Публикация

Умираме най-много от инфаркти и инсулти в Европа


Според голяма част от проучванията, а това е видно и от анкетите в медиите, хората в България са доста добре запознати с причините и последствията от сърдечно-съдовите заболявания. Този факт, за съжаление, не води до адекватно поведение и до ограничаване на рисковите фактори. Страната ни остава водеща сред европейските държави по смъртност от инфаркти и инсулти. Обясненията на този парадокс са много, но някои от тях са чисто народопсихологически.

Често хората отказват да приемат например, че лекарствата против високото кръвно налягане трябва да се пият редовно години наред. Особено по-младите (а те все по-често страдат от хипертония) смятат, че системното приемане на хапчета е само за бабите и дядовците. Освен това у нас сякаш лекарят не е този авторитет, какъвто е в силно развитите западни държави. Не мога да си представя, че на пациент в Германия или Швейцария ще му хрумне сам да промени или спре лечението си, както правят често нашите пациенти. Да не говорим за лечението тип „щом на съседката дадено хапче й действа добре, защо и аз да не го пия”.

В България за осми път в края на септември отбелязахме Световния ден на сърцето. Целта тази година беше насочена към популяризиране на основните параметри и правила, които човек трябва да познава и да спазва, за да намали риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване. Става въпрос за индекса на телесната маса - съотношението между височината, теглото и обиколката на талията; стойностите на кръвното налягане, пулса, холестерола (високо- и нископлътен), триглицеридите и кръвната захар; пушенето и употребата на алкохол, всекидневния прием на плодове и зеленчуци; двигателния режим.

Ранното улавяне на негативна промяна в един или няколко от посочените параметри е особено важно за състоянието на организма. Човек трябва да е много активен в усилията си да промени нещата, които зависят от него. Например спиране на пушенето, стриктен контрол и лечение на високото кръвно и високия холестерол, намаляване на употребата на сол, засилване на физическата активност. Защото има рискови фактори като възрастта, които са неконтролируеми. Установено е, че всяка десетилетка след 55 години удвоява сърдечно-съдовия риск. Не можем да контролираме и фамилната обремененост. Когато имате близки роднини, които са развили сърдечно-съдови инциденти преди 55 г. при мъжете и преди 65 г. при жените, това носи допълнителен риск за вас.

Ако все пак трябва да откроим трите водещи рискови фактора, това са хипертонията, високият холестерол и диабетът. При трикратно установяване на повишено кръвно налягане над 140 на 90 мм живачен стълб трябва да започне лечение. При хората без допълнителни рискови фактори и увреждания и налягане до 160 на 100 може да се опита за известен период промяна на двигателния и хранителния режим, но ако не настъпи нормализиране, лекарствата са задължителни.

Добре е кръвното да се мери в домашна обстановка, когато човек е по-спокоен и се избягва „ефектът на бялата престилка”. Общият холестерол при пациенти, които вече са имали сърдечно-съдови инциденти, трябва да се поддържа под 4,5 ммола за литър, а при останалите – под 5,5 ммола. Що се отнася до захарта - измерена на гладно, тя трябва да е до 5,6 – 6,1.

Особена роля в установяването и проследяването на рисковите фактори имат личните лекари, защото в началния етап нито един променен параметър не се проявява драстично. Човек дълго време може да не разбере, че има повишено кръвно, холестерол или захар. Затова, от една страна, е необходима активната позиция на лекаря, който да проверява съответните показатели, но и на пациента, който да посещава лекаря за профилактични прегледи и изследвания.

Коментари