Първият по рода си скрининг при деца установи редица тревожни състояния на отделителната система – и по-тежки, и по-леки

През 2010 г. екип на Клиниката по детска нефрология в Специализираната детска болница започна скрининг за бъбречното здраве на децата. Още през 2011-та, след масово изследване на деца от софийски учебни заведения, стана ясно, че картината не е оптимистична. Днес вече е ясно, че броят на хората с късно диагностицирани бъбречни проблеми у нас вече достига и надхвърля 10 на 100. Повече за този проблем се говори в това интервю за в. "Доктор".

Доц. Буева, през последните години се говори за ръст в заболеваемостта от бъбречни болести. Наблюдавате ли такава тенденция?

Нашата клиника по детска нефрология и диализа, която е единствена в страната, неотдавна стартира един скрининг. Поводът беше именно това – че бъбречната недостатъчност при възрастните нараства чувствително. Към момента у нас този проблем е с доста висока честота – над 10%. Това означава, че всеки десети, или десет човека от всички 100, които срещате на улицата, са с бъбречна недостатъчност. Непрекъснато се увеличава и броят на диализираните пациенти. Това е много тревожна тенденция. Наша работа е да открием какви са причините да се получава така. Ние търсим причини в детството. Пропуснати моменти, недостатъчно внимание в грижата за бъбреците на децата. Факторите са много, но ние смятаме, че ключът към намаляване на бъбречната недостатъчност у възрастните е да се открие скрита бъбречна заболеваемост в детска възраст.

Какво означава скрита?

Такава, която е протекла без изявени симптоми – температура, бъбречна колика, опипана формация в корема и т.н. Говорим за деца, за които се счита, че са здрави.

За какво изследвате тези деца, щом нямат специфична симптоматика?

Този скрининг е първият по рода си в България и Европа, тъй като е многостранен. Има страни, които правят скрининг за аномалии, други за протеинурия – наличие на белтък в урината. Една такава страна е Япония. Те например са направили такъв скрининг преди 30 години, на база резултатите са въвели изискване за ежегодно проследяване на този показател с тест-ленти. Така голяма група заболявания на отделителната система се откриват и диагностицират в много ранен стадий и рязко спада честотата на бъбречната недостатъчност. Скринингът, който ние сме планирали, обхваща всичко: ултразвукова диагностика (ехография) на аномалии, ако съществуват такива, тест-лента с 12 показателя на урината, мониторинг на артериалното налягане, тъй като често то е свързано с бъбречни проблеми, тегло и ръст на децата, изчисление на бодимас-индекс.

Защо?

Защото свръххраненето, особено с белтъчини, обременява бъбреците. Това води до натрупване на проблеми с възрастта. Друг показател, за който следим, е дали децата са родени недоносени. Тъй като е известно в света, че недоносените деца, особено родените около килограм, са с много по-малък брой нефрони в бъбрека от доносените деца. Всъщност те се раждат с нефронен дефицит
и през целия живот на бъбреците трябва да се полагат грижи за съхраняването на тези нефрони. 

Последната специфика, на която искам да ви обърна внимание, се отнася до региона Враца, Монтана и Мездра и ендемичната ситуация там. Създадохме специален въпрос за тази област, дали детето е от семейство с балканска ендемична нефропатия. Тъй като за този проблем в България се знае от един век, но грижи се полагат само за възрастните, които вече са развили бъбречна недостатъчност. Децата не са изследвани. Много неприятен е резултатът, който получихме – почти 100% от децата от този регион, с боледуващ в семейството, имат микроалбуминурия – малки количества белтък в урината. Това означава, че след 30-40 години много от тези деца ще са станали възрастни с хронична бъбречна недостатъчност. И в цял свят в такава ситуация се дава медикамент, за да го няма този белтък. Иначе наличието му, преминаването му – уврежда бъбреците.

Няма ли симптоми?

Нека ви дам пример – изследвани са деца от 2 до 18 години. При най-малките – на 2 г., количествата белтък са минимални, но вече ги има. Техните родители, които са от страна на боледуващ от тази балканска ендемична нефропатия, най-често са около 30-те. Те се чувстват здрави, но също имат белтък в урината, и то неколкократно повече от децата. Бъбречната недостатъчност при тези пациенти настъпва към 50-60-годишна възраст. Дотогава няма симптоми. Точно заради тази група хора сега отново бяхме във Враца, за 4-ти път, защото всеки път там имаме нови и нови деца. Много от тях не бяха разбрали, живеят по селата, трудно стига информацията до тях.

А как набирате децата, които да включите в скрининга?

Зависи. Конкретно във Враца, Монтана и региона много ни помогнаха колегите на място – да издирим засегнатите семейства с балканска ендемична нефропатия, да видим в колко от тях има деца, да ги изследваме. По принцип първо изпращаме информирани съгласия в училищата. Там директорите ги раздават и когато имаме подписано съгласие от родителите, информираме семействата кога и къде ще ги изследваме. Обикновено това е в училищата, защото децата не могат да излизат. В домове също сме ходили, на същия принцип. На място носим преносим ултразвуков апарат, монитор за артериално налягане – и двата апарата са купени след дарителски кампании. Носим тест-ленти за 12 показателя на урина, за микроалбуминурия.

Имате ли вече някакви изводи, макар и не окончателни?

Да, установихме много състояния на отделителната система – и по-тежки, и по-леки. Най-тежкият проблем, който установихме, е наличие само на един бъбрек. Имаше такива пациенти, които са родени така и не знаят. Според изследването ни става дума за 0,3%, или 3500-4000 деца в България. Имайте предвид, че огромната част от тях не знаят за състоянието си. А единственият бъбрек иска специално обгрижване. 

Какви мерки могат да се вземат?

Те вече са взети, мога да кажа – с наша заслуга. Миналата година препоръчахме ранна профилактична ехография на коремни органи, от 1 януари това е факт, на шест месеца педиатърът трябва да изпрати бебето за този преглед. Той е безплатен за родителите, поема се от НЗОК, извършва се от педиатър, който е сертифициран да извършва коремна ехография. Това са към 80 колеги в цялата страна. ..
Ние прегледахме 4200 деца в рамките на скрининга, 198 от тях бяха недоносени. От тези недоносени, 18% бяха със свръхтегло. Няколко имаше, които са с единствен бъбрек. Тези фактори не бива да се неглижират. Точно такава комбинация от рискове в късна възраст може да доведе до хронична бъбречна недостатъчност. Имаме наблюдение, че има недоносени деца, които на 1 годинка вече са с белтък в урината. По-доброто обгрижване точно на тези групи хора ще доведе до по-малко бъбречна недостатъчност след години.

Четете цялото интервю тук.