Лекарите трудно разпознават професионалните увреждания, пациентите не желаят да свързват здравословните си проблеми с работата си поради страх от съкращения

Автори: Т. Кунева, Д. Меджидиева, Зл. Стойнева, Д. Апостолова

Резюме

Въпреки своята значимост професионалните болести са с ниска разкриваемост.

Цел на настоящото проучванее да се направи анализ на дейността и оценка на ефективността на проект по фонд ”Условия на труд” на МТСП насочен към повишаване разкриваемостта на професионално обусловените болести, подобряване ранната диагностика на професионалните и общи заболявания при работещи в условията на неблагоприятни фактори на работната среда.

В Клиниката по професионални заболявания през 2013г са хоспитализирани 346 лица със съмнение за професионални заболявания. Най –висок е относителният дял на изследваните за професионален слухов неврит 24,8 %; следвани от диагностицираните с гранична пневмокониоза –18,5 %; с вегетативна полиневропатия 11,3% и периферни невропатии 10,1 %. Болните с новооткрити професионални заболявания са 12 %. Динамично проследени с прогресиране на професионалното заболяване са 52%, а с обратно развитие и излекувани са 9,53 % от болните. Болести с комплексна или смесена етиология са установени при 8 %. Професионалният характер на заболяванията е отхвърлен при 7,2 % от изследваните.

Ключови думи: професионални болести, диагностика, заболеваемост

Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести. [1,2].

В последните години професионалните болести са с ниска разкриваемост. Редица фактори са причина за това: недостатъчна информираност на лекарите да разпознават и обсервират професионални увреждания; нежелание на пациентите да свържат здравословните си проблеми със своята работа (поради страх да я загубят ), преструктуриране на индустрията, незавъшила здравна реформа (структурни промени в здравната мрежа, закриване на профпатологичните кабинети, липса на клинични пътеки за диагностика и лечение на професионални болести).

В структурата на МТСП функционира Фонд "Условия на труд", чиято стратегия е повишаване на качеството на работните места, разработване на проекти и програми, свързани с безопасността и здравето при работа, подобряване на условията на труд, намаляване на професионалните и здравните рискове на работното място, превенция на професионалните болести.[3]

Цел на настоящото проучванее да се направи анализ на дейността и оценка на ефективността на проект по фонд ”Условия на труд” на МТСП насочен към повишаване разкриваемостта на професионално обусловените болести, подобряване ранната диагностика на професионалните и общи заболявания при работещи в условията на неблагоприятни фактори на работната среда.

През периода 01.08.2013 - 01.11.2013г. в Клиниката по професионални заболявания (КПЗ) при УМБАЛ ”Св. Ив. Рилски” са хоспитализирани 346 лица по 16 нозологични единици, посочени в Наредба №8 /2007 г.[4]. Най –висок е относителният дял на изследваните за професионален слухов неврит 24,8 %; следвани от диагностицираните с гранична пневмокониоза –18,5 %; с вегетативна полиневропатия 11,3% и периферни невропатии 10,1 %. (табл.1).

Табл. 1 Разпределение на хоспитализираните пациенти

В Отделението по професионални белодробни болести са преминали 157 болни, от които 7,64 % са новоткрити случаи с изпратени бързи известия до НОИ за започване на процедура за признаване на професионален характер на заболяването. При 73,24 % се налага динамично проследяване поради очаквано прогресиране на професионална болест. В тази група са 64 от лицата с предклиничните състояние Контрола Z и L, при които се очаква развитие на късна силикоза. Динамичното проследяване на пневмокониозите /силикоза, азбестоза, пневмокониоза на заварчици, токсична пневмофиброза / е необходимо поради неотменната прогресия на белодробната фиброза. [ 5,6]. Динамично проследяване на неспецифичните професионални белодробни болести (бронхиална астма, хрон. бронхит, бисиноза и др ) е наложително, поради очаквана прогресия в клиничната картина, възможни усложнения на болестта с фиброза, емфизем, бронхиектазии, развитие на дихателна и сърдечна недостатъчност, поява на белодробно сърце. [5]

Със силикоза са 27 болни (17,19 % ), от които новооткрити са 5 лица, 21 лица са приети поради очаквано прогресиране на болестта и един е с отхвърлен професионален характер (табл. 2).

