Интервюто е за кампанията "Бест докторс" на Дарик радио

Интервюто е за кампанията "Бест докторс" на Дарик радио.

Каква всъщност е разликата между нефрологията и урологията?

Нефрологията диагностицира и лекува, без да оперира, докато урологията е активната част от бъбречните страдания, които се лекуват чрез оперативна интервенция.

Всеки ден сте с децата, с родителите им. Не срещате ли от тях подкрепа, одобрение?

Всеки ден сме там. Сутрин първият ангажимент на всеки лекар, особено като мен, който работи в болница, е да мине на визитация, да види болните си и дори преди работното време първото нещо е да се кача в клиниката си да видя как е минала нощта. Разбира се, не са чести случаите, в които и вечер, и нощно време се обаждам, за да проверя как стоят нещата. Това смятам, че го прави всеки лекар, който работи в болница и се грижи за болни деца. Така че, да, по отношение на нашите ангажименти към децата сме много внимателни. Всички познания, които имаме за всяко дете, независимо кое е то, сме готови да направим и приложим най-съвременните неща, които знаем, за да получим добър ефект и сме доволни, когато резултатът е добър.

Наистина ли сме толкова неблагодарни ние, пациентите, след като е останало у Вас впечатлението, че трудът Ви не е признат?

Да! Не бих казала, че е признат нито от родители, нито от управляващи, защото в пространството се чуват предимно неудачите. Аз бих искала да обърнем въпроса. Колко са излекуваните хора? Колко са излекуваните деца? Колко много са работили лекарите, за да има постижения всеки в своята област!

Вие сядате вечер пред телевизора и виждате един репортаж за трагичен случай, причинен от Ваш колега, без значение кой, кога и как. В този момент Вие сигурно сте раздвоена, идентифицирате се и с пациента, който е пострадал, и с лекаря, който носи отговорност?!

Това е драма и за двете страни, но вероятно зависи от случая. Вероятно трябва да се чуят двете страни, трябва добре да се прецени ситуацията, при която се реагира. При нашата професия ние много често работим при много голям стрес, например пристига тежко болно дете... Освен това не е редно отношението да е агресивно. Аз съм казвала и на Вашите колеги: „Елате във фоайето на болницата все едно, че сте чакащи за преглед и чуйте, и вижте отношението", за да не казвам неща, които няма как да докажа.

Как да направим така, че да преследваме лекарската безотговорност, без да обиждаме и накърняваме другите колеги във Вашата гилдия, които работят добросъвестно и си вършат работата, както трябва? Защото очевидно това, което се случва в медиите, Ви засяга. Вие знаете, че си вършите добре работата и тогава не би трябвало да се отнася към Вас.

Когато някъде (в автобус, в такси) се заговори, че си лекар, се разбира отношението. Чуват се реплики от типа „Има ли още някой, който е умрял?" или идват отвън за преглед, родителите търсят помощ и казват: „Само да се случи нещо!" или „Защо не преглеждате детето и се бавите с друг случай?", както и „Ей сега ще викна телевизия". А болницата е различно от поликлиниката и Бърза помощ. Идва да търси помощ, но идва да я търси с агресия. Аз не казвам 100% от хората, но има и това и не трябва на него да се обръща внимание.

Наистина, покрай това да търсим справедливост в интерес на пациента, може би не се прави по достатъчно добър начин и не успяваме да откроим едното от другото, може би нещата се поставят под общ знаменател, може би медиите носим и разнасяме тази зараза на неуважението и незачитането към труда ви, но е трудно като цяло.

Аз не искам да обвинявам никого. Аз смятам и като човек, и като лекар, и като майка, и като педиатър, че не може да бъде, без да се изслушат достатъчно точно и двете страни - гледната точка и на пострадалия, и на лекаря, и тогава да се каже, да се обобщи за какво става въпрос, а не да се изважда един факт от ситуацията и той да бъде развяван, а след това да доказваме, че може би не е точно така, че може би е било нещо друго. Като че ли се търси ефектът на новината и след това може би истината. Разбира се, че има и пропуски, има и грешки, както навсякъде. Само който не работи, не греши. Без да оправдавам грешките, но във всички случаи е добре да се излиза вече с истината, а не с шокиращата новина, за да се продава вестникът, например.

Струва ми се, че лекарите, като Вас, които лекуват деца, в по-голяма степен се доближават до представата ни за класическия лекар, за лекаря с хуманно отношение към своя пациент. Сякаш сте по-топли, по-разбиращи.

Благодаря Ви за това Ваше мнение. Аз като педиатър смятам, че педиатрите са такива, защото обичат децата. Освен това те остават някак си млади духом около децата. Ние си играем с тях, около нас има играчки, колела, различни нови постижения на техниката в детската възраст и играейки си с тях, водейки ги понякога родителите са изненадани, че децата на нас казват, а не са казали на родителите си. Но за това те трябва да бъдат предразположени. Така че единственият начин, за да си добър педиатър, е да обичаш работата си и децата.

Какъв е интересът към Вашата специалност като педиатър?

Не бих казала, че е голям вече. Не е достатъчно доходно да си педиатър, прекалено отговорно е и недофинансирано.

Колко Ваши млади колеги влизат в професията годишно?

За бройка не бих могла точно да кажа, но не са повече от няколко десетки - 40, 50 може би.

Пълният текст на интервюто четете тук.