Публикация

Кога се налага операция на увеличената простата?

Кога се налага операция на увеличената простата?

Увеличената простата и проблемите с уринирането не означават задължително операция! Научете кога и защо въпреки богатия арсенал от лекарства, някои пациенти трябва да бъдат оперирани.


Доброкачествената простатна хиперплазия (наричана още ДПХ или увеличена простата) се среща в голяма част от мъжете в напреднала възраст. Макар да не застрашава живота, причинените от нея оплаквания понижават качеството на живот и работоспособноста. Тук идва логичния въпрос за лечението. Проблемът е популярен и в медииното пространство се предлагат всевъзможни методики – от скъпоструващи билкови препарати до хирургично лечение. По този начин човек остава донякъде с впечатлението, че изборът между оперативно и медикаментозно лечение зависи изцяло от личните му предпочитания. Това не е вярно и ще се опитаме да обясним показанията за всеки вид лечение.

Доброкачествената простатна хиперплазия е състояние, а не заболяване, което се развива с години и е свързано със стареенето – подобно на побеляването на косата, появата на бръчки по кожата и др., с остаряването си простата се уголемява. Това уголемяване е доброкачествено и както показва името, част от простатните клекти увеличават само броя си, но не и обема си. При ДПХ е характерно, че всяка клетка е точно копие на предишната, за разлика от простатния рак, където клетките се израждат и се получава безконтролен растеж. Двете заболявания нямат нищо общо помежду си. (Научете още за увеличената простата и рака на простатата)


В следващите редове ще се спрем на причините налагащи оперативно лечение, при които се смята, че рисковете от инвазивно поведение са оправдани.

Ретенция (задръжка) на урината – с течение на времето количествотона остатъчната урина се увеличава, като в един момент може да се достигне до пълна задръжка и невъзможност за уриниране. В такъв случаи се налага поставянето на уретрален катетър. Обикновенно след едномесечна терапия с медикаменти се прави опит за сяваляне на уретралния катетър. Ако пациентът не успее да възстанови нормално уриниране се налага ново поставяне на уретрален катетър. В такъв случаи едниствената възможност за трайно излекуване остава операцията.

Възпаление – при наличието на остатъчна урина се създават условия за развитие на бактерии. Невъзможноста за пълно изпразване на урината поддържа количеството на бактериите и пречи на изчистването им. Това води до хронични инфекции на пикочния мехур и бъбреците с трайни последствия за здравето на човека.

Камъни в пикочния мехур – камъните в пикочния мехур са директно следствие на хроничните инфекции. От своя страна камъните с тяхната неравна повърхност стават основа за разножаването на бактериите, откъдето те се възстановяват след антибиотична терапия.

Кръв в урината – когато случаите на кръв в урината зачестят и особено ако не могат да се контролират с лекарства се налага оперативното отстраняване на простатната тъкан

Хидронефроза и бъбречна недостатъчност – в напреднали случаи е въьможно количесвото на остатъчната урина да се увеличи до степен на влошаване на нормалната бъбречна функция. Поради промените в мехурната стена е възможно да се достигне до запушване на уретерите и застой в бъбрека известен като хидронефроза. Тези промени ако не се лекуват могат да доведат до увреда н абъбречната функция известно като бъбречна недостатъчност.

Както се вижда вземането на решение за подходящ метод за лечение е процес на тясна колаборация между пциент и лекар и винаги е индивидуална.

Прочетете цялата статия на Urology.bg

Коментари