Диабет и спорт
МЦ ПРО-ВИТА
МЦ ПРО-ВИТА
Медицински център
Диабет и спорт

Диабет и спорт

Упражненията и физическата активност са част от здравословния и пълноценен начин на живот. Добрата физическа форма е и най-добрата защита срещу редица заболявания и е най-силният фактор за намаляване на заболеваемостта и смъртността.

Важен момент за хората с диабет да осъзнаят, че въпреки болестта е възможно да имат нормален живот. Важна задача за семейството и лекуващите лекари е да направят всичко възможно, за да може диабетикът да не чувства като неприятно задължение спорта и участието в спортни и танцови клубове, в състезания, в походи. Хората спортуват не по здравословни причини, а намират своята мотивация в забавата, напрежението, постиженията, успеха, способностите, приятелството или в добрия външен вид. Обикновено при диабетиците насладата от спортуването е помрачена поради необходимостта от ежедневното планиране, тъй като трябва добре да бъдат обмислени приемът и съставът на храните преди, по време и след спортната дейност. Необходим е редовен контрол на кръвната глюкоза, за да се анализира метаболизмът в зависимост от желания обем тренировка и избраната интензивност, като по този начин да бъде възможно да се реагира навреме. Колкото по-напрегната е спортната дейност, толкова повече грижи трябва да се вземат за доброто планиране на храненето, подходящите спортни напитки и междинните закуски, но също и за адекватното прилагане на инсулина. 

Самите диабетици трябва самостоятелно да установят как оптимално да се адаптират към предстоящата тренировка или час по танци. Щом веднъж това се получи успешно, нищо вече не стои на пътя на физическата активност и дори спортната им кариера. Има много спортисти, които  страдат от диабет и въпреки това са станали световни и олимпийски шампиони. 

Всеки човек решава индивидуално каква форма на спорт да практикува – дали за издръжливост или на интервали. Спортуването за издръжливост следва да бъде предпочитаното, но и силовите тренировки имат нарастващо значение за диабетиците – „мускулите са инсулин“ – защото в крайна сметка повечето мускулна маса намалява необходимостта от инсулин чрез повишеното поемане на глюкоза.чрез физическа подготовка се подобрява обмяната на веществата, повишава се инсулиновата чувствителност, намаляват сърдечно-съдовите рискови фактори и намаляват заболеваемостта и смъртността. Освен това, добрата физическа форма е свързана с по-добро благосъстояние и значително повишаване на качеството на живот.

В идеалния случай стремежът трябва да е към субмаксимални тренировки: „да тичаш без да се задъхваш“, но все пак с интензивност, която ясно ни кара да се потим. Препоръките са за тренировки с около 70% от максималния пулс.  По принцип е възможно пациентите с диабет да упражнавят спорт, като трябва да се набляга на възможно най-голямата безопасност за пациента. Дори спортове като делтапланеризъм или летене, екстремно катерене, скачане с парашут или гмуркане, криещи значително увеличен риск, се практикуват от пациенти със ЗД тип 1. Тъй като хипогликемиите представляват опасност за тях или за другите хора, тези пациенти трябва просто да бъдат особено добре обучени и подготвени за всякакви усложнения. Основният фокус в подготовката е да се предотвратяват метаболитните нарушения, като хипогликемия или кетоацидоза. Пациентът трябва да знае, че хипогликемиите могат да се избягват чрез намаляване на дозата инсулин. Това изисква, обаче предварително да е известно кога и в какъв обем предстои физическа активност. Ако това не е възможно, на хипогликемиите се противодейства с прием на въглехидрати преди, по време на или след тренировките. От съществено значение са редовните проверки на кръвната захар. 

Освен това е важно да се помни, че чрез преразпределение на циркулиращата глюкоза в мускулите може да настъпи хипогликемия дори часове след тренировката. От друга страна, ако преди тренировката или планираните спортни упражнения има налична хипергликемия с глюкозни нива >13,9 mmol/l, не трябва да се тренира, тъй като това може да доведе до развитието на кетоацидоза. Едва когато нивата на глюкозата бъдат намалени с допълнително приложение на инсулин, спортната активност може да започне.

Когато диабетиците са мотивирани да останат във форма, с помощта на целенасочено обучение на околните, се научават как да се справят и да избягват хипо- и хипергликемиите. Ако е възможно тези събития да се предотвратяват, това води не само до увеличаване на самочувствието, но и до по-голяма самостоятелност и независимост у диабетика, което го води до „нормален“ живот и значително  подобрява качеството на живот. 

Мнения