Публикация

Има над 250 хиляди души със скрит диабет у нас

Диабетът обикновено започва тихомълком – особено така наречения втори тип диабет, той засяга 90% от населението. Години наред хората нямат представа, че са болни.


Масовият диабет започва без ясно изразена симптоматика, постъпателно. Може години наред хората да нямат представа, че са болни, докато изведнъж се стигне до повишената кръвна захар със сериозни последици, съобщи в следобедния блок на Дарик доц. Владимир Христов - ендокринолог и нефролог, директор на медицински център “Про-вита”. 70% от рисковите фактори са свързани с начина на живот, 30% - сгенетиката. Ето какво още каза доц. Христов пред водещия Драгомир Симеонов:

- Защо е важно един ендокринолог да има и специалност нефрология?

Не бих казал, че това е редовно явление, по-скоро е изключение. Така се развиха моите професионални интереси. Постепенно през вътрешни болести, бъбречни заболявания се ориентирах към ендокринологията, защото тя е една доста всеобхватна наука и специалност и сервира огромни предизвикателства, което за мен беше интересно.

- Какво представлява захарният диабет или да разширим този въпрос- какви заблуди бихме могли да имаме за това какво точно е захарният диабет?

Много сериозно, обемно заболяване със страхотна тенденция към нарастване, аз бих го сравнил с една вълна-цунами, която залива света и всяка година увеличава броя на заболелите. Коварното е, че започва тихомълком – особено така наречения втори тип диабет, който е масовият диабет, той засяга 90% от населението. Започва без ясно изразена симптоматика, постъпателно. Може години наред хората да нямат представа, че са болни, докато изведнъж се стигне до повишената кръвна захар с всички последици, разбира се, които са много сериозни, много неприятни, но най-вече свързани със сърдечно-съдовия риск, заболяванията на бъбреците, които стигат до диализа и развитието на очни усложнения, които могат да доведат до слепота. Също така не трябва да се забравя, че едно занемарено състояние на диабета може да доведе до опасност от възникване на проблеми с краката, язви, гангрени и ампутации. 70% от нетравматичните ампутации се дължат на диабет.

- Какви са основните причини за захарния диабет?

Обикновено обсъждаме няколко от тях, които стоят в основата на почти всички случаи. Единия основен и важен проблем, това е проблемът с наднорменото тегло и затлъстяването. Нацията ни все повече дебелее, така фигуративно казано, което се дължи на неправилно хранене, употреба на висококалорични храни, съдържащи животински мазнини, прости захари. Тези готови храни, които са предмет на предлагане в различните вериги за бързо хранене също са част от проблема.Наднорменото тегло е съчетано с все по-увеличаващ се заседнал начин на живот, тоест липса на разход на двигателна активност на фона на една много голяма стресова ситуация на голяма част от хората по време на активния им живот, както и някъде около 30% генетика. Тоест 70% начин на живот и 30% генетика оформят картината.

- Кои са застрашените групи пациенти?

Има рискови групи и аз ще ви ги изброя съвсем накратко. Това са хората, които имат артериална хипертония, така наречената хипертонична болест, хората които имат разстройство в мастната обмяна, повишен холестерол и тези повишени фракции на холестерола, които са болестотворни. Също така пациенти, които в рода си имат диабетик, било родител, било брат, сестра или през поколение назад. Жени, които са родили едър плод, над 4 килограма са рискови. Жени, които по време на бремеността са имали временно повишение на кръвната захар също преставляват риск и трябва да се проследяват. И също така нещо, което е малко известно - млади жени, които имат кисти на яйчниците. Те развиват много често така наречения феномен на резистентност към инсулина, което малко или повече във времето може да прерастне в диабетно разстройство. И като сложим тези, които са с наднормено тегло и главно за сметка на натрупване на мастна маса в коремната област, което се измерва с обиколката на талията, придобиваме физиономията на рисковата характеристика на тези, които са застрашени. Затова тези хора трябва да се подлагат на скриниране, за да може да се открие евентуално диабетно разстройство или предпоставка за такова далеч преди болестта да се манифестрира в пълния си вид.

- Освен неправилното хранене и понижената двигателна активност, има ли други рискови фактори?

