Лекуващият лекар моли детето да посочи личицето, което го боли толкова, колкото самото него. Общият сбор точки е 10.

0 – няма болка; 2 – слаба болка; 4 – средна болка; 6 – силна болка; 8 – много силна болка; 10 – нетърпима болка.

     2. Визуално Аналогова Скала – скалата представлява 10 – сантиметрова линийка, в левия край „Няма болка“, а в десния – „Много силна болка“. Лекуващият лекар моли пациента да посочи върху линийката къде според него е болката. Използва се най-често за оценка силата но остра болка или ефективността на лечението при хронична болка. Общият сбор точки е 10.

Няма I-------------------------------------------------------------------------------I  Много силна

болка                                            10 см                                              болка

     3. Вербална Скала – с въпроси лекуващият лекар фокусира вниманието на пациента върху силата  и характера на болката чрез използване на 102 думи, взаимствани от клиничната литература. Това е т.н. Въпросник за болката на Мак Гил (McGill Pain Questionnaire). Той има и съкратен вариант - 15 думи, когато състоянието на пациента не позволява да бъде отделено много време за оценка на изпитваната болка.

      4. Цифрова Скала – скалата е 10 – сантиметрова линийка, по дължината на която са разположени цифрите от 0 до 10. Пациентът трябва да избере тази цифра, която най-точно описва силата на болката. Общият брой точки е 10:

  Няма болка 0-------1-------2-------3-------4-------5-------6-------7-------8-------9-------10   Непоносима болка

        От 1 до 3 - лека болка

        От 4 до 6 - умерена болка

        От 7 до 10 - силна болка

Дали лекуващият лекар ще използва някоя от горните скали за болка и ако да, коя да бъде зависи от причината / причините за болката, моментното състояние на пациента, клиничния му опит и много други фактори, които са извън нашата компетенция и познанията на болния.

Източници:

• 1. MIMS, Handbook of pain management, 2002
• 2. Доц.Л.Митова, доц.А.Логофетов -Физиология на човека,2006
• 3. Annals of Oncology 23 – Managemen ofcancer pain: ESMO Clinical Practice Guidelines, 2012
• 4. Pedsurg.net
• 5. WongbakerFACES.org
• 6. Bg.wikipedia.org
• 7. Zdrave.bg