Публикация

КОЙ ПАЦИЕНТ Е СПЕШЕН ПО СВЕТА И У НАС И ЗАЩО ТОВА Е ТАКА?

Триажът в спешността се изразява в категоризацията на грижата за пациенти/жертви при бедствие, според болестта/нараняванията им, тежестта на оплакванията им, степента им на спешност, прогноза и наличие на ресурси.


Целта на статията да обсъди необходимостта от въвеждане на триажирането на спешните състояния при приемане на спешните пациенти по спешния медицински телефон или в спешно приемно отделение.

По света съществуват различни модели на разделение на спешния пациент– двустепенен: спешен и неспешен; тристепенен: спешен, неотложен и неспешен; четиристепенен: животозастрашаващ, спешен, неотложен и неспешен; петстепенен: критичен, спешен, неотложен, неспешен и неоснователен. Разделението на пациентите се прави чрез протоколи за триаж на доболничната и болничната помощ. Протоколите се изработват от експерти по спешна медицина и са утвърдени от МЗ на съответните държави. Триажът се изразява в категоризацията на грижата за пациенти/жертви при бедствие, според болестта/нараняванията им, тежестта на оплакванията им, степента им на спешност, прогноза и наличие на ресурси. Целта на триажа е да се идентифицират пациентите, нуждаещи се от незабавна ресусцитация и да се категоризират останалите потърсили помощ според нуждата им от обгрижване, диагностика и лечение. Триажът цели ранното разпознаване на сериозно болния пациент, бързо започване на лечението му, за да се намали заболеваемостта и смъртността. Ранното и навременно лечение в спешността не само спасява живот, но намалява и продължителността на интензивните грижи и времето на пролежаване в болница, както и намалява разходите за лечение на пациента. В доболничната помощ триажирането позволява по-бърза и навременна намеса, изпращане на компетентния и оборудван екип и скъсяване на времето от настъпване на патологията до хоспитализацията.

Триажът може да се извършва от доброволци, парамедици и медицински специалисти, по предварително изработени и утвърдени протоколи, като триажирането от медици е доказано по-прецизен. Първоначалния триаж е от 2 до 5 минути, като по-информативен и по-времеемък е комплексния триаж. При триажа съществуват две опасности: надценяване степента на спешност, което се случва до 50% от случаите и предимно се среща в педиатричната спешност, и подценяване на спешността, което обикновено е в под 5% от случаите.

Според приложението му триажът бива спешен /доболничен при приемане на медицински повиквания на спешните телефони и болничен при постъпване на пациенти в СПО/, военновременен и триаж при масови природни бедствия. В света съществуват няколко модела на триажиране: австралийски; английски /манчестърски/ модел, който се прилага във всички европейски системи на спешна помощ без нашата; канадски моделиамерикански модел.

У нас, според медицинския стандарт по спешна медицина, „Спешен е всеки пациент, който счита себе си за такъв и е уведомил за това центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), който със специализиран, случаен или собствен транспорт или "на крака" е влязъл през входа на спешното приемно отделение (СПО)“. Този уникален за световната практика и безумен стандарт по спешна медицина превърна СПО в безплатни селски амбулатории, а мобилните екипи на спешна помощ в безплатни поликлиники на колела. Не може да се говори за триаж в доболничната спешност, защото спешните медицински повиквания се приемат от оператори без медицинско образование на тел.112 и от медици на спешния медицински телефон. Липсва и триаж в болничната спешност, поради липса на единни правила. Липсват единни правила за триажиране по простата причина, че има нормативно и съзнателно сливане на потока спешни и неспешни пациенти. Последствията са хаос в системата, водещ до недостиг на екипи и закъснения на оказаната помощ за спешните пациенти и ескалация на агресията спрямо спешните екипи.

През последните 15 години спешните медици в цял свят триажираха спешния пациент на 2, 3, 4, 5 категории и измислиха австралийския, канадския, английския и американския модел на триажиране на спешните оплаквания в спешната болнична и доболнична помощ. В същото това време експертната мисъл и няколко поколения здравни министри у нас, приеха медицински стандарт, с който размиха границите между спешен и неспешен пациент. Така бе унищожена една действаща спешна помощ и бе превърната в средство за спасяване на здравеопазването ни, или по-точно в средство за удължаване на агонията му..

Имат ли воля МЗ и експертите по спешна медицина да създадат истинска модерна спешна помощ у нас? Кой от посочените модели ще изберем в България, или ще създадем собствен български вариант? Решението трябва да се вземе съвместно от МЗ, Научното дружество по спешна медицина и работещите в спешната болнична и доболнична помощ. За да достигнем световните стандарти за спешна помощ е необходимо нормативно регламентиране на триажирането на спешния пациент, обучение на персонала, създаване на протоколи за триажиране на спешни повиквания на спешните телефони и триажиране на спешните пациенти, потърсили лечение в СПО.

Д-р Десислава Кателиева

Председател на НАРСМП

" }-->

Прикачени файлове

кой пациент е спешен.docx

Коментари

16 яну 2015 17:06
Стоянка Пеева
16 яну 2015 17:06

За нас пациентите всичко е спешно, а от 112 хич не помагат.

16 яну 2015 16:58

Помня как заподозреният за носителство на ебола пациент, който потърси помощ в Токуда, успя да направи контакт с 25 души, преди да се осъзнае, че той може да е опасен за околните! Ако имаше ясни правила за действие, това нямаше да се случи.