Публикация

Невротичната потребност от любов – Карен Хорни

Невротичната потребност от любов – Карен Хорни

Лекция на събранието на Немското Психоаналитично Общество


Темата, която искам днес да предложа на вашето внимание, е невротичната потребност от любов. Възможно е да не ви представя нови наблюдения, тъй като сте вече запознати с клиничния материал, който многократно е излаган в различни форми.Предметът е толкова обширен и сложен, че съм принудена да се огранича само с няколко негови аспекти. Спрях се само кратко на описанието на имащите отношение към този въпрос явления, а по-подробно ще разгледам обсъждането на тяхното значение.Под термина „невроза“ разбирам не ситуационната невроза, а неврозата на характера, която започва в ранното детство и обхваща цялата личност, като малко или много я поглъща. Когато говоря за невротичната потребност от любов, имам предвид явление, с което се срещаме в наше време в различни форми почти при всяка невроза; явление, което се осъзнава в различна степен и се проявява в преувеличената потребност на невротика от емоционална привързаност, от позитивна оценка от околните, от техните съвети и подкрепа, както и в преувеличената чувствителност към фрустрациите на тези потребности.В какво се състои разликата между нормалната и невротичната потребност от любов? Наричам нормално това, което е обичайно за дадена култура. Ние всички искаме да бъдем обичани и се наслаждаваме, когато това се случи. Това обогатява живота ни и ни изпълва с щастие. В такава степен потребността от любов, или, по-точно, потребността да бъдеш любим, не е невротична. При невротика потребността да бъдеш любим е преувеличена. Ако някой продавач е по-малко любезен от обичайното, това разваля настроението на невротика. Ако на някое събиране не всички са настроени дружелюбно към него – също. Не е нужно да даваме повече примери, защото това явление е добре познато.Разликата между нормалната и невротичната потребност от любов може да бъде формулирана така: за здравия човек е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от тези хора, които самият той цени или от които зависи; невротичната потребност от любов е натрапчива и неподбираща.Невротичните реакции се проявяват най-ясно при анализа, защото в отношенията пациент-аналитик съществува една характерна черта, която ги отличава от другите междучовешки отношения. При анализа относителното отсъствие на емоционална въвлеченост на лекаря и свободните асоциации на пациента създават възможност да се наблюдават тези проявления в по-ярък вид, отколкото това се случва в ежедневния живот. Невротичните разстройства могат да се различават, но ние виждаме отново и отново колко много са готови да пожертват пациентите, за да заслужат одобрението на аналитика, и колко са внимателни с всичко, което може да предизвика неудоволствието му.Сред всички проявления на невротичната потребност от любов искам да подчертая едно, което е особено характерно за нашата култура. Това е надценяването на любовта. Конкретно – имам предвид типа невротични жени, които се чувстват в опасност, нещастни и подтиснати винаги, когато до тях няма някой, който да им е безкрайно предан, който да ги обича и да се грижи за тях. Имам предвид също така жените, при които желанието да се омъжат приема натрапливи форми. Те се спират на тази страна от живота (сключването на брак) като хипнотизирани, макар и да са абсолютно неспособни да обичат и отношението им към мъжете да е очевидно лошо. Освен това, такива жени са и обикновено неспособни да развиват или реализират своите творчески възможности, дори и да са талантливи.Съществената характеристика на невротичната потребност от любов – това е нейната ненаситност, която се проявява в ужасна ревност – „Ти си длъжен(на) да обичаш само мен!“. Наблюдаваме това явление у много съпружески двойки, в любовните интриги и даже в приятелството. Под ревност тук аз разбирам не реакция, основана на истински факти, а именно ненаситност и изискване да бъдеш единствен обект на любовта.Още една проява на ненаситността на невротичната потребност от любов е потребността от безусловна любов. „Ти си длъжен/на да ме обичаш независимо от това, как се държа“. Това е много важен фактор, на който трябва да се обръща особено внимание в началото на анализа. През това време у аналитика може да възникне впечатление, че пациентът сякаш го провокира, но не с пряка агресия, а сякаш питайки с цялото си поведение: „Все още ли ме обичаш, даже въпреки това, че съм такъв/такава противен/противна?