Бариатричната хирургия при диабетици със затлъстяване довежда до редукция на тегло, а в 77% от случаите се наблюдава пълна обратимост на диабет тип 2 и спиране на всички антидиабетни медикаменти.

Бариатрична хирургия се налага при индекс на телесна маса (ИТМ) над 35-40, т. е при пациенти със затлъстяване. Често при такава форма на наднормено тегло това е единственото решение на проблема. Метаболитната хирургия (новото име на бариатричната хирургия заради влиянието й върху метаболизма) съществува вече повече от 60 години. Макар че основната й цел е свързана с редукцията на тегло, се оказва, че кръвната захар на оперираните пациенти спада само дни след интервенцията преди да е налице значително намаление на теглото. В последните си насоки  Американската Диабетна Асоциация (АДА) включва бариатричната хирургия като част от стандартите за поведение при захарен диабет. Хирургичните техники, свързани с бариатричните интервенции, са различни и включват различен вид интервенции. Когато те включват “заобикаляне” на дуоденума, се наблюдава и понижение на хормона грелин и повишаване на GLP-1 и PYY, което подобрява инсулиновата чувствителност, както и други метаболитни параметри. Бариатричната хирургия не е панацея за хората със затлъстяване, но има все повече доказателства, за сериозна редукция на телесното тегло, подобрение на метаболитните параметри, редукция на медикаментите за съпътстващи заболявания и подобрение на състояния като сънна апнея и еректилна дисфункция при мъжете.

Анализите показват пълна обратимост на диабет тип 2 (дефинирана като спиране на всички антидиабетни медикаменти и нормализиране на кръвно-захарните нива) в 77% от случаите. Този процент се повишава до 85%, когато се вземат предвид и пациентите, при които се наблюдава подобрен гликемичен контрол, а подобряването на диабета се съпътства от средна редукция на тегло с около 41 kg (65% от излишното тегло). Свързаната с диабета смъртност е редуцирана с феноменалните 92%. 

Изследванията показват, че ремисията на захарния диабет тип 2 в съчетание с достатъчна редукция на тегло се наблюдава при пациенти с по-малка давност на диабета. Причините за това изглежда са свързани с: по-голям β-клетъчен резерв (както на инсулин, така и на амилин), по-голям ефект върху инсулиновата чувствителност и благоприятно действие върху чревните хормони (инкретините). През 2009 г. на срещата на Американската асоциация по метаболитна и бариатрична хирургия е представено проучване, включващо дългосрочно проследяване, което сочи, че пациентите, имащи най-голяма вероятност да получат рецидив на диабета, за период от 16 години са възвърнали най-голяма част от загубеното тегло (40% са възстановили 20% от теглото си) или са получавали инсулин преди хирургичната интервенция (70%). Повече от 75% от тези, които са използвали промяна в начина на живот и над 65% от употребяващите перорални медикаменти, продължават да са в ремисия на диабета.

АДА насърчава включването на бариатричната хирургия в препоръките за 2009 година, които 

са изброени по-долу, заедно със степента им на доказателственост:

• Бариатричната хирургия трябва да се обсъжда при възрастни с ИТМ>35 kg/m² и диабет тип 2, особено ако диабетът се контролира трудно само с промяна в начина на живот и фармакологични средства; (В)
• Пациентите с диабет тип 2, които са претърпели бариатрична интервенция, имат нужда от доживотна промяна в начина на живот и медицинско наблюдение (Е);
• Макар малки проучвания да демонстрират благоприятното въздействие върху гликемичния контрол при пациенти с диабет тип 2 и ИТМ 30-35 kg/m², все още няма достатъчно данни, за да се препоръчва хирургична интервенция при пациенти с ИТМ<35 kg/m² извън целите на научната дейност. 

В заключение може да се каже, че е добре да се има предвид успеха на метаболитната хирургия, както по отношение редукцията на тегло, така и по отношение на гликемичния контрол, както показват резултатите от Diabetes Prevention Program Outcomes Study (продължение на DPP), които са публикувани в Lancet (е-pub 10-29-09). 

Макар участниците в групата с промяна в начина на живот да поддържат загубата на тегло от 1,8 kg 10 години по-късно и имат най-голямо намаление в прогресията от предиабет към диабет тип 2 в сравнение с групите на метформин и плацебо, това представлява незначителна редукция на тегло в сравнение с резултатите от метаболитната хирургия. Независимо от това, преминаването към здравословен начин на живот и редукцията на тегло винаги са от полза.