МЦ ПРО-ВИТА
МЦ ПРО-ВИТА
Медицински център

Метаболитен синдром и диабет

В изследване на 3 234 пациенти, с група със 150 минути седмично двигателна активност и група с липса на спорт, се установява 7% намаляване на теглото в групата с двигателна активност. Проучването показва, че в същата група случаите на захарен диабет са намалени с 58%.

Метаболитен синдром

Съчетанието от затлъстяване, нарушена глюкозна обмяна, високи триглицериди, нисък HDL-холестерол и повишено артериално налягане се означава като метаболитен синдром. В основата му е патогенетичната инсулинова резистентност. Има различни дефиниции за метаболитния синдром. Съвсем наскоро Международната федерация по захарен диабет, СЗО, American Heart Association, Международното дружество по атеросклероза и Международното дружество по затлъстяване, публикуваха консенсусна дефиниция на метаболитния синдром, според която той се диагостицира, когато са налични поне три от критериите повишена обиколка на талията, високи триглицериди, нисък HDL-холестерол, повишено артериално налягане и повишена кръвна захар на гладно. Според тези критерии в САЩ около 40% от хората страдат от метаболитен синдром.

Генетична предопределеност

Повишеният BMI се свързва със засилена инсулинова резистентност, а оттам – с метаболитния синдром. Склонността към него е строго индивидуална, а отчасти – и генетично предопределена. В една разработка се показва, че с увеличение на наднорменото тегло при пациентите с фамилна анамнеза за захарен диабет тип 2 инсулиновата чувствителност намалява по-силно, отколкото при онези пациенти, които нямат фамилна анамнеза за захарен диабет.

Инсулинова резистентност

Инсулинът предизвиква редица ефекти. Той понижава плазмената глюкоза, повишава синтеза на мастната тъкан, като така противодейства на липолизата и производството на VLDL-частици, богати на триглицериди. При инсулиновата резистентност вследствие нарушаването на глюкозните ефекти се стига до хипергликемия, вследствие нарушаването на инсулиновите ефекти в обмяната на мастната тъкан – до засилена липолиза, увеличено натрупване на VLDL-частици, оттам – до повишение на триглицеридите и вследствие на тях – до образуване на малки плътни атерогенни LDL-частици и ниски серумни концентрации на HDL-холестерол. Данните на нашата работна група показват, че тази дислипидемична стигма на метаболитния синдром (нисък HDL и високи триглицериди) предсказва в най-голяма степен, спрямо всички частични компоненти на метаболитния синдром, съдовите инциденти. Решаващ рисков фактор за съдовите инциденти и при пациентите с коронарна болест, лекувани със статин, си остава ниският HDL-холестерол. При инсулинова резистентност се получава активиране на ренин-ангиотензиновата система, а оттам – до повишен симпатикусов тонус. Той води до допълнително активиране на ренин-ангиотензиновата система. Това е единият от механизмите, по които при метаболитен синдром възниква артериалната хипертония.

Двигателна активност

След като всички компоненти на тясно свързания със затлъстяването метаболитен синдром са сърдечно-съдови рискови фактори, може лесно да се разбере, че затлъстяването е силен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Не всички пациенти със затлъстяване обаче имат метаболитен синдром. Интересен е въпросът, дали пациентите със затлъстяване, но „с нормален метаболизъм“ имат по-нисък риск. Това е изследвано в проучване с повече от 6 000 мъже и жени, проследени за период от девет години. Пациентите с по-малко от два от критериите на метаболитния синдром се означават като с нормален метаболизъм. За периода на наблюдение е имало 292 смъртни случаи. Проучването показва, че за пациентите със затлъстяване рискът е винаги висок, дори и тогава, когато са „с нормален метаболизъм“.

Друг интересен (и сроден по съдържание) въпрос е, дали опасността от захарен диабет и сърдечно-съдови инциденти изчезва при хора със затлъстяване, но физически активни и здрави. Не е така. Проучване сред повече от 5 900 мъже показва, че дори и тогава, когато двигателната активност е висока, рискът от захарен диабет се покачва значително с нарастване на BMI – все пак далеч не толкова много, колкото ако двигателната активност е ниска. Подобен е резултатът от проспективно кохортно проучване на 14 000 мъже, в което за период от почти 7 години се изявяват 477 нови случаи на захарен диабет.

Рискът от захарен диабет е най-висок 

при онези, които не са в добра форма и при които обиколката на талията е ≥102cm, умерен риск – при онези с по-малка обиколка на талията, но не са в добра форма, или са във форма, но обиколката на талията им е ≥102cm, и е най-нисък при онези с талия <102cm и в добра форма. Следователно, физическата активност и фитнесът са добро нещо, но не премахват общия риск от захарен диабет, предизвикан от затлъстяването.

Същото важи и за сърдечно-съдовия риск. Проучване сред повече от 20 000 мъже показва, че при мъжете, както в добра форма, така и при онези в нетолкова добра форма, рискът от сърдечно-съдова смърт нараства значително с увеличение на телесното им тегло, но той зависи повече от физическата форма, отколкото от телесното тегло. Стройните мъже в недобра форма имат по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти, отколкото тези в добра форма, но с наднормено тегло.

Ключът към ефикасна превенция на захарния диабет

Решаващо от гледна точка на клиничната практика е какво може да се постигне при хора с наднормено тегло чрез неговата редукция. В класическо проучване са рандомизирани 3 234 пациенти от трите му групи – на плацебо, на метформин или на интервенция в стила на живот, която освен включва 150 минути седмично двигателна активност 7% намаляване на теглото.16

В проучването се показва, че случаите на захарен диабет могат да бъдат намалени силно – с 58%, чрез промяна в стила на живот, която включва и намаляване на теглото. За тригодишния период на проучването броят на пациентите, които трябва да бъдат лекувани (Number Needed to Treat), за да се предотврати случай на захарен диабет, е само 7. Следователно, ключът към ефикасната превенция на захарен диабет е промяната в стила на живот заедно с намаляване на теглото.

Мнения