С новооткрит професионален хроничен бронхит е един работник, двама са оставени за динамично проследяване, а при 4 болни е установена смесена етиология на бронхита. Със смесена етиология на бронхиална астма - съчетано синергично действие на професионални и битови фактори (пушене, пневмонии, синуити) са 1,27 % от хоспитализираните.

При един работник, с продължителна азбестова експозиция в каучуково производство бе диагностициран белодробен карцином (КТ на белите дробове, хистологично верифициран с фибробронхоскопия), започна процедура по признаване на азбестов белодробен карцином и се насочи за оперативна интервенция.

Интерес представлява и казуса на пенсионер, приет за динамично проследяване и късни ефекти във връзка с работата му като зидар на горещ ремонт (азбестова експозиция). При настоящата хоспитализация на фона на диагностицирана преди години Пневмокониоза на пещероремонтчици се диагностицира и карцином, което също наложи насочване за хирургическа интервенция и обсъждане в ТЕЛК професионалният карактер предвид канцерогенното действие на азбеста.

Със съмнение за хронични професионални интоксикации в КПЗ са хоспитализирани 12 работници, при които са проведени пълни клинични изследвания и антидотна терапия. При 3 експонирани на метали и органични разтворители се прие диагнозата Професионални интоксикации.

Предвид очаквано прогресиране и възможни късни ефекти след прекарана в миналото интоксикация с канцерогенни и кумулативни агенти (кадмий, хром, арсен, бензен) бяха проследени динамично 23 души. При 9 от тях (40%) персистират отделни симптоми на интоксикация и данни за повишена метална абсорбция и екскреция. При петима хоспитализирани се установи задълбочаване на установената патология поради допълнително влияние на заболявания от общ характер (метаболитни, съдови, дегенеративни).

Табл.2. Разпределение на хоспитализираните в зависимост от поставените диагнози

През УНГ отделение са преминали 109 болни, от които за диагностициране на професионален слухов неврит 86 души, на професионален ринит и ринофарингит - 9 души; на професионален ларингит – 14 души. Най-голяма е групата на работниците с начален слухов неврит – 34 лица, изискващи динамично проследяване и насочени за трудоустрояване на работа без наднормен шум. Новооткрит двустранен слухов неврит е приет при 13 работника, при един е отхвърлен професионален характер на заболяването. При 14 работници е приета смесена етиология на слуховия неврит (експозиция на наднормен шум, вибрации, токсико-химични въздействия и възпалителни заболявания на ушите).

При пациентите с диагноза Хроничен ринит и ринофарингит (5 работника) се наблюдава предимно смесена етиология, съчетаваща неблагоприятното въздействие на професионалните фактори на работната среда и наслоени поствъзпалителни и алергични промени от страна на ГДП

Новооткрити професионални заболявания на нервната и/или на мускулно-скелетната системасе установиха в 20 % от хоспитализираните 80 болни. С професионални увреждания на автономната нервна система и с вибрационна болест от локално или общо вибровъздействие са 10 души, 2 души са с професионални заболявания на периферната нервна система и 4 души - с болести на мускулно-скелетната система. При 26 души (32.50%) се препоръча динамично проследяване за отчитане на елиминационен тест или поради очаквано прогресиране на заболяването. От оставените за динамично наблюдение 7 работници са със съмнение за професионално увреждане на автономната нервна система или с вибрационна болест; 17 са със суспектни професионални париферни невропатии (радикулопатия, полирадикулопатия, мононевропатия) и 2 – със заболяване на мускулно-скелетната система. При 36 души от хоспитализираните са диагностицирани повече от едно заболявания, често като съчетание на взаимно обуславящи се или свързани увреждания с възможна професионална генеза или вероятна обусловеност от рисковите фактори на изпълнявания труд.

Обобщеният анализът на постъпилите в КПЗ работници показа (табл.2), че най-голям брой работници са оставени за динамично проследяване с очаквана прогресия на заболяването – 57.8%. Новодиагностицираните професионални болести представляват 12% от общия брой хоспитализирани. Регресия се наблюдава при 9.5%, а професионалната генеза е отхвърлена при 7.2%. Смесена етиология на заболявания е установена при 13.5% от хоспитализираните.

