Асоциацията проведе няколко конференции и пресконференции в София и страната по актуални теми, свързани с нормативни промени във фармацевтичното законодателство, ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти

Изминалата 2014 г. беше доста активна за Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФармА). Асоциацията проведе няколко конференции и пресконференции в София и страната по актуални теми, свързани с нормативни промени във фармацевтичното законодателство, ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти и други въпроси от сферата на лекарствената политика у нас. Тези мероприятия протекоха при подчертан интерес от страна на здравните журналисти и бяха уважени от лекари и фармацевти от съсловните организации и академичните среди. 

Доста активна БГФармА беше и в контактите си с публичните здравни институции. Бяха изготвени и предоставени становища по редица важни въпроси на МЗ, КЗ, НЗОК и ИАЛ, а също и на МФ и МИ по проблеми, свързани с финансирането и производството на лекарства и по теми, насочени към правната и регулаторна рамка на фармацевтичния сектор. Усилията на асоциацията са насочени към създаване на по-благоприятна среда в България не само за развитие на лекарствено производство, но за пациентите, нуждаещи се от достъп до качествени и достъпни лекарствени терапии и за самата държава, разполагаща с ограничен ресурс за здравеопазване, чието разпределение следва да става така, че да могат да бъдат удовлетворени нуждите на максимален брой граждани.

Като един от най-значимите въпроси в лекарствената политика се очертава инициативата на иновативната индустрия да подпише с МЗ споразумение за контролиране на преразхода в НЗОК за лекарства. За съжаление на този етап БГФармА не разполага с никаква официална информация за тази инициатива. Подобно споразумение е познато от румънската практика, където около година след подписването се е стигнало до редица неблагоприятни резултати както за пациентите, така и за генеричната индустрия.

В допълнение трябва да се посочи, че генеричните медикаменти не са свързани по никакъв начин с дефицита в бюджета на НЗОК и че ръстът на разходите се дължи основно на иновативни лекарствени продукти в определени INN групи. Това означава, че основната страна, отговорна за поемане на ангажимент към държавата относно контролиране на разходите на НЗОК за лекарства са производителите на оригинални продукти.

Много съществен е и въпросът за въвеждане на нормативно задължение за НЗОК да предоставя ежемесечни публични отчети за разходите за медикаменти най-малко по INN групи. Такова изискване е необходимо да бъде включено и във въпросното споразумение за контролиране на преразхода в НЗОК, ако се пристъпи към неговото създаване.