Лазерите – модерните скалпели в урологията
Георги Георгиев-Бираджиев
Георги Георгиев-Бираджиев
Експерт
Лазерите – модерните скалпели в урологията

Лазерите – модерните скалпели в урологията

Лазерните и безкръвни методи в урологията са едно пътешествие, което едва сега започва и не знаем до къде ще ни отведе!

Д-р Васил Василев – основател на сайта www.urology.bg

Д-р Василев, увеличи ли се приложението на лазерите в медицината през последните години?По същността си лазерът е светлина, която има две основни характеристики - да пренася голямо количество мощна енергия и да я насочва много прецизно и фино в точно определен участък от тялото. Но за да има ефект, лазерът трябва да е в пряк контакт със съответния орган, тъкан или камък – т.е по някакъв начин ние трябва да го „закараме” до там, което в миналото беше изключително трудно. През последните години науката напредна много и развитието на технологиите ни позволи да използваме лазерите и в медицината. Благодарение на миниатюрните оптичните системи и усъвършенстването на ендоскопските инструменти, вече успяваме да проникваме в тялото през естествените му отвори и оттам да достигнем до простатата, пикочния мехур, уретера и дори до бъбрека, където да използваме лазерната светлина за лечение на различни проблеми.

Съществуват различни лазери. Какво ги отличава?

Различават се по много характеристики, но най-важната е дължината на вълната, от която до голяма степен зависи ефектът на тази голяма енергия, която лъчът пренася. 

Например, т.нар. Зелен лазер за лечение на увеличена простата излъчва дължина на вълната 532 nm – попада в т. нар. зелен спектър. Тази зелена светлина се абсорбира изцяло от хемоглобина в клетките, загрява го и това води до изпаряване на самата тъкан. 

Друг вид е Холмиум лазерът, който пък излъчва около 2150 nm и попада в невидимия инфрачервен спектър и няма цвят. Неговата енергия не се абсорбира от хемоглобина, а от водата в клетките. Разликата е, че холмиум лазерът реже тъканите, а не ги изпарява. 

Може да се каже, че лазерите са модерните скалпели в медицината. Позволяват ни бързо, прецизно и безкръвно да режем тъкани в тялото на пациента.

При кои урологични заболявания се използват лазерите? 

Много голямо приложение намират при лечението на уголемена простата (доброкачествена простатна хиперплазия), като размерът на жлезата няма значение. Позволяват ни да лекуваме това състояние бързо, почти безкръвно и без странични ефекти и усложнения. В сравнение с класическите отворени операции намаляваме болничния престой на пациентите и носенето на катетър до един ден, без да се нарушава еректилната функция. Това са предимствата пред класическата отворена операция и пред трансуретралнатарезекция. Лазерното лечение може да се прилага и при пациенти на антикоагулантна терапия (за разреждане на кръвта), което е почти невъзможно при другите методи. Важно да се отбележи, че с лазер не се лекува карцином на простатата.

Другото голямо приложение на лазерите e при лечение на камъни в бъбреците, в уретера и в пикочния мехур (т.нар. уролитиаза). Преди беше трудно да се достигнем до камъка, но както казахме вече днес това вече не е проблем. Миниатюризирането на хирургичните инструменти ни позволява да проникнем директно в пикочния мехур, а оттам по уретера да стигнем чак до бъбрека. По този начин можем да разбиваме камъни в бъбрека, без да се налага да оперираме пациента. Новите технологии позволяват директно пренасяне на енергия върху камъка, а не през кожата, както е при екстракорпоралнаталитотрипсия и това ги прави много по-ефективни. Само преди 20 години диагнозата уролитиаза задължително означаваше операция, докато в наши дни камъни се оперират само в редки случаи - при болни с аномалии например. 

Другото приложение е при т. нар. лазерно обрязване. Позволява по-фино изрязване на кожата на пациентите при т. нар. болест фимоза.

Съществуват ли някакви противопоказания?

Ако един болен е подходящ за класическа операция, няма причина да не бъде опериран с лазер. Съществуват общи противопоказания: ако пациентът е силно увреден, страда от сърдечно заболяване, диабет и т. н. В тези случаи е рискова упойката, а не самата процедура с лазера. При някои болни класическата хирургия или трансуретралнатарезекция биха били рискови, но може да се приложи лазерна интервенция, която е по-щадяща за болния. 

Преди 15 години лазерите в медицината звучаха като нещо далечно в бъдещото, а днес разполагаме с по три лазера за болест. Така че, бих определил лазерната и ендоскопската хирургия като едно пътешествие, което едва сега започва и все още не се знае докъде ще ни отведе.

Мнения