Според досега публикувани данни от НОИ, водещи в структурата на професионалните болести у нас заемат периферно-нервните професионални болести, следвани от мускулно-скелетните заболявания на двигателния апарат, вибрационната болест, белодробните болести, намалението на слуха. Това съвпада с мнението на специалистите по профпатология и трудова медицина и се потвърждава от представените по-горе резултати. От общия брой хоспитализирани за диагностика в неврологично отделениепри 20 % са установени новооткрити професионални заболявания на нервната и/или на мускулно-скелетната система. В подкрепа на това становище са демографските показатели за страната, които свидетелстват за застаряване на нацията и оттам увеличаване на средната възраст на работещото население, при което на преден план излизат неврологичните увреждания и болестите на мускулно-скелетната система (МСС). Особено силно организма страда, когато върху естествените процеси на стареене се наслагва влиянието на неблагоприятни условия на труд, засягащи нервната и мускулноскелетната системи.

Утвърдената от законодателството процедура за потвърждаването или отхвърляне на професионалния характер на заболяването по документи отнема около 6 месеца. [1,8,9] В зависимост от оперативността на институциите, наличие на обжалване от някоя от страните тази процедура може да продължи до 2 години, което е твърде дълъг срок. [8,9] Официално публикуваните отчети и оперативните данни от НОИ за нивото и структурата на професионалните заболявания през периода 2008-20010 г вкл. показват, че през последните две години от този период на преден план излизат професионалните респираторни заболявания с относителен дял 52.6% за 2009 г. и 51.6% за 2010 г. Броят на регистрираните професионални заболявания за 2009 г са 116, а за 2010г -31. (10). Информацията за 2011 г и 2012 г все още не е публикувана и се бави поради въвеждането в информационната система на данните за всички открити досиета за професионални болести в ТП на НОИ и кодирането им в съответствие с изискванията на Статистическата система «Професионални болести».(10)

Следва логичният въпрос как данните и резултатите от работата на Клиниката по професионални болести по програмата на фонд»Условия на труд» се анализират и използват от ангажираните според законодателството с проблемите за запазване на здравето и работоспособността на работещото население организации. Това е предмет на следващ задълбочен анализ на условията на труд и дейността по превенция и промоция на здравето при работа.

Заключение

Финансирането на медицинските дейности за болнична диагностика на професионалните болести (при липса на възможности за диагностика по НЗОК) дава :

• реална възможност за постигане на обективна и качествена диагностика на обсъжданите професионални болести;
• повишава тяхната разкриваемост;
• подобрява качеството на експертизата;
• предпоставка е за по-обективна статистика на професионалните болести.

Използвани литературни източници:

1. Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. обн., дв, бр. 65/ 22.07.2008 г.
2. Списък на професионалните болести - ПМС № 175/16.07.2008 г (обн., дв, бр. 66 от 25.07.2008 г.)
3. Партньорство за здраве - програма на Фонд "Условия на труд"за 2013 г.http://fund.mlsp.government.bg/fund/f1.htm
4. Наредба № 8 / 26.11.2007 г. за условията и реда за финансиране на диагностиката на професионалните болести от Фонд "Условия на труд".обн. дв. бр.103/ 7 12. 2007
5. Петрова Е. Ръководство по прахови професионални белодробни болести. Инвестпрес АД, София, 2004.
6. Yu I.J. et al – Recovery from manual metal ars-stainless steel welding-fume exposure induced ling fibrosis in Sprague-Daawley rats Toxicol Lett 2003, 143(3), 247-59
7. Правно основание на процедурата за признаване на ПБ - Кодекс за социално осигуряване (КСО) - чл. 56, чл. 59 и чл. 61 - 63; Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г

8.Наредба за медицинската експертиза (НМЕ).обн. дв. бр.36/14.05.2010

9.Процедура за признаване на професионалните болести. http://www.noi.bg/

forusers/procedures/169-procestrzpb/996-proctzpriznavane

1. Статистика и анализи, НОИ - http://www.nssi.bg/aboutbg/st/statistic/305-tzpb/infoprob

Адрес за кореспонденция:

Medical University- Sofiaq Depatrment of occupational diseases

University hospital “St. Iv.Rilski”; bul “ Acad. Iv. Geshov” 15

Tanya Kuneva – tanjakuneva@abv.bg, +359 887 91 60 40

Daniela Medzhidieva - dmedjidieva@abv.bg +359 888308069Zlatka Stoyneva- zlatka_stoyneva@yahoo.com,

Diana Apostolova - dianaapostolova@abv.bg