Българската академия на науките вече се променя, разширява се с научни центрове в страната, един от които е в Плевен, и вече не само учени от София се избират за нейни членове, изтъкна проф. д-р Горчев

„Избирането ми за член-кореспондент на Българската академия на науките /БАН/ е акт на признание към Медицинския университет и ми дава стимул да продължа да работя за имиджа на висшето училище, което ме номинира.Това заяви проф. д-р Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в града. Проф.д-р Горчев е първият представител на академичната общност в Плевен, избран за член-кореспондент на БАН.

Българската академия на науките вече се променя, разширява се с научни центрове в страната, един от които е в Плевен, и вече не само учени от София се избират за нейни членове, изтъкна проф. д-р Горчев и подчерта, че е удовлетворен от новата политика на БАН.

От своя страна ректорът на Медицинския университет проф. Славчо Томов, отбеляза, че изборът на проф. Горчев за член-кореспондент на БАН показва, че плевенският Медицински университет е избрал верният път, по който да се развива. „Горд съм от факта, че за първи път в своята 40-годишна история Медицинският университет има свой представител в БАН. Време беше да се разчупи статуквото науката и високите технологии да бъдат концентрирани на едно място. Модерният свят отдавна е показал, че този модел не работи и че истинската наука не се постига в централизирани институции”, допълни проф. Славчо Томов.

На срещата с медиите стан ясно още, че проф. Григор Горчев и проф. Славчо Томов са получили покана за участие като гост-лектори в Евроамериканския конгрес по роботика през февруари тази година. Форумът ще се проведе в град Орландо, Флорида. „За нас е голяма чест да получим покана за изнасяне на лекции. Това е признание и за Медицинския университет от водещата страна в областта на роботизираната хирургия”, коментира проф. Горчев. Преди повече от пет години той и екипът му, част от който е и проф.Томов, първи прилагат роботизираната хирургия в областта на онкогинекологията в Югоизточна Европа. Двамата плевенски професори са поканени да участват и в Европейския конгрес на Асоциацията по роботизирана гинекологична хирургия, който ще се проведе в Истанбул през месец юни тази година. Проф. Григор Горчев е член на управителния съвет на Асоциацията.

Той обяви, че Медицинският университет ще кандидатства за домакин на Европейския конгрес за роботизирана хирургия през 2017 г.

Проф. д-р Горчев коментира и здравната реформа, която е започнал екипът на МЗ. „Ако министърът на здравеопазването успее да запуши "течовете" в държавните болници, това ще бъде голям успех за промените и за здравната реформа. Виждам, че здравният министър е амбициозен, знае нещата, и смятам, че ще може да се справи, ако го подкрепят, а не му попречат”, каза още той. И посочи, че за него проблемът в здравеопазването е в държавните болници - в промените на техните ръководства при всяка смяна на правителствата. Докато здравеопазването не спре да се политизира, то няма да бъде на качествено ниво, коментира почетният ректор на МУ-Плевен. Проф. д-р Горчев припомни, че когато преди 3-4 години е бил председател на Съвета на ректорите на висшите медицински училища, са предложили назначенията на директори на болници да бъдат след избор в академичните съвети и утвърждаване от съответния министър. Предложението е било прието на първо четене в парламента и след това отпаднало. "А всъщност, до голяма степен разходите на средства за здраве зависят от директорите на болници. Има болници, които имитират дейност, губи се контролът над парите", допълни медикът. Според него не е правилно решението да се ограничат медицинските дейности за една година. Сега, когато държавата има нужда от иновации в медицината, от нови технологии, ние замразяваме процеса, коментира проф. Горчев. Той даде пример с Университетската болница в Плевен, която, ако през януари получи линеен ускорител за онкоболни, няма да може да го използва една година, заради липса на лиценз. Крайно време е партиите да изпълнят и предизборните си обещания за демонополизация на здравната каса - България е единствената държава с една здравна каса и това ограничава развитието на здравеопазването, заяви българският лекар, въвел у нас и в Източна Европа роботизираната хирургия.