“ Такива пациенти реагират на най-малката промяна в гласа на аналитика, сякаш търсейки доказателства, че „ето, все пак не можеш да ме понасяш!“.Потребността от безусловна любов се изразява и в искането им да бъдат обичани даже ако нищо не дават взамяна: „Да обичаш някой, който ти отговаря с взаимност, не е толкова трудно; я да видим ще можеш ли да ме обичаш, ако не получаваш нищо взамяна.“ Дори фактът, че пациентът е длъжен да плати на аналитика, му служи като доказателство, че първоначалното намерение на аналитика въобще не е да помага: „Ако искаше да помогне, нямаше да взима пари!“.Аналогични възгледи се откриват и в отношенията им в собствения им любовен живот; типично изказване е „Той/тя ме обича само защото получава от мен сексуално удоволствие“. Партньорът е длъжен постоянно да доказва своята „истинска“ любов, жертвайки нравствените си идеали, репутацията си, парите си, времето си и т.н. Всяко неизпълнение на тези винаги абсолютни изисквания се интерпретира от невротика като предателство.Наблюдавайки ненаситността на невротичната потребност от любов, се запитах – дали невротичната личност се домогва до любов към себе си, или с всички сили се стреми към материални придобивки? Не е ли изискването на любов само прикриване на тайното желание нещо да се получи от другия човек – разположение, подаръци, време, внимание и т.н.? На този въпрос е трудно да се отговори еднозначно. Съществува изключително широк спектър на отношения: от наистина страстно желание за приятелство, помощ, признание, до такива случаи, в които отсъства каквато и да е заинтересованост към емоционална привързаност, а е налице само стремеж да се възползваш от другия, да измъкнеш от него всичко, което успееш. Между тези две крайности са разположени всички оттенъци.Тук е уместно да се направи следната забележка. Има хора, които съзнателно не признават любовта, казвайки: „Всички тези приказки за любов са просто глупост. Дайте ми нещо реално!“. Като правило тези хора много рано са се сблъскали с жестокостта на живота и считат, че любов просто не съществува. Те напълно я отхвърлят от живота си. Истинността на това твърдение се потвърждава от анализа на тези личности. Ако преминават през анализ достатъчно дълго, те понякога все пак се съгласяват, че добротата, приятелството и привързаността наистина съществуват. И чак тогава изчезва ненаситната им страст по материални доказателства за чувствата. Истинското желание да бъдат любими започва да има превес, отначало тихично, а после все по-явно и по-явно.Има случаи, при които връзката между ненаситната потребност от любов и общата алчност е добре видима. Когато хора с такава характерна невротична черта встъпят в любовни отношения, а след това тези отношения са нарушени по вътрешни причини, при тях може да се появи неутолим апетит и по никакъв начин не могат да се почувстват сити, качвайки за кратък период от време по десетина килограма и отгоре. Също така лесно губят излишното тегло, ако създадат нова връзка. Това се повтаря непрекъснато.Друг признак на невротичната потребност от любов е изключителната чувствителност към отхвърляне, която така често се среща у истеричните личности. Всеки нюанс и във всяко отношение, което би могло да се изтълкува като отхвърляне, те възприемат само по този начин и отговарят на това с прояви на ненавист. Един мой пациент има котка, която си позволява в някои случаи да не отговаря на галенето му. Веднъж, вбесен от това, пациентът просто хвърля котката към стената. Това е достатъчно демонстративен пример за яростта, която може да предизвика отхвърлянето у невротика.Реакцията на реалното или въображаемото отхвърляне не винаги е толкова очевидна; обикновено е скрита. В процеса на анализа скритата омраза може да се прояви в недостатъчна отдаденост на пациента, може да се изразява под формата на съмнение в целесъобразността на анализа или в други форми на съпротива. Пациентът може да започне да се съпротивлява, защото е възприел вашите интерпретации като отхвърляне. Мислите си, че сте дали вярно тълкувание, но той не вижда нищо друго освен критика и осъждане.Пациентите, при които срещаме непоколебимо, макар и несъзнателно убеждение, че любовта не съществува, обикновено са страдали от жестоки разочарования в детството, които са ги накарали да изключат от живота си веднъж и завинаги любовта, привързаността и приятелството. Това убеждение в същото време служи и за скриване от реално преживяване на отхвърляне. Например – в кабинета ми стои скулптурен портрет на дъщеря ми. Пациентката признава, че отдавна иска да ме попита, дали този портрет ми харесва. Отговорих: „Тъй като това е изображение на дъщеря ми, на мен ми харесва.