доц. Димитър Райков, дмн
доц. Димитър Райков, дмн
Лекар

Доц.д-р Димитър Райков: Ботоксът лекува детска церебрална парализа, във Варна сме пионери

Ботоксът не е просто продукт, който се използва основно при разкрасителните процедури. Специалистите от МБАЛ „Св. Анна“ във Варна са единствените, които го използват успешно в лечението на децата с церебрална парализа.

Ботоксът не е просто продукт, който се използва основно при разкрасителните процедури. Това доказват специалистите от клиниката по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Анна“ във Варна, които са единствените в страната, които използват успешно ботокса в лечението на децата с церебрална парализа.

Детската церебрална парализа е заболяване, свързано със съществени двигателни разстройства. Причината за се развие проблемът е увреждане на вани зони в главния мозък, отговарящи за движенията на човека. Знае се точно фокуса на тези промени, както и повечето причини, довеждащи до това.
Детската церебрална парализа е най-често неврологично заболяване обект на ортопедично наблюдение и лечение.

Причини
Известните причини за ДЦП се раздилят според това в кой момент е настъпила увредата. Тя може да настъпи още вътреутробно от различни токсични въздействия в първите месеци на бременността – инфекции, както и вродени мозъчни малформации.
Най-чести, обаче, са причините, предизвикали заболяването по време на раждане. Такива са различните травми на главата при трудно нормално раждане, трудното раздишване на бебето поради увита пъпна връв, както и преждевременното раждане. 30 процента от децата с ДЦП са родени недоносени.
Малка група са пациентите, получили заболяването след раждане – при прекарани разични инфекции на мозъка и травми.
Въпреки тези познати причини и големите възможности на съвременната медицина, процентът на децата, родени с ДЦП продължава да бъде 1,2-2 на 1000.
Симптоми
За съжаление ранните симптоми, които показват, че детето има ДЦП, са твърде малко. Такива могат да бъдат неестественото изкривяване на тялото на бебето в леглото, повишената стегнатост на мускулите, неразрешаваща разкрачването и свободното свиване и разгъване на ръцете и краката. Тези симптоми са част от естествения за всяко новородено повишен флексионен тонус, който продължава до края на 3-ия месец след раждането.С отпадането му тогава започват да се проявяват и патологичните белези на церебралната парализа. По тази причина откриването й става най-често, когато детето вече е на 6-8 месеца.
Други симптоми, освен стегнатост в движенията, проявяващи се в тази възраст са: невъзможност за задържане в седеж, за задържане на главичката, отпуснатост при лежане по корем.
Основна роля при окончателното поставяне на диагнозата имат колегите детски невролози, както и допълнителните образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс, например.
Форми на ДЦП
Формите на ДЦП са няколко. Нй-честа е тази, при която преобладава схванатост на 1, 2 или всички крайници. Движението е възможно, но затруднено.
Доста по-тежка е картината при т.нар. регидни форми. При тях движенията в двете посоки (сгъване и разгъване) са невъзможни.
По-редки са други форми на ДЦП, които се проявяват по-късно – след втората – третата година от раждането на детето – затруднено равновесие, нарушение в координацията на целенасочени движения.
60 процента от децата с ДЦП имат умствени увреди. Това е един сериозен фактор, който в много случаи и предопределя резултата от провежданото лечение. Обикновено първо се проявява двигателните разстройства с изброените по-горе външни белези. Около 1,5-2 годинки започва да се наблюдава и умственото изоставане. Единици са случаите, при които ДЦП се появява в по-късна възраст – след енцифалити, при които могат да настъпят остатъчни парези.
Опитният педиатър открива всички тези промени и спомага много за ранното диагностициране на заболяването.От особено значение е започване на своевременно лечение.
Лечение
От момента на откриване на заболяването още в бебешка и в по-късна детска възраст основна роля има специалиста-рехабилитатор.

Целта на физическите занимания е преодоляване на стегнатостта на крайниците и постепенна релаксация на засегнатите мускули, засилване на отслабените чрез активни упражнения, възпитание на волеви контрол с цел приучаване към полезни двигателни стериотипи.
Специалистът-ортопед се намесва в лечението на 30-40% от децата с ДЦП.

Това става, когато наличните ограничения в движенията станат непреодолими. Това обикновено се случва след 3-тата година, а болшинството от децата биват коригирани с операции около 6-тата им година. По-ранното оперативно поведение се налага особено при деца с т.нар. регидна форма, при която са невъзможни опитите за стоеж и седеж.
В сферата на процедурите, извършвани от ортопеда, влизат следните методи:
Лечение с деривати на ботолиновия токсин А, известен в козметологията като ботокс.Клиниката по ортопедия във Варна е пионер в България по приложението на този метод. Дозираното инжектиране на медикамента се извършва в строго определени зони и допринася за отпускането на съответната група мускули за различен срок от време. това значително облекчава работата на рехабилитатора.

Шест месеца след поставянето на първите инжекции процедурата може да се повтори. Така със серия от инжекции с ботолинов токсин детето бива поддържано в добър мускулен и двигателен тонус.
Това лечение може да се провежда до края на пубертета, а максималният ефект от него е във възрастта 9-10 години. За съжаление обаче здравната каа не поема разходите за медикамента. Той се заплаща от родителите като цената на един флакон, достатъчен за дете до 30 кг., е около 500 лева. За децата над 30 кг. се използват 2 флакона на процедура.
Във Варна сме пионери и в лечението на мускулния спастицитет посредством новата авангардна методика – радиална шоковълнова терапия. С такава апаратуар разполага МЦ „Плюс“ и вече няколко години с нея успешно се помага на деца с ДЦП. Посредством този метод се постига релаксация на засегнатите мускулни групи, което допринася съществено за по-добра стойка и двигателна активност на детето. При малките пациенти се наблюдава отпускане на мускулите – основно на подбедрицата и бедрата, което коренно подобрява възможностите за самостоятелен стоеж, ходене и даже подскачане.
Изброените два метода далеч не изключват класическото ирургическо лечение на деца с ДЦП.
До решение за операция се стига, когато крайниците не поддават на другите методи. . Смисълът на оперативното лечение е пластично да се постигне удължаване на сухожилия, чиито мускули са спастични (схванати). В практиката това се осъществява с няколкократни, малки по обем операции.
Всеки родител предпочита с една, макар и голяма операция, проблемът на детето му да се реши. Това в опита на хирурга – ортопед е недопустимо, защото детето с изграден вече, макар и патологичен рефлекс, трябва да бъде коригирано постепенно. Извършвайки една радикална корекция (едностепенна операция) в областта на таза, колената и глезените, можем да предизвикаме тотална обездвиженост и невъзможност за бъдещо възстановяване.
Въпреки прилагането на различни или всички методи на лечение на ДЦП остава стегнатостта в походката. Целта на всички методи е да се постигне максимално рано самостоятелност при ходене, а при вече отрасналите деца и самостоятелно обслужване.

Болшинството от пациентите с ДЦП са вече асоциирани в обществото, благодарение на беглите, но съществени грижи на държавата. Основната заслуга обаче е на неправителствените организации, обединенията на родители с деца с ДЦП, които полагат всички усилия за тяхното интегриране в обществото.
Детската церебрална парализа е социален проблем, който ангажира изцяло времето, вниманието и чувствата на родителите от установяване на проблема до смъртта на болния. Ролята на държавата и спомоществувателите би следвало да бъде насочена основно към организирането на рехабилитационни центрове, където за пациентите да бъдат полагани висококвалифицирани грижи. По този начин родителите ще могат да поддържат трудовата си квалификация, а децата – професионално отношение и лечение.

Мнения