Публикация

Стерилитет при мъжа - причини, рискови фактори, необходими изследвания и лечение

Стерилитет при мъжа - причини, рискови фактори, необходими изследвания и лечение

В употреба е новата дефиниция за стерилитет. За стерилитет се говори, когато двойката има редовна сексуална активност, води незащитен секс и липсва спонтанна бременност в продължение на 1 година.


Старото правило беше до 2 години.

Стерилитета се среща и при млади хора, като е нормално с възрастта оплодителната способност на мъжа да намалява, поради промените, които настъпват в организма.

Причините за мъжкия стерилитет са разнообразни.Те могат да се разделят на следните:

- придобити

- вродени урогенитални аномалии

- генетични аномалии

- злокачествени новообразувания (като тумор на тестиса)

- инфекции

- имунологични фактори (установяване на антиспермални антитела)

- повишаване на скроталната температура.

Трябва да се обърне особено внимание на инфекцията на урогениталния тракт като причина за стерилитет при мъжа. Най-честите причинители на инфекции са микоплазма и хламидия. Наш локален мониторинг на полово предаваните инфекции при млади мъже показва преобладаване на грам положителната флора с представител Стрептококус хемолитикус от гр.Б.

Съществена причина за мъжкия стерилитет могат да бъдат нарушенията в еакулацията в резултат на анатомични аномалии на семепроводните пътища или нарушаване на тяхната инервация при долнокорамна тазова хирургия.

Доказани рискови фактори за възникването на стерилитет у мъжа са:

Тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, работата на компютър повече от 8 часа на ден, наличието на лъчения и др. Стресът е обект на интензивни проучвания в днешно време. Общо се приема, че той повлиява негативно възможностите за ерекция, което от своя страна може да доведе до стерилитет.

Първата стъпка от изследванията за доказване на стерилитет е да се направи спермограма.Тя ни дава информация за броя и качеството на сперматозоидите. Броя на сперматозоидите може да варира от намален до пълна липса или т.нар. азоспермия. Следващата стъпка, която ще ни помогне да установим причината за стерилитета са хормоналните и генетичните изследвания.

При строги индикации се пристъпва към извършване на тестикуларна биопсия. Тестикуларната биопсия се използва и като метод за доставяне на материал за асистираните репродуктивни технологии- ин витро фертилизацията или ICSI.

Важно е да се отбележи, че мъжкият стерилитет е лечим при точно поставена диагноза и установена причина. Изборът на лечение не бива да бъде еднолично, а като резултат на дискусия в мултидисциплинарен екип. При доказани генетични аномалии категорично се приема наличието на дефинитивен стерилитет и не се прилага медикаментозно лечение. Възможностите за тези мъже са асистираните технологии с дарителска сперма.

За щастие в днешно време съществуват микрохирургични възможности за лечение на обструктивната азоспермия.Така че тези пациенти не бива да се приемат за обречени. Благодарение на микрохирургията в голям процент от случаите се постигат различни квоти на бременност.

Всички тези въпроси многостранно са разгледани в първата монография, озаглавена :

„Сексуална медицина. Актуални проблеми 2014год.“

Това е първата по рода си широкомащабна монография в България, където от мултидисциплинарен екип на високо научно ниво са представени съвременните достижения по най-важните проблеми на сексуалната медицина-еректилната дисфункцияи мъжкия стерилитет.

Коментари