“ Пациентката е потресена от думите ми, защото тя, без да го съзнава, счита любовта и привързаността за празни думи.Докато едни пациенти се защитават от реално преживяване на отхвърлянето с това, че решават предварително, че не трябва да бъдат обичани, други се защитават от разочарованието чрез свръхкомпенсация. Те възприемат реалното отхвърляне като своеобразен израз на висока оценка. Ето три скорошни примера от моята практика.Един пациент нерешително се обръща в учреждение, търсейки работа, където му казват, че това работно място не му подхожда – типичен американски учтив отказ. Той възприема това в насока, че е твърде добър за тази работа. Друга пациентка фантазира, че след сеансите ни аз се доближавам до прозореца, да я наблюдавам как си отива. По-късно признава силен страх, че ще я отхвърля. Третият пациент беше от малцината, към които ми е било трудно да изпитвам уважение. Докато сънищата му ясно показваха убеждението му, че го осъждам, той успешно се самозаблуждаваше, че много ми харесва.След като сме осъзнали, колко голяма е невротичната потребност от любов, колко жертви би поискала да получи от другите невротичната личност, и колко далеч е готов да стигне невротикът в ирационалното си поведение, за да бъде обичан, ценен, да среща всеобщо одобрение, да получава съвети и помощ, то сме длъжни да се запитаме – защо му е така трудно да ги получи?Той никога не успява да получи такова количество любов, от каквото се нуждае. Причината за това е една – ненаситността на нуждата му от любов, заради което любовта винаги ще му е малко. Ако отидем по-надълбоко, то ще открием и друга причина. Това е неспособността на невротичната личност да обича.Да се даде определение на любовта е трудно. Нека тук се ограничим до общото и ненаучно определение на любовта като способност и желание спонтанно да се отдаваш на хора, дела или идеи, вместо в егоцентричен маниер да грабиш всичко за себе си. Невротикът е неспособен да се отдава заради тревожността си и силната скрита и явна вражда към околните, която той често е придобил много рано, обикновено вследствие на лошо отношение. Тази враждебност в хода на развитието си става все по-голяма. Невротикът от страх пред нея я изтласква. В резултат, дали заради страха, или заради враждебността, той никога не е способен да се „предаде на милостта на победителя“. По същата причина не е способен да си се представи на чуждо място. Той не се замисля, колко любов, време и помощ може или иска да му даде другият човек – той иска само всичкото време и всичката любов! Затова той приема като оскърбление всяко желание на другия да бъде понякога сам, или интерес към нещо друго или някой друг.Невротикът не си дава сметка за неспособността си да обича. Той обикновено дори не знае, че не умее. Понякога, наистина, този факт се осъзнава отчасти. Някои невротици дори признават открито: „Да, аз не умея да обичам.“ Много по-често обаче невротикът живее с илюзията, че е най-големият от обичащите и че е способен на огромно себераздаване. Той ще ви уверява: „Аз лесно правя неща за хората, но не и за себе си“. Дори и наистина да е така, това се случва не заради майчинска загриженост за другите, както той счита, а по съвсем други причини. Това може да бъде обусловено от неговата жажда за власт или от страх, че другите няма да го приемат, ако не им е полезен. Нещо повече, в него може да е вкоренена дълбоко забраната съзнателно да желае нещо за себе си или да иска да бъде щастлив. Тези табута в съчетание с това, че по гореспоменатите причини невротикът може да прави понякога нещо за другите, укрепят илюзията им, че могат да обичат и че обичат дълбоко. Те се държат за тази самозаблуда, защото тя изпълнява важната функция по оправданието на претенциите им за любов. Точно тази самозаблуда позволява на невротика да иска все повече любов от другите, а това щеше да е невъзможно, ако съзнаваше, че не му пука за тях.Тези разсъждения позволяват да се разбере илюзията за „голямата любов“, на която няма да се спирам днес.