Публикация

Доц. д-р Радка Гайдарова: Част от хората, които извършват самоубийства са смели и се опитват да променят живота на другите

Психиатърът усеща мислите на душевно страдащия и им помага, както с медикаменти, така и с психотерапия


- Вярно ли е, че самоубийствата са подбудени от психическо заболяване?

- Това е заблуда. Само 1/3 от тях се извършват от психично болни, а 2/3, от здравите посягат на живота си. Сред тях и тези с будна гражданска позиция. Те виждат негативните страни на обществото и желаят да го променят. Те са духовно извисени, имат идеал и кауза, свързана с добруването на народа. Не могат да се примирят с идеологическата, икономическа и социална криза на прехода и пристъпват към показно самоубийство.

- Какви са причините?

- За да привлекат вниманието на институциите към проблема, който искат да се реши. Повечето постигат целта си. Психически здравият Пламен Горанов открито заяви, че кметът на Варна трябва да си отиде. Самозапали се и успя да го свали. През 1927 г. Владо Черноземски се е изказал намерение да се взриви в Обществото на народите, за да призове Европа за разрешаване та териториални проблеми на България. Не одобрявам показните самоубийства. Хората извършили ги губят най-ценното - живота си, а те са умни, интелигентни, духовно извисени и ще са по-полезни на обществото, ако продължат да се борят за каузата си с други средства. Има екстремни ситуации, в които хората се намират в рискови моменти, както е случая с лагерите по време на социализма. Според Солженицин, състоянието на хората в ГУЛАГ, е било толкова тежко, че мнозина са загивали, но нито един не е посегнал на живота си, защото са водили борба за оцеляване и инстинктът за съхранение е бил по-силен от инстинкта към смъртта.

- Какво се случва в душата на човек, който посяга на семейството си, а накрая се самоубива?

- Прави го от отчаяние, за да спаси децата си от трудностите, които ги очакват за цял живот. В себе си чертае най-мрачни картини. Това е здрав човек, но в криза стресът въздейства, че той губи душевното си равновесие и устойчивост. Не споделя намеренията си с никого, за да не му се попречи да ги изпълни. Използва твърди методи, при които няма спасение.

- Самоубиецът осъзнава ли какво върши?

- Съзнанието му е толкова стеснено и той е насочен само към изпълнение на целта. Някои специалисти смятат, че само слаб човек може да пристъпи към зловещия акт. За мене здравите самоубийци са решителни, волеви, смели. Спомнете си Яворов - той е обвинен несправедливо в убийството на жена си, срещу него се настройват враждебно, изолират го. В унижението си защитава честта си с двойно самоубийство.

- Защо не бива да се показват по медиите демонстративните самоубийства?

- Заради подражателния им характер. Винаги има хора с мисли за самоубийство. Пациенти са ми споделяли, че искали да се самоубият, но не знаели как. Като видели по телевизията си казали, че и това е начин. Получава се ефектът на доминото - верижно падат и други фигури. Според изследване в Америка и в Канада през 90-те години след показване по телевизиите самоубийствата са се увеличили 3 пъти. Затова репортажите за тях са забранени, в Германия също.

- Безработният млад мъж от Плевенско, който се запали пред бременната си жена, обаче от два месеца е чувал гласове.

- Някои от неразкритите самоубийства се дължат на психично заболяване. Дебютът на болестта е с мислите за самоубийство. Симптомите са тъга, потиснатост. Човекът се изолира, не търси контакти с други, не говори, не може да спи, не се храни. При шизофренията чува гласове, които му внушават да свърши със себе си.

- Значи самоубиецът все пак дава знаци преди фаталната крачка?

- Преди да издам монографията си за самоубийствата през 1998 г., проведох безброй срещи и анкети с близки на самоубийци. Стигнах до извода, че дори да споделят, близките им не предприемат мерки да предотвратят самоубийството. По селата нямат никаква информация за проблема. Не знаят къде да заведат тези хора и как да се държат с тях и просто ги оставят да загинат. В мое интервю майка сподели, че е загубила единствения си син. Не приела сериозно предупреждението му, че ще сложи край на живота си. Възрастна жена пък обиколила целия си род и се сбогувала, казала на всички, че ще се самоубие. Никой не реагирал. На другия ден я намерили обесена.

- Може ли да се спасят тези хора?

- Лекуваме ги, успешно, ако дойдат в психиатрията. Когато мислите изчезнат, сами признават, че им се живее. Имам пациенти с по десетина опита и са си живи. Психиатрите задължително трябва да питат пациентите си в депресия дали имат мисли за самоубийство.

- По-различни ли са мъжете и жените в съдбовния избор?

- Жените правят предимно опити, често с демонстративен характер, за да постигнат дадена цел, да поставят някого на колене. В психиатрията наричаме тези опити бутафорни или лъжливи. Обичайно жените си прерязват вените или пият таблетки с цел отравяне. При мъжете показност няма, те са решителни и праволинейни, застрелват се, бесят се. Профилът на мъжа самоубиец е разведен, вдовец, самотен. Експеримент показа, че ако тези мъже бъдат настанени в дом за възрастни, където създават контакти и имат храна, уют, нито един не се самоубива.

- Психично болни ли са децата, които отнемат живота си?

- В детската възраст психичните заболяванията са много редки. Самоубийствата се дължат на кризи в семейството и училището. Децата лесно се обиждат, склонни са към импулсивни действия, защото са с неустойчиви характери и крехка психика. Иначе децата в депресия изглеждат по същия начин като възрастните - тъжни и затворени.

