Клиничната бременност не винаги води до раждане, затова не може да бъде мерило за крайния успех на ин витрото, категоричен е австрийският специалист по репродуктивна медицина

Броят на успешните раждания да стане основен критерий за успеваемост на ин витро клиниките в България и на тази основа държавата да финансира ин витро процедури, настоява екипът на една от водещите клиники за репродуктивно здраве у нас Виена Ин Витро център.

Клиничната бременност невинаги води до раждане 

и затова този критерий не може да бъде мерило за крайния успех на лечението, обясни медицинският директор на Виена Ин Витро център проф. Хайнц Щромер на среща с журналисти.

„Пациентката, която е дошла при нас, не търси репродуктивно лечение, защото иска да забременее, а е тук, защото иска да има дете. В този смисъл ние мерим успеха си именно чрез броя на живородени деца“, уточни проф. Щромер, който е един от водещите специалисти по репродуктивно здраве в Европа.

Затова екипът на клиниката настоява Изпълнителната агенция за трансплантация (ИАТ) и Центъра за асистирана репродукция (ЦАР) да приемат броя на живородените бебета за основен критерий за успех на ин витро клиниките. На него да се базира и финансирането на ин витро процедури, което държавата заплаща за двойки, доказали медицински причини за безплодие.

Сериозен проблем у нас е, че липсва система за надеждно събиране и анализ на данните, 

които се подават от лицензираните 37 ин витро клиники в България за броя на пациентите, за извършените процедури и за родените бебета, вследствие на ин витро лечение. В тази връзка проф. Щромер препоръча опита от Виена, където ръководи най-успешния австрийски ин витро център - Kinderwunschzentrum Goldenes Kreuz.

„В Австрия от близо 2 години данните за броя на ражданията чрез ин витро процедури са публични и ако това изискване не е изпълнено двойката, получила финансиране от държавата трябва да върне реимбурсираната сума. Клиниките докладват в специална онлайн платформа по време на лечението конкретни данни за хода на самата процедура, както и за резултата от нея. Тези данни, включително тези за ражданията, вследствие на ин витро процедури от предходната година, се обработват и обобщават от австрийския фонд за асистирана репродукция и се публикуват на годишна база. Тъй като системата е онлайн базирана, регистрацията на двойките отнема 20 сек и те могат да започнат лечението веднага. Смятам, че и в България може да се създаде подобна система, тъй като времето за одобрение на двойката е критично за успешния резултат от ин витро процедурите“, сподели проф. Щромер.

Виена Ин Витро Център работи в България от близо три години, две от които вече е с договор към ЦАР и всяка година публикува на сайта си своите резултати за осъществени раждания. Според проф. Щромер ако всяка от репродуктивните клиники в България постъпва по същия начин, обществото ще разполага с достоверна информация, данни ще могат да се събират, обработват и систематизират от държавната институция, отговорна за финансирането и така ще има яснота както за успеваемостта на центровете, така и за това дали средствата се използват по най-ефективния начин.

44% от двойките, на които е направена ин витро процедура във Виена Ин Витро Център през 2013 год., са се сдобили с дете. Постигнатите резултати на клиниката по критерий живородени бебета след извършени ин витро процедури или т. нар. „Take Home Baby Rate‘‘ (THBR) са значително по-високи и от средните стойности в Европа от 26-30%. Това показва, че при наличие на нужните знания, подход и оборудване, близо половината пациенти могат да сбъднат своята мечта за дете от първия опит, поясни проф. Щромер.