Ние започнахме да обсъждаме защо невротичната личност трудно достига любов, помощ, привързаност, които така жадува. Засега открихме две причини за това: ненаситност на желанието да бъдеш обичан и неспособността да обичаш. Третата причина е огромният страх от отхвърляне. Този страх може да бъде толкова голям, че често не им позволява да се приближат до другите хора дори и само с въпрос или с жест. Те живеят в постоянен страх, че другият човек ще ги отблъсне. Могат да се боят дори да поднесат подарък от страх да не бъде отхвърлен. Имаме много примери за това, как реалното или въображаемото отхвърляне поражда усилена враждебност в невротичните личности от този тип. Страхът да не те отхвърлят и враждебната реакция на отхвърлянето принуждават невротика все повече и повече да се отдалечава от хората. В някои случаи помощта и дружелюбността временно облекчават състоянието му. По-жестоко невротизираните хора вече не могат да приемат човешката топлина. Можем да ги сравним с умиращи от глад, които биха могли да се нахранят, ако ръцете им не бяха вързани зад гърба им. Те са убедени, че никой не може да ги обикне, и това убеждение е непоколебимо. Това се проявява не само в любовните отношения, но и във всички ситуации.Ето един пример. Един от пациентите ми иска да паркира пред хотел, служител на хотела идва да му помогне. Виждайки, че го наближава, пациентът ми със страх си помислил „Боже, сигурно съм паркирал на грешно място!“. Когато някакво момиче е проявило дружелюбност с него и се е шегувало, той е счел това за сарказъм. Аналитиците знаят, че ако на такъв пациент се направи искрен комплимент, например – за ума му, той ще е убеден, че го правите само по терапевтични подбуди и няма да повярва на искреността ви. Недоверието може да бъде в малка или голяма степен осъзнато. Дружелюбността може да предизвика особено силна тревога в случаите, близки до шизофренията. Мой колега, който има голям опит в работата с хора с шизофрения, ми разказа за пациент, който понякога го е молел за извънреден сеанс. Имайки дадения опит, приятелят ми всеки път се намръщвал, ровел в календара си и мърморел: „Е, добре, щом се налага, идвайте…“ Той играел тази роля всеки път, тъй като знаел каква тревожност може да посее дружелюбността у такъв човек.Една пациентка веднъж ми каза:“Аз съвсем не се боя от секса, но ужасно се боя от любовта“. И наистина, тя едва успяваше да каже думата „любов“ и правеше всичко по силите си да запазва вътрешната си дистанция спрямо хората, проявяващи това чувство. Тя лесно встъпваше в сексуални отношения и достигаше оргазъм. Емоционално, обаче, оставаше далеч от мъжете си и говореше за тях с такава степен на отдалеченост, все едно говори за автомобили.Този страх пред любовта заслужава по-голямо внимание. Всъщност тези хора се защитават от страха си пред самия живот – тяхната основна тревога, затова и затварят всички врати и съхраняват чувството си за сигурност с това, че отказват да излязат навън. Част от проблема им е страхът от зависимост. Тъй като тези хора наистина зависят от любовта на другите и се нуждаят от нея така, както се нуждаят от въздух, опасността да попаднат в мъчително зависимо положение е наистина много голяма. Те се боят от тази зависимост още повече поради факта, че са убедени във враждебността на другите хора към тях.Една млада девойка преди началото на анализа няколко пъти завързва отношения с повече или по-малко сексуален характер, и всички те завършват с ужасно разочарование. Всеки път тя е дълбоко нещастна, потапя се в чувството за собствена нищожност, чувства, че може да живее само заради този човек и целият й живот е загубен без него. Всъщност тя въобще не беше привързана към мъжете си и не изпитваше към тях някакви особени чувства. След поредица от такива изживявания нейната позиция преминава в противоположна – свръхтревожен отказ от всяка възможна зависимост. За да избегне тази опасност, тя напълно изключва чувствата си. Всичко, което започва да иска, е власт над мъжете. Да има чувства или да ги показва се превръща за нея в слабост, достойна за осъждане. Този страх се разпространява и върху аналитика. Започнах да работя с нея в Чикаго, след което се преместих в Ню Йорк. Тя нямаше причини да не се премести заедно с мен, тъй като работата й можеше да се върши и от Ню Йорк. Но това, че й се наложи да се премести там заради мен така я измъчи, че тя три месеца се оплакваше непрекъснато какво ужасно място е Ню Йорк. Мотивът беше следният: никога да не отстъпва, никога нищо да не прави за друг човек, защото това означава зависимост и следователно е опасно.Има и по-важни причини, заради които на невротика му е трудно да открие удовлетворение. Но преди това бих искала да изброя тези типични за него пътища към удовлетворение, които, мисля, са ви добре познати.