Това, което изброих, е много сериозен рисков фактор. Значи хипертониците са много сериозно застрашени, защото над 50% от диабетиците имат артериална хипертония, всеки втори. Това означава, че всеки един индивид, който има хипертонична болест, би трябвало да направи необходимото тестване, което да определи дали има разстройство и в захарната обмяна, а това е много лесно и просто изследване. Изследва се кръвната захар на гладно, след 12-часово неприемане на храна и след обременяване със стандартна доза от 75 грама глюкоза. По този начин много точно се очертават параметрите на отклоненията, които могат да бъдат преддиабетни или направо, аз съм имал много такива случаи, откривам диабетици които не знаят, че са болни. Преди 2 години направихме една кампания в нашия център и в рамките на 2 месеца тествахме някъде около 450 индивида, които предварително определихме като рискови. Оказа се, че 13% имат разстройство във въглехидратната обмяна, като преддиабет, а 11% излязоха диабетици, което е страшно висока бройка и те не знаеха това. И затова подчертах в началото – много често в практиката, когато се постави диагнозата е вече късно. Не рядко в интензивните кардиологични отделения при първия инфаркт, тогава когато постъпи съответният болен, се намира, че той има разстройство във въглехидратната обмяна или диабет, тоест той не е знаел това. Направо стига до остри усложнения.

- Споменахте такъв плашещ процент, как стоят нещата с активно лекуващите се?

Принципно, след всяко поставяне на диагнозата диабет, особено тип 2, защото диабет тип едно не е диагностичен проблем. Там нещата са остро манифестирани, това са тези около 10%, които се нуждаят от инсулин и там механизмът е друг. Докато този тип диабет, за който става дума, е по-комплексен механизмът. Има три основни елемента, които засягат заболяването- това е резистентност към инсулина, тоест невъзможност той да се оползотворява правилно, дефицит на продукция от страна на панкреаса и дефицит на един чревен хормон, който влезе в основата на една много сериозна, съвременна терапевтична стратегия. Тези три механизма определят склонността да се развие диабет.

- Да поговорим за превенцията и лечението...

Да, по отношение на превенцията бих казал, че е много важно да има една национална даже програма в това отношение, която да се насочи към тези рискови групи, които споменах. По този начин ние можем да увеличим процента на ранно диагностицираните, които своевременно започвани лечение, могат значително да намалят прогресията на усложненията. А тези, които са уловени в преддиабетна фаза, може да отсрочат или да не допуснат изобщо развитието на диабет, което е много важно. Веднъж открит вече и регистриран, има разработени прекрасно указания, които са възприети в Европа, включително и в нашата страна. Нашето дружество по ендокринология има такова ръководство, съобразено със световната практика, което предполага няколко мерки, като първата от тях е целенасочен, индивидуален диетичен режим. Втората мярка е повишена двигателна активност, пак в определена индивидуалност според предпочитанията и възможностите на съответния индивид. И третата мярка са различните лекарствени форми. Там се върви от стъпки към монолечение с един препарат, изчаква се, проследява се във времето, има си критерии за контрол. Когато се изчерпи ефектът на този един препарат, се прибавя втори, евентуално трети след време и най-накрая може да се стигне до инсулин. Някъде около 20-25% от тези втори тип диабетици достигат в даден етап и до инсулиново лечение. За щастие има достатъчно добри и ефикасни медикаменти, които могат да послужат за едно правилно насочено и ефикасно лечение, което да контролира състоянието.

- Какво предпочитат пациентите?

Характерно е за всеки един човек и всеки един пациент, че препочита да взима лекарствата през устата. Причината е, че е по-лесно и е свързано с по-малко усилия. Разбира се, това е въпрос на време и правилна компенсация, за да може той да остане само на лекарства през устата. Рано или късно идва момент в една не малка част от тях, които трябва да преминат и на инжекционно лечение, било с инсулин, било с най-новите терапевтични принципи, които все повече и повече усъвършенстват така наречената кинетика. Тоест присъствието на лекарството в организма. Вече има създадени такива едноседмични форми на базата на новия терапевтичен принцип, за който споменах, което много улеснява лечението от един момент нататък. Защото представете си, че не е едно и също да си правиш всеки ден инжекции или веднъж седмично, както вече има одобрен такъв препарат у нас и разрешен от здравната каса.Така че лечението има стъпаловиден характер, налага се много редовен контрол, който да регистрира успеха или неуспеха и да се вземат своевременно мерки, за да може да се изпреварят събитията и да не се стига до забавяне или така наречената терапевтична инерция. Тоест, дълго време пациентът да бъде оставян на едно неефикасно лечение, без да се вземат мерки то да се корегира.

Интервю на Дарик радио от кампанията Бест докторс 

" }-->

Коментари