Рисковото поведение при децата
МБАЛ Св. Панталеймон
МБАЛ Св. Панталеймон
Лечебно заведение
Рисковото поведение при децата

Рисковото поведение при децата

Как да са полезни родителите и как да се предотврати

След поредица от инциденти с нещастен край, довели до загуба на млади хора, разговаряме с Даниела Кермова, психолог в «МБАЛ Св. Панталеймон – гр.Плевен» относно възможностите за превенция на рисковото поведение. 

Рисковото поведение възниква поради характеристиките на някои черти на личността и нарушаване на процеса на общуване и най-ефективният начин за превенция е навременното разпознаване на признаците му – вербални и невербални и вземане на адекватни мерки.


Как могат да бъдат полезни родителите?

Общувайте с децата си. Формирайте адекватна самооценка, макар и това да е нелека задача, изискваща постоянство и много внимание от Ваша страна. Насърчавайте детето да мисли и да се самоопознава. Всичко това ще доведе до усъвършенстване на самоконтрола на по-късен етап.
Говорете за това, как биха постъпили, ако някой им предложи да опитат нещо опасно. Важно е да се уверите, че детето е способно да устоява на натиска на групата и да отказва, когато му предлагат изкушения и приятни изживявания. Подскажете му подходящи алтернативи за доставяне на удоволствия и за справяне със скуката, от която масово децата се оплакват. Увереното в себе си дете, знае как да отказва и да прави подходящи за него избори. То носи отговорност за последиците от действията си и умее да се предпазва от опасностите.
Добре е да изясните влиянието на средствата за масова информация, да говорите открито за кризата на ценностите в съвременното общество. Подчертавайте кои са най-важните ценности в живота според Вас.

Възпитавайте! Критикувайте това, което смятате за нередно и опасно, но и подкрепяйте с аргументи.
Ние, възрастните, сме отговорни за непрекъснатия стремеж на децата към всякакви удоволствия и за готовността им да опитат от всичко, без дори да се замислят за риска. Не се замисляме, когато разочаровани от времето и непостигнатите си цели, се задоволяваме единствено с удовлетворяване на физическите си потребности и се отказваме от всичките си цели и амбиции. Изяснете им и им покажете, че удоволствията могат да бъдат не само материални и физически, но и духовни. Поговорете с тях за идеалите и мечтите си. Насърчавайте ги да мечтаят. Правете съвместни планове за тяхното осъществяване.
Давайте пример с личния и семейния Ви принос по разрешаването на глобалните проблеми – опазването на околната среда, толерантността, мира, любовта и опазването на живота. Не се примирявайте и не бъдете безразлични, смятайки, че от Вас нищо не зависи, оправдавайки се, че големите проблеми се решават от хората с власт, че всяка подобна кауза е изгубена, а Ваша грижа е най-вече осигуряването на насъщния. Избягвайте да възпитавате по начина: „Яж и пий, защото това ще ти остане!”.
Поемането на рискове означава, че не цениш собствения си живот и личност.
Ако искаме да помогнем на децата да осъзнаят рисковете от дейности, които са опасни за здравето и живота им, и да ги предпазим от влиянието на другите, се налага най-вече да им изясним, че животът е най-ценното, с което разполагаме и че всякакви експерименти с него или с живота на околните, са недопустими. Формирайте чувство на уважение към собствения живот. Учете децата да обичат и зачитат живота като най-голямата ценност. Разбира се, осмисления и пълноценен живот, а не празното, отдадено само на забавления и кратки удоволствия, съществуване.
Задължение и отговорност на възрастните е да формират светоглед, изпълнен с толерантност и уважение към околните и към всичко, което ги заобикаля. За пропуските във възпитанието на децата плащат не само ТЕ.
Родителите, които не успяват да се справят и виждат, че изпускат нещата от контрол, могат да се обърнат към специалист за помощ и подкрепа. На тяхно разположение е Даниела Кермова психолог към Фондация „Св. Иван Рилски” в Плевен, а тел. за контакт е 064 69 20 20. 

Мнения