Основните средства, чрез които невротикът се опитва да постигне удовлетворяване на нуждата си от любов, са: да привлече внимание към собствената си любов, да призове да го съжаляват или чрез заплахи. Първото означава: „След като толкова много те обичам, трябва и ти да ме обичаш“. Формата може да е различна, но заеманата позиция е почти една и съща. Това е много разпространено отношение към любовта.Всички ние сме запознати с призивите им да бъдат съжалени. Те предполагат пълно неверие в любовта и убеденост в базовата враждебност на всички хора наоколо, затова и невротикът изхожда от това, че само чрез подчертаването на своята безпомощност, слабост и жалка съдба може да постигне нещо.Последният довод – това е заплахата. Както в берлинската поговорка – „обичай ме, или ще те убия!“. Ние се срещаме с това отношение достатъчно често – както по време на анализа, така и в ежедневието. Това могат да бъдат открити заплахи да се причини вреда на себе си или на околните, тук се отнасят и заплахите със самоубийство, заплахите да се урони нечия репутация и т.н. Те могат да бъдат замаскирани и да се изразяват, например, в болест, когато някое от любовните желания не е удовлетворено. Безсъзнателно формулираните заплахи могат да приемат най-завъртяна форма. Наблюдаваме безкрайното им разнообразие в любовните връзки, браковете и в отношенията лекар-пациент.Как да разбираме тази невротична потребност от любов с нейната постоянна преувеличеност, патологична натрапливост и ненаситност?Има различни възможни тълкувания. Някои считат, че това не е нищо друго освен инфантилност, но аз не съм съгласна с това. В сравнение с възрастните, децата наистина имат по-голяма нужда от подкрепа, помощ, защита и топлина – Ференци е написал много хубави статии по темата. Това е естествено, защото децата са по-безпомощни от възрастния. Но здравото дете, което расте в дом, където се отнасят добре с него и се чувства желано, където има наистина топла атмосфера, такова дете е напълно сито с любов. Ако падне, то ще отиде при мама за утешение. Но дете, хванало се като удавник за полата на майка си, вече е невротик.Може да се реши, че невротичната потребност от любов е изражение на „фиксацията върху майката“. Това сякаш се потвърждава от сънищата, в които директно или символично е изразено желание да се притиснеш до майчината гръд или да се върнеш в утробата. Историята на детството на такива хора наистина показва, че те или не са получили достатъчно любов и топлина от майка си, или че още в детството си са били компулсивно привързани към нея. В първия случай невротичната потребност от любов е израз на упорито съхраняваното желание да получиш майчината любов на всяка цена, тъй като не си я получил в детството си. Това, обаче, не обяснява, защо такива хора не възпримат другото възможно решение – да се дистанцират от хората, а настойчиво изискват любов. Във втория случай можем да си кажем, че това е директно повторение на захващането за майката. Това тълкуване обаче просто прехвърля проблема в по-ранна фаза, без да го решава. Все така остава под въпрос, защо е това е било толкова необходимо на детето? Какви динамически фактори подкрепят в по-нататъшния живот заученото в детството, или правят невъзможно бягството от тази установка? И в двата случая въпросът остава без отговор.В много случаи очевидно тълкувание се оказва това, че невротичната потребност от любов е израз на особено силни нарцистични черти. Както посочих по-рано, тези хора са реално неспособни да обичат другите. Те са истински егоцентрици. Според мен обаче думата „нарцистичен“ трябва да се използва изключително внимателно. Има огромна разлика между себелюбието и тревожната егоцентричност. Невротиците, за които говоря, могат да имат каквито и да е, но не и добри отношения сами със себе си. Обикновено те се отнасят към себе си като към най-големия си враг и често се карат сами на себе си. Както ще покажа по-късно, те се нуждаят от любов, за да се почувстват в безопасност и за да повишат понижената си самооценка.Има още едно възможно обяснение – това е страхът от загубата на любов, който Фройд определя като характерен за женската психика. Обаче възниква въпросът – не се ли нуждае от обяснение самото явление на този страх?Считам, че то може да бъде разбрано само ако разберем какво значение придава човек на това, че е обичан. Накрая трябва да се запитаме – не е ли преувеличената потребност от любов реален либидозен феномен? Без съмнение Фройд би отговорил утвърдително, за него сам по себе си афектът е резултат от недостижимостта на сексуална по същността си цел. На мен обаче ми се струва, че тази концепция, меко казано, не е доказана. Етнологическите изследвания сочат, че връзката между нежността и сексуалността е относителна късна културна придобивка.