- Ако състоянието е разпознаваемо, не трябва ли училищните психолози да работят с детето, преди да е станало най-страшното, а не да успокояват връстниците му в класната стая до осиротелия завинаги чин?

- Психолозите по училищата трябва да са много, а не един на 500 деца, както съм чувала. Психолозите ще изпълнят мисията си, ако познават децата и са сред тях. Децата пък ще знаят, че имат отдушник и ще ги търсят при негативни емоционални преживявания.

- Психиатърът чете ли мислите на душевно страдащия?

- Усеща ги. При болния изследваме всяка сфера. Търсим и генетична връзка, понякога цели фамилии прекъсват живота си по един и същи начин. Винаги питам имат ли в рода самоубийци. Моя пациентка с доста опити разказа, че майка и дядо са се самоубили. При лечението момче пък се сети, че баба му се е удавила. Тези семейства са под наблюдение и ако у някого се появят тъмните мисли, го лекуваме.

- Увеличават ли се психично болните?

- Шизофренията не се е увеличила много през годините на прехода и е около 1% от населението. Поне 10 пъти се увеличиха обаче тревожните депресивни състояния. Породени са от бедност, несигурност за бъдещето, трудна борба за оцеляване.

Доц. Радка Гайдарова е завършила медицина във Варна през 1969 г., психиатър от 42 г. През 1976 г. става асистент в Медицинския университет в Плевен, по-късно доцент. Била е началник на женската психиатрична клиника в Университетската болница. Дългогодишните си изследвания за самоубийствата е събрала в монография. Съавтор е на два учебника по психиатрия и множество научни съобщения в нашата и чужда литература. 

Коментари

Иво Георгиев
18 мар 2015 19:49

Никой не казва, че непрофесионалисти не могат да изказват мнения, точно обратното. Но все пак е хубаво да се вслушат в мнението на професионалисти, които десетки години са се занимавали с тази материя и са помогнали на много хора. Доц Гайдарова категорично отрича самоубийствата. Самото заглавие на статията се отнася само за определени личности, и в статията никъде не се говори обобщено.

Дима Димитрова
18 мар 2015 16:29

Да комуникираш със специалист от ранга на доц.Гайдарова е чест и уникална възможност и аз вярвам, че тя именно като професионалист ще подходи към нашите непрофесионални, но искрени мнения.

"7 на сто от хората, които правят опит да се самоубият в България, са деца на възраст под 14 години" - от доклад на доц. Лиляна Цонева - Пенчева (НЦОЗА). Бих помолила доц. Гайдарова да коментира тези данни. Като професионалист.

Лара Миланова
18 мар 2015 15:59

А къде пък е казано, че "непрофесионалисти" не могат да изразяват лично мнение по теми, които са обществено значими?? Аз не прочетох до тук нито един коментар против доц. Гайдарова, на която се възхищавам за забележителния професионален опит. Даже е похвално да има такава дискусия, защото отнемането на човешки живот, и то собственоръчно, е огромен социален проблем.

Иво Георгиев
18 мар 2015 15:02

Доц. Гайдарова е написала единствения научен труд монографията "Самоубийствата" /издание 1998 г./, издаван някога в България. Базира се на огромен професионален и практически опит. Авторката категорично отрича показните самоубийства. Не разбирам защо някои четат избирателно. А още повече не разбирам как непрофесионалисти дават акъл по тази сложна материя, от която нямат никаква представа.

Михаил Христов
18 мар 2015 14:30

Опитвам да се сетя за някое "героично" самоубийство, но не успявам. Този акт е напълно безсмислен дори и при личностите, които са изброени по-долу. Ангел Кънчев например се застрелва, за да не бъде заловен. Ефектът е нулев.

Дима Димитрова
18 мар 2015 14:18

Доц. Гайдарова, моите уважения, но аз не приемам самоубийството като акт на геройство. Вероятно това е основната мотивация и на терористите, като предварително се извинявам за аналогията, която ще бъде направена с нашите герои. Мисля, че самоубийството, дори подплатено с идеи и в името на кауза, е акт, който не трябва да се случва. И който също така дава негативен пример на останалите, които могат да решат, че самоубийството е решение или изход.

Лара Миланова
18 мар 2015 14:13

Иво, аз много добре прочетох статията и акцентирам коментара си върху ЧАСТ от нея - частта, в която се обяснява как самоубийството в името на някакъв идеал или кауза е подвиг. Може би не си разбрал коментара ми. Не смятам, че дадените от теб примери могат да се съотнесат към случая с Пламен Горанов.

Петър Краев
18 мар 2015 11:06

И рускинята от снощи ли е смела???Ай сиктир бе

Не съм съгласна самоубийството да се величае като подвиг, ще ме извините

Иво Георгиев
18 мар 2015 10:16

Миланова, чети по-внимателно. От заглавието и от интервюто става ясно, че се отнася само за ЧАСТ от хората, които са се самоубили. Такива хора, като например Кочо Чистеменски, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков и други големи български национални герои. Тези хора наистина са смели и се опитват да променят живота на другите. Затова дадоха живота си за свободата на България.

Лара Миланова
17 мар 2015 17:28

Човешкият живот е много по-скъп от каквата и да било кауза или идеал. Да не говорим, че нито една институция по света не би променила следваната от нея политика, защото някой се е самоубил. И оправдано ли е кауза или идеал да те оставят без дете, съпруг, родител или близък приятел? За достойна смърт в името на идеал или кауза считам примера на Васил Левски и други видни български патриоти.