Ако разглеждаме невротичната потребност от любов като явление, което в основата си е сексуално, трудно можем да разберем защо се среща и при невротици, чийто сексуален живот е на удовлетворително ниво. Нещо повече, тази концепция би ни тласкала неизбежно да разглеждаме в качеството на сексуални феномени не само стремежа към приятелска привързаност, но и желанието да се получават съвети, защита, признание.Ако подчертаем ненаситността на невротичната потребност от любов, то това цяло явление представлява, според терминологията на теорията на либидото, израз на „оралната еротична фиксация“ или „регресия“. Тази концепция говори за готовност да се сведе изключително сложен комплекс от психологически явления към физиологични фактори. Считам, че това предположение е не само несъстоятелно, но и затруднява разбирането ни на психологическите явления. Без да споменаваме валидността на такива обяснения, трябва да признаем, че те страдат от едностранчивост, тъй като се фокусират само на една страна на явленията – или върху стремежа към привързаност, или ненаситност, зависимост, или егоцентризъм. В процеса на това ни е трудно да видим явлението в неговата цялост.Моите наблюдения в аналитическата ситуация показват, че всички тези сложни фактори са само различно проявление на едно и също явление. Струва ми се, че ще успеем да разберем явлението в целостта му, ако видим в него един от начините да се защитиш от тревогата. Всички тези хора като правило страдат от повишена базисна тревожност и целият им живот показва, че безкрайното им търсене на любов е само поредният опит тази тревога да бъде смекчена. Наблюденията, проведени в аналитическата ситуация ясно разкриват, че повишението в потребността от любов настъпва, когато пациентът е потиснат от особено голяма тревога, и изчезва, когато той осъзнае тази връзка. Тъй като анализът неизбежно провокира тревога, пациентът се опитва отново и отново да се улови за аналитика. Можем да наблюдаваме например как пациентът, намиращ се под тежестта на изтласкваната враждебност към аналитика, се препълва с тревога и започва в тази ситуация да търси неговото приятелство или любов.Считам, че голяма част от това, което наричат „позитивен пренос“ и интерпретират като първоначална привързаност към майката или бащата, всъщност е желание да намериш защита и успокоение от тревогата. Девизът на това поведение е: „Ако ме обичаш, няма да ми навредиш“. Както липсата на подбор при избор на субекта, така и натрапчивостта и ненаситността на желанието стават разбираеми, ако видим в тях израз на потребността от успокоение. Мисля, че значителна част от зависимостта, в която така лесно изпада пациентът понякога при анализа, може да бъде избегната, ако тази връзка бъде разкрита с всичките си детайли. Съгласно опита ми, по-бързо ще стигнем до проблемите, които реално вълнуват пациента, анализирайки потребността му от любов именно като опит да се спаси от тревожността.Много често невротичната потребност от любов се проявява под формата на сексуални заигравки с аналитика. Пациентът изразява чрез поведението си или чрез сънищата си, че е влюбен в аналитика и че се стреми към някакъв вид сексуална въвлеченост. В някои случаи потребността от любов се проявява пряко или единствено и само в сексуалната сфера. За да разберем това явление, трябва да помним, че не е задължително сексуалните стремежи да изразяват полова потребност – проявлението на сексуалността може да представлява вид ориентация към контакт с друг човек. Според опита ми, невротичната потребност от любов е толкова по-склонна да се прелива във формата на сексуалност, колкото по-затруднени са емоционалните отношения с другите хора. Когато сексуалните фантазии, сънища и т.н. се появяват на ранни стадии от анализа, ги приемам като знак за това, че този човек е пълен с тревога и отношенията му с другите хора никак не се получават. В такива случаи сексуалността е един от малкото, а може би и единственият мост, прехвърлен към друг човек. Сексуалните стремежи към аналитика бързо изчезват, когато бъдат интерпретирани като потребност от контакт, основан на тревога, и това открива пътя към преработване на тревогите, които са и причина за обръщането към аналитика.Това тълкуване ни помага да разберем някои случаи на преувеличени сексуални потребности. Излагайки проблемът накратко, само ще кажа, че хора, чиято невротична потребност от любов се изразява чрез сексуалност, са склонни да встъпват от една връзка в друга все едно са принудени. Те и не могат да се държат по друг начин, тъй като отношенията им с другите хора са твърде разстроени. Затова те така тежко изтърпяват половото въздържание.Всичко, което досега говорех за хетеросексуалните хора, е приложимо и за хора с хомосексуални и бисексуални наклонности. Голяма част от това, което прилича на хомосексуални наклонности, или се интерпретира по този начин, всъщност нерядко представлява израз на невротичната потребност от любов.Накрая, връзката между тревогата и преувеличената потребност от любов ни довеждат до ново разбиране на Едиповия комплекс. Всъщност всички проявления на невротичната потребност от любов могат да бъдат открити в това явление, което Фройд описва като Едипов комплекс: привързаност към един от родителите, ненаситност на потребността от любов, ревност, чувствителност към отхвърляне и силна омраза като отговор на това отхвърляне.Както знаете, Фройд счита Едиповия комплекс за филогенетически детерминиран в основата си. Опитът ни при работа с възрастни пациенти обаче ни кара да се замислим над това, доколко тези детски реакции, така добре описани от Фройд, са обусловени от тревогата, която вече възниква през този период. Етнологическите наблюдения позволяват да се усъмним, че Едиповият комплекс е биологически детерминирано яление. Историята на детството на невротиците, при които е особено силна привързаността към майката или към бащата, винаги е пълна с такива обстоятелства, които предизвикват у детето тревога. Най-често в тези случаи детето е наплашвано, а това пробужда в него враждебност и едновременно с това понижава самооценката му.Аз не мога сега подробно да обсъждам причините, заради които изтласканата враждебност лесно води до тревожност. В най-общ смисъл може да се каже, че у детето възниква тревога, защото то чувства, че да изрази враждебното си отношение би застрашило безопасността му и цялото му съществуване. С тази последна забележка въобще не отричам съществуването и важността на Едиповия комплекс. Искам само да разбера, доколко е универсално това явление, и до каква степен то е обусловено от невротичността на родителите.Накрая искам накратко да поясня, какво разбирам под повишена базисна тревога. В смисъла на „тревогата на живото същество“ (Angst der Kreatur) – това е общочовешко явление.При невротика тази тревога е преувеличена. Кратко можем да я опишем като чувство на безпомощност в един враждебен и всемогъщ свят. Човекът обикновено не осъзнава тази тревога като такава. Усеща я под друга форма с най-различно съдържание: страх от буря, страх от улиците, страх от изчервяване, страх от зараза, страх от изпити, страх от влакове и т.н. Тези страхове естествено са различни за различните хора. Но ако погледнем по-надълбоко, ще видим, че всички тези страхове имат за начало повишената базисна тревожност.Има различни начини да се защитиш от базисната тревожност. В нашата култура най-често се срещат следните способи. Първият е невротичната потребност от любов, девизът на която, както вече споменах, е „Ако ме обичаш, няма да ми навредиш“. Вторият е подчинението: „Ако отстъпвам, ако винаги правя това, което се очаква от мен, ако никога не моля за нищо, ако никога не се съпротивлявам – никой няма да ми навреди.“ Третият път е описан от Адлер и особено от Кюнкел. Това е компулсивният стремеж към власт, успех и притежание под девиза: „Ако съм по-силен и по-високо от всички останали, няма как да ми навредят.“ Четвъртият път е емоционалното дистанциране от хората като начин за достигане на безопасност и независимост. Една от най-важните цели на тази стратегия е да станеш неуязвим. Друг път – това е скъперническото пестене, което в този случай изразява не патологичен стремеж да имаш, а желание да обезпечиш своята независимост от другите.Често виждаме, че невротикът не избира само един път, а се опитва да смекчи тревогата си по различни начини, често противоположни или дори взаимно изключващи се. Най-често това води от своя страна до нови неразрешими конфликти.Струва ми се, че един от най-типичните невротични конфликти на нашата култура е конфликтът между страстното, безумно желание винаги да бъдеш пръв и едновременно с това – да бъдеш обичан от всички.

Превод: Wonderland

Коментари

6 фев 2015 17:01

ако беше по-добре структуриран текстът, щеше да е по-лесен за четене

5 фев 2015 21:41
Лара Миланова
5 фев 2015 21:41

Изключително увлекателна и добре написана статия